Дидона — царица на Картаген и героиня в Енеида

Дидона — легендарната кралица и основателка на Картаген, героиня в „Енеида“ на Вергилий; мит, история и трагична любов, която е вдъхновила векове.

Според древногръцки и римски писатели Дидона е основателката и първата кралица на Картаген. Картаген е бил град в страната, известна днес като Тунис. Дидона е живяла през IX в. пр.н.е. (преди около 3000 години). Някои части от живота ѝ може да са верни. Други части са митове. Тя е най-известна от разказа за нея в "Енеида" на римския поет Вергилий. В някои писания за нея тя е наричана Алиса или Елиса. Почитана е и като богиня в древен Картаген.

Произход и древни източници

Разказите за Дидона достигат до нас главно чрез гръцки и римски автори, които смесват исторически сведения и легенди. Някои автори дават конкретни дати — например традицията свързва основаването на Картаген с 814 г. пр.н.е. — но археологическите и историчните изследвания оставят въпроса открит и дават по-общо поставяне във втората половина на IХ или началото на VIII в. пр.н.е.

Митът за основаването на Картаген

Според легендата, Дидона (или Елиса/Алиса) била принцеса от финикийския град Тир. След смъртта или убийството на съпруга ѝ (в някои варианти наричан Сихей или Ацербас) тя напуснала родния си град. С група приближени и съкровища тя пристигнала в Северна Африка, където поискала земя от местен владетел. По хитрост — като изрязала кожата на вол или бивол на тънки ивици и така обхванала голяма площ (историята за хълма, наречен Берса или Byrsa) — тя успяла да си осигури терен за ново селище. В легендата брат ѝ, често споменаван като Пигмалион, е враждебна фигура, свързана с убийството на съпруга ѝ и с иманярството.

Дидона в „Енеида“ на Вергилий

Най-известният литературен образ на Дидона е у Вергилий. В неговия епос Дидона приема беглеца Еней, между тях възниква страстна любов, но Еней е принуден да напусне Картаген по волята на боговете, за да изпълни съдбата си като основател на предците на Рим. Оставена и предадена, Дидона се самоубива, а в епоса нейното проклятие и омраза към римляните се представят като едно от митологичните обяснения за враждата между Рим и Картаген (която исторически ще се прояви по-късно в Пуническите войни).

Култове и божествен статут

В Картаген и околните области фигурата на Дидона е била почитана в някои варианти като полубогиня или митологична основателка. Някои изследователи търсят паралели и възможни връзки с местни божества — например Танит, която е била важна карфагенска богиня — но пряката идентификация между историческата (или легендарната) Дидона и конкретни карфагенски култове не е напълно установена и остава предмет на дискусия.

Историческа оценка и археологически данни

От археологическа гледна точка Картаген е разцъфтял като морска и търговска сила в Мeдиктерена от края на IХ и през VIII–VI в. пр.н.е. Няма съвременни, независими писмени извори, които да потвърждават всеки детайл от легендата за Дидона, затова повечето исторически реконструкции съчетават устни предания, класическа литература и материални находки. Историците разграничават митологичната представа за основателката от реалните процеси на колонизация, търговия и политическо формиране на карфагенската държава.

Име и културно наследство

• Име: В литературата срещаме варианти като Дидона, Елиса и Алиса.
• Литературно влияние: Образът ѝ е вдъхновил много поети, драматурзи и художници през вековете — най-вече чрез Вергилий и преводи и интерпретации на Енеида.
• Съвременна оценка: Дидона остава символ, в който се смесват истории за бягство, основаване на държавност, любов и трагедия; нейният образ и до днес присъства в изучаването на античната митология и в културната памет на средиземноморския регион.

Като цяло, Дидона е фигура на граница между история и мит — нейната легенда обогатява историята на Картаген и служи като литературен и културен символ с продължаващо въздействие върху изкуството и историографията.

Ранни истории за живота ѝ

Най-старият разказ за Дидона е написан от Тимей. Той е древногръцки историк, живял през III в. пр. Сто години по-късно за нея пише римският историк Помпей Трог. Разказът му за нея е изгубен, но по-късният римски историк Юстин пише резюме на разказа на Трог. В разказите на Тимей и Трог Дидона е дъщеря на царя на Тир (град в страната, известна днес като Ливан). Тя била омъжена за Ацербас, който бил жрец на Херкулес. Когато братът на Дидона - Пигмалион - убил Ацербас, Дидона избягала. Тя взела със себе си част от хората си. Те отишли първо в Кипър, а след това на северния бряг на Африка, на мястото, известно днес като Тунис.

Когато стигнали в Африка, Дидона попитала берберския владетел на име Иарб дали може да купи земя, за да основе град за своите хора. Той казал, че може да купи толкова земя, колкото може да покрие с кожата на мъртъв вол. Тя казала на хората си да нарежат кожата на много тънки ивици. Те разпънали всички ленти, за да обозначат границите. Така те получили много голямо парче земя. Дидона и хората ѝ построили град на тази земя. Градът бил наречен Картаген, а Дидона била първата му царица. Картаген се разраснал и станал много богат град. Много бербери също отишли да живеят там.

Когато видял колко богат град е Картаген, Иарб пожелал да се ожени за Дидона. Той ѝ казал, че ако не се омъжи за него, ще започне война срещу Картаген. Дидона не искала да се омъжи за Иарб. Тя все още обичаше съпруга си Ацербас (Сихей). Преди сватбата си с Иарб тя разпали голям огън. Казала му, че огънят е церемония в чест на Ацербас. Казала, че когато церемонията приключи, Иарб ще бъде новият ѝ съпруг. Вместо това тя се качила на кладата, където горял огънят. След това се самоуби с меч. След смъртта ѝ жителите на Картаген я почитали като богиня. Картаген останал много богат и могъщ град в продължение на 600 години. През 146 г. пр.н.е. той е разрушен от Рим.

Дидона купува земя за Картаген


Еней и Дидона в картина на Пиер-Нарсис Герен

Търсене по буква