Bothriolepis — род антиархаични плакодерми от средния до късния девон

Bothriolepis — разнообразен род плакодерми от средния до късния девон: над 70 вида, бентосни сладководни детритивори, с размери от ~30 см до 1 м карапакс.

Bothriolepis е род антиархаични плакодерми, широко разпространен и разнообразен през средния до късния девон. Представителите на този род са класически пример за добре защитени, дънни риби с тежка костна броня и са важен обект за изследване на екологията и еволюцията на ранните челюстни риби.

Морфология и строеж

Bothriolepis притежавал плътни дермални плочи, които оформят твърд карапакс над главата и предната част на тялото. Задната част била относително мека и способна на движение. Типичните черти включват:

• силно окостенен череп и гръден щит;
• коротко, тялото с плоско или заоблено дъно, приспособено за живот върху дъното;
• малки очи разположени по-горе на главата;
• малка, долнови разположена уста без съвременни остри зъби — храненето се осъществявало чрез смукателни движения или чрез обработване на детрит с помощта на дермални плочи;
• особено характерни за антиархи са вретеновидните, състоящи се от укритие костни пластини, пекторални „крака” (със ставни механизми), които вероятно са служели за придвижване по дъното или за поддържане на тялото при хранене.

Хабитат и начин на живот

Bothriolepis е живял в разнообразни среди — от крайбрежни морски до чисто сладководни екосистеми. Някои видове предпочитали плитки крайбрежни лагуни и устия, други — реки и езера. Повечето представители са смятани за малки, бентосни, сладководни детритивари, които се хранили с разлагащи се органични материали и дребни безгръбначни, намирани в седимента. Някои автори предполагат, че част от видовете са използвали смукателни механизми за събиране на храната от повърхността на дъното.

Размери и разновидности

Повечето видове достигали дължина около 30 см (около 12 инча), което ги прави дребни до средни по размер риби. Въпреки това, най-големият описан вид, B. maxima, имал карапакс с дължина около 100 см, което показва значителна вариабилност в рамките на рода.

Разпространение и вкаменелости

Фосилите на Bothriolepis са намерени по почти всички континенти — Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Африка, Австралия и Антарктида — което отразява широката му успешност в девонските водни среди. Вкаменелостите често са добре запазени заради здравата костна броня, което позволява подробни морфологични изследвания и реконструкции.

Таксономия и брой видове

По света се срещат над 70 вида, но това е характерно и за съвременните дънни видове, които живеят днес. Таксономията на рода е комплексна: някои описани форми може да са синоними или да представляват локални вариации, затова броят на валидните видове се променя при нови ревизии и таксономични прегледи.

Еволюционно и научно значение

Bothriolepis е важен за разбирането на ранната еволюция на челюстните риби и адаптациите към живот по дъното. Наличието на добре запазени екземпляри позволява изследване на анатомията, растежа и екологията на антиархите. Макар че при някои плакодерми има доказателства за живо раждане, за Bothriolepis директни доказателства относно размножаването са оскъдни и възпроизвеждането му остава предмет на изследване.

Ключови факти:

• Род: Bothriolepis — антиархични плакодерми.
• Период: среден до късен девон.
• Екология: предимно бентосни детритивори в сладководни и крайбрежни среди.
• Размер: типично ~30 см; най-големи форми до ~100 см карaпакс.
• Разпространение: глобално — вкаменелости на всички континенти.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Bothriolepis?

В: Кога съществува Bothriolepis?

В: Какви среди е обитавал Bothriolepis?

В: Каква е била диетата на повечето видове от вида Bothriolepis?

В: Каква е била типичната дължина на Bothriolepis?

В: Колко голям е бил най-големият вид Bothriolepis?

В: Колко вида Bothriolepis се срещат по света?

Търсене по буква