Д-р Джеймс Хътън (Единбург, 14 юни 1726 г. - 26 март 1797 г.) е шотландски геолог, лекар, естествоизпитател, химик и експериментален фермер. Той остава една от най-значимите фигури в историята на природните науки заради систематичния си подход към изучаването на Земята и заради идеите си за нейния дълъг и цикличен геоложки процес.

Хътън учи медицина, но никога не я практикува професионално. Вместо това се отдава на научни изследвания, участва в развитието на химическата промишленост и управлява и експериментира на своето имение. В практическата си дейност като фермер той прилага наблюдения и експерименти за подобряване на почвите и производството, което го прави пример за ранния „научен земеделец”. Тези занимания му дават опит и методи, които по-късно пренася в геоложките си проучвания.

Като един от основателите на съвременната геология, Хътън разглежда Земята не като резултат от еднократни катастрофални събития, а като продукт на продължително действие на природните сили. Той заявява, че процесите, които наблюдаваме днес — ерозия, отлагане на седименти, вдигане на сушата, вулканизъм и метаморфни промени — при продължително действие могат да произведат структурите, които виждаме в скалите. Тази идея лежи в основата на концепцията за дълбокото геоложко време и за постепенното действие на природните сили.

В книгата си "Теория на Земята" той излага систематично своите възгледи за геологията и за геоложкото време. Работата на Хътън подкрепя принципите на плутонизма — идеята, че много скали имат магматичен/вътрешен произход — и на униформизма, според който настоящите природни процеси са ключ към разбирането на миналото. Неговите произведения са публикувани през втората половина на XVIII век и по-късно биват популяризирани и разяснени от учени като Джон Плейфер. Хътън е известен също с фразата, която илюстрира неговото виждане за безкрайния цикъл на земните промени: „ни следа от начало, ни перспектива за край” (на английски: "no vestige of a beginning, no prospect of an end").

Основни приноси и идеи на Хътън:

  • Цикъл на скалите: виждане за постоянен цикъл на разрушаване (ерозия), отлагане, вграждане, вдигане и повторно преобразуване на земната кора.
  • Дълбоко геоложко време: убеждението, че за формирането на геоложките структури са необходими огромни времеви интервали, далеч надхвърлящи човешката история.
  • Униформизъм и природни процеси: методологичен принцип, че настоящите процеси (например отлагане и ерозия) са ключът към тълкуване на миналото.
  • Плутонистка перспектива: признаване на ролята на вътрешните земни сили и магмата за образуването и преобразуването на скалите (алтернатива на нептунитските теории, които обясняват всичко чрез утаявания от вода).
  • Емпиричен метод: значение на полевите наблюдения, геологическите разрези (например прочутата неравност и несъответствие между пластовете, видяно на места като Siccar Point) и лабораторните експерименти за обосноваване на теории.

Влияние и наследство: Идеите на Хътън променят възприятията за възрастта и динамиката на Земята и поставят основите на модерната геология. Неговите възгледи повлияват следващите поколения учени — сред тях Джон Плейфер, който популяризира и илюстрира хътъновата теория, Чарлз Лайъл, който в началото на XIX век развива и систематизира униформистичната идея, и косвено Чарлз Дарвин, чиито еволюционни възгледи черпят подкрепа от концепцията за продължително геоложко време.

Хътън остава важен като пример за учен, който съчетава наблюдение, експеримент и логическо извеждане на теории. Неговото разбиране за Земята като резултат от непрекъснати природни процеси и неговата смелост да постави под въпрос утвърдени тогава схеми го утвърждават като „баща на съвременната геология”.