Дидона, царица на Картаген
Според древногръцки и римски писатели Дидона е основателката и първата кралица на Картаген. Картаген е бил град в страната, известна днес като Тунис. Дидона е живяла през IX в. пр.н.е. (преди около 3000 години). Някои части от живота ѝ може да са верни. Други части са митове. Тя е най-известна от разказа за нея в "Енеида" на римския поет Вергилий. В някои писания за нея тя е наричана Алиса или Елиса. Почитана е и като богиня в древен Картаген.
Смъртта на Дидона от немския художник Хайнрих Фридрих Фюгер
Ранни истории за живота ѝ
Най-старият разказ за Дидона е написан от Тимей. Той е древногръцки историк, живял през III в. пр. Сто години по-късно за нея пише римският историк Помпей Трог. Разказът му за нея е изгубен, но по-късният римски историк Юстин пише резюме на разказа на Трог. В разказите на Тимей и Трог Дидона е дъщеря на царя на Тир (град в страната, известна днес като Ливан). Тя била омъжена за Ацербас, който бил жрец на Херкулес. Когато братът на Дидона - Пигмалион - убил Ацербас, Дидона избягала. Тя взела със себе си част от хората си. Те отишли първо в Кипър, а след това на северния бряг на Африка, на мястото, известно днес като Тунис.
Когато стигнали в Африка, Дидона попитала берберския владетел на име Иарб дали може да купи земя, за да основе град за своите хора. Той казал, че може да купи толкова земя, колкото може да покрие с кожата на мъртъв вол. Тя казала на хората си да нарежат кожата на много тънки ивици. Те разпънали всички ленти, за да обозначат границите. Така те получили много голямо парче земя. Дидона и хората ѝ построили град на тази земя. Градът бил наречен Картаген, а Дидона била първата му царица. Картаген се разраснал и станал много богат град. Много бербери също отишли да живеят там.
Когато видял колко богат град е Картаген, Иарб пожелал да се ожени за Дидона. Той ѝ казал, че ако не се омъжи за него, ще започне война срещу Картаген. Дидона не искала да се омъжи за Иарб. Тя все още обичаше съпруга си Ацербас (Сихей). Преди сватбата си с Иарб тя разпали голям огън. Казала му, че огънят е церемония в чест на Ацербас. Казала, че когато церемонията приключи, Иарб ще бъде новият ѝ съпруг. Вместо това тя се качила на кладата, където горял огънят. След това се самоуби с меч. След смъртта ѝ жителите на Картаген я почитали като богиня. Картаген останал много богат и могъщ град в продължение на 600 години. През 146 г. пр.н.е. той е разрушен от Рим.
Дидона купува земя за Картаген
Еней и Дидона в картина на Пиер-Нарсис Герен
Еней и Дидона
Днес Дидона е известна най-вече с историята, разказана за нея в книги 3 и 4 от "Енеида" на Вергилий. Разказът на Вергилий за ранния живот на Дидона много прилича на тези, разказани от Тимей и Трог. Но разказът му за нейната смърт е много различен. В разказа на Вергилий Еней, принц от древния град Троя, отива в Картаген, след като губи войната срещу гърците (Троянската война). Еней и Дидона се влюбват. Еней решава да остане в Картаген с Дидона. Но бог Юпитер изпраща Меркурий, за да каже на Еней, че трябва да напусне Картаген и да отиде в Италия. Еней не иска да замине, но знае, че трябва да направи това, което Юпитер иска. Той и хората му отплават от Картаген. Дидона е много тъжна и много ядосана. Тя запалва голям огън, за да изгори всички вещи, които са принадлежали на Еней. След това се изкачва на върха на огъня и се самоубива с меча, който е дала на Еней, когато той за първи път идва в Картаген.
Повечето хора твърдят, че Вергилий е първият писател, който измисля историята за Еней и Дидона. Други смятат, че идеята му е хрумнала от дългата поема на Гней Навий, наречена Bellum Poenicum (Пуническите войни). По-голямата част от поемата на Наевий е изгубена, така че е трудно да се разбере със сигурност.
От времето на Вергилий насам са написани много пиеси и опери по неговата история за Еней и Дидона. През 1583 г. Кристофър Марлоу пише пиеса за тях. Тя се нарича "Дидона, царица на Картаген". Хенри Пърсел композира опера за тях през 1688 г., наречена "Дидона и Еней".
Италианският поет Пиетро Метастазио също използва историята на Вергилий за либрето (сюжет и думи за опера). Тя се нарича Didone abbandonata. Първата опера, в която е използвано либретото на Метастазио, е композирана от Доменико Саро през 1724 г. (Заглавието й означава "Изоставената Дидона" на италиански език). През следващите 100 години повече от 40 опери на други композитори използват това либрето.
