Сър Джоузеф Далтън Хукър — британски ботаник, директор на Кю (1817–1911)

Антарктика 1839-1843 г.

Експедицията се състои от два кораба - HMS Erebus и HMS Terror; това е последното голямо изследователско пътуване, осъществено изцяло с платна. Хукър е най-младият от 128-членния екипаж. Той плава на "Еребус" и е асистент на корабния хирург, на когото е възложено да събира зоологически и геоложки образци. Корабите обикалят всички южни океани - от Южна Америка до Австралия и Нова Зеландия. Хукър прави колекции от растения на всяко място и по време на пътуването ги рисува, както и образци от водорасли и морски обитатели, извадени на борда с помощта на буксирни мрежи.

След като прекарват 5 месеца в Антарктика, те се връщат, за да попълнят запасите си в Хобарт, след което продължават към Сидни и Нова Зеландия. Напускат Нова Зеландия, за да се върнат в Антарктида. След като прекарват 138 дни в морето и сблъсък между "Еребус" и "Терор", те отплават към Фолклендските острови, към Огнена земя, обратно към Фолклендските острови и нататък към третия си поход в Антарктика. Корабите пристигат обратно в Англия на 4 септември 1843 г. Пътуването е успешно за Рос, тъй като той пръв потвърждава съществуването на южния континент и картографира голяма част от бреговата му линия.

Хималаите и Индия 1847-1851 г.

На 11 ноември 1847 г. Хукър заминава от Англия за тригодишната си хималайска експедиция; той е първият европеец, който събира растения в Хималаите. Експедицията на Хукър е базирана в Дарджилинг. Хукър пише на Дарвин, като му разказва за навиците на животните в Индия и събира растения в Бенгал.

На 27 октомври 1848 г. Хукър и голяма група от местни помощници заминават за Източен Непал. Те пътуват на северозапад покрай непалските проходи към Тибет. През април 1849 г. той тръгва на по-дълга експедиция в Сиким, но е затворен от деуана на Сиким, когато пътуват към Тибет. Изпратен е британски екип, който да преговаря: те са освободени без кръвопролития. Хукър се завръща в Дарджилинг, където прекарва януари и февруари 1850 г. в писане на дневници, заместване на изгубени по време на задържането му екземпляри и планиране на пътуването за последната си година в Индия.

През 1854 г. е публикувано изследването на Хукър за неизследваните дотогава райони - "Хималайски дневници".

Палестина 1860 г.

Това пътуване е осъществено през есента на 1860 г. с Даниел Ханбъри. Двамата посещават и събират материали в Сирия и Палестина; не е публикуван цялостен доклад, но са написани редица статии. Хукър признава три фитогеографски подразделения: Западна Сирия и Палестина; Източна Сирия и Палестина; Средна и Горна планина в Сирия.

Мароко 1871 г.

Хукър посещава Мароко от април до юни 1871 г. в компанията на Джон Бол, Джордж Моу и един млад градинар от Кю, наречен Крамп.

Западни Съединени щати 1877 г.

Това е предприето заедно с приятеля му Аса Грей, водещ американски ботаник по онова време. "Трудният въпрос беше защо в големите планински вериги на западните Съединени щати се оказа, че има само няколко ботанически анклава от растения с източноазиатско родство сред растения от мексикански и по-южни типове." До октомври Хукър се връща в Кю с 1000 изсушени екземпляра.

Представа за удоволствията, с които се е сблъсквал (любопитни факти от дневника и писмата му):

• Хукър се среща и разговаря с Бригам Йънг, когото описва като почтен и добре говорещ. Новата религия не среща одобрението на Хукър: "Всички деца в училищата са възпитавани да вярват в него [Бригам Йънг] и в много писания, които са толкова безполезни и празни, колкото и тези, които се преподават в нашите училища".
• За Джорджтаун: "пръстът на цивилизацията", където "хората спят без ключалки на вратите си, пожарните коли са добре поддържани и в отлично състояние, а храната не стига".
• "Жителите на Нова Англия най-много приличат на нас по език, говор и навици... Американците са големи и разточителни консуматори на храна... леглата са забележително чисти и добри, но възглавниците са твърде меки."

Възгледите му за флората на Колорадо и Юта: Съществуват две умерени и две студени или планински флори, а именно: 1. прерийна флора, произхождаща от изток; 2. т.нар. пустинна и солена флора, произхождаща от запад; 3. субалпийска; 4. алпийска флора, като последните две имат твърде различен произход и в известен смисъл са характерни за планинските вериги на Скалистите планини.

Докато е на борда на "Еребус", Хукър прочита предоставените от Чарлз Лайъл коректури на "Пътешествието на Бийгъл" на Чарлз Дарвин и е силно впечатлен от уменията на Дарвин като естествоизпитател. Двамата се срещат веднъж преди началото на антарктическото пътешествие. След завръщането на Хукър в Англия Дарвин се обръща към него и го кани да класифицира растенията, които Дарвин е събрал в Южна Америка и на островите Галапагос. Хукър се съгласява и двамата започват приятелство за цял живот. На 11 януари 1844 г. Дарвин споменава пред Хукър за ранните си идеи за еволюцията и естествения подбор и Хукър проявява интерес. През 1847 г. той се съгласява да прочете "Есето" на Дарвин, в което се обяснява теорията, и отговаря с бележки, в които дава на Дарвин спокойни критични отзиви. Кореспонденцията им продължава през целия период на развитие на теорията на Дарвин и през 1858 г. Дарвин пише, че Хукър е "единствената жива душа, от която постоянно получавам съчувствие".

Ричард Фрийман пише: "Хукър е най-големият приятел и довереник на Чарлз Дарвин". Със сигурност двамата са водили обширна кореспонденция, а също така са се срещали лично (Хукър посещава Дарвин). Хукър и Лайъл са двамата души, с които Дарвин се консултира (чрез писмо), когато в Даун Хаус пристига известното писмо на Уолъс, в което е приложена неговата статия за естествения подбор. Хукър е помогнал за създаването на механизма, чрез който статията на Уолъс е била придружена от бележките на Дарвин и писмото му до Аса Грей (показващо предварителното му разбиране за естествения подбор) при представянето ѝ пред Линейното дружество. Хукър е този, който официално представя този материал на срещата на Линеанското дружество през 1858 г. През 1859 г. авторът на "Произходът на видовете" отбелязва, че е задължен на широките познания и балансираната преценка на Хукър.

През декември 1859 г. Хукър публикува "Въвеждащо есе към флората на Тасмания", последната част от "Ботаника на антарктическото пътешествие". В това есе (което се появява само един месец след публикуването на "За произхода на видовете" на Чарлз Дарвин) Хукър обявява подкрепата си за теорията за еволюцията чрез естествен подбор, като по този начин става първият признат учен, който публично подкрепя Дарвин.

По време на историческия дебат за еволюцията, проведен в Оксфорд на 30 юни 1860 г., епископ Самюъл Уилбърфорс, Бенджамин Броуди и Робърт Фицрой се изказват против теорията на Дарвин, а Хукър и Томас Хенри Хъксли я защитават. Според разказа на самия Хукър именно той, а не Хъксли, е дал най-ефективния отговор на аргументите на Уилбърфорс.

Хукър е председател на Британската асоциация по време на срещата в Норич през 1868 г., когато обръщението му е забележително с подкрепата си за Дарвиновите теории. Хукър е близък приятел на Томас Хенри Хъксли, член на Х-клуба (който доминира в Кралското дружество през 70-те и началото на 80-те години на XIX в.), и първият от тримата Х-клубари, станали последователно президент на Кралското дружество.

Благодарение на пътуванията и публикациите си Хукър си създава висока научна репутация у дома. През 1855 г. е назначен за помощник-директор на Кралските ботанически градини в Кю, а през 1865 г. наследява баща си на поста директор, който заема в продължение на двадесет години. По време на управлението на семейство Хукър Кралските ботанически градини в Кю придобиват световна известност. На тридесетгодишна възраст Хукър е избран за член на Кралското дружество, а през 1873 г. е избран за негов председател (до 1877 г.). Носител е на три от медалите на дружеството: Кралския медал през 1854 г., медала "Копли" през 1887 г. и медала "Дарвин" през 1892 г. Продължава да преплита работата си в Кю с проучвания и колекциониране в чужбина. Пътуванията му до Палестина, Мароко и Съединените щати дават ценна информация и образци за Кю.