Джеймс Хътън

Теория на скалните образувания

Хътън изказва различни идеи, за да обясни скалните пластове, които вижда около себе си. Според Playfair той "не бързал да публикува теорията си, защото бил от онези, които изпитват по-голямо удоволствие от съзерцанието на истината, отколкото от похвалата, че са я открили".

След около 25 години работа неговата "Теория за Земята" е прочетена на заседанията на Кралското дружество в Единбург през 1785 г.

По-късно, на 4 юли 1785 г., Хътън прочита реферат от книгата си "За системата на Земята, нейната продължителност и стабилност", която е отпечатана и разпространена частно. В него той излага теорията си по следния начин;

"Твърдите части на днешната земя като цяло изглеждат съставени от морски продукти и други материали, подобни на тези, които сега се намират по бреговете. Оттук намираме основание да заключим:
1. че земята, на която почиваме, не е проста и оригинална, а е съставна и се е образувала под въздействието на вторични причини.
2-ро, че преди да се създаде сегашната земя, е съществувал свят, съставен от море и суша, в който е имало приливи и отливи и морски течения с такива операции на дъното на морето, каквито се извършват сега. И
накрая, че докато сегашната суша се е образувала на дъното на океана, предишната суша е поддържала растения и животни; най-малкото морето е било обитавано от животни по подобен начин, както е сега.

Оттук можем да заключим, че по-голямата част от нашата земя, ако не и цялата, е била създадена в резултат на естествени за земното кълбо процеси, но за да се превърне тази земя в постоянно тяло, устойчиво на действието на водите, са били необходими две неща:
първо, консолидиране на маси, образувани от събирането на насипни или несвързани материали;
второ, издигане на тези консолидирани маси от дъното на морето, мястото, където са били събрани, до местата, където сега се намират над нивото на океана".

Предвиждане на естествения подбор

В по-малко известния труд на Хътън се съдържа забележително изпреварващо развитие на идеята за естествения подбор. Както винаги при Хътън, идеята е почти скрита в сложния език:

"...ако едно организирано тяло не се намира в положението и обстоятелствата, които са най-подходящи за неговото поддържане и размножаване, то тогава, като си представяме неограничено разнообразие сред индивидите от този вид, трябва да сме сигурни, че, от една страна, тези, които се отклоняват най-много от най-добре приспособената конституция, ще бъдат най-податливи на загиване, докато, от друга страна, тези организирани тела, които се доближават най-много до най-добрата конституция за настоящите обстоятелства, ще бъдат най-добре приспособени да продължат да се съхраняват и да размножават индивидите от своята раса".- "Изследване на принципите на познанието", том 2.

Един и същ "принцип на вариране" би повлиял на "всеки вид растение, независимо дали расте в гора или на ливада". Той стига до идеите си в резултат на експерименти в областта на растениевъдството и животновъдството, някои от които описва в непубликуван ръкопис - "Елементи на земеделието". Той прави разграничение между наследствените вариации, които са резултат от размножаването, и ненаследствените вариации, причинени от различията в околната среда, като например почвата и климата.

Прогрес на идеите му

Прозата на Хътън пречи на теориите му. През 1802 г. Джон Плейфеър преразказва геоложките идеи на Хътън (но не и мислите му за еволюцията). През 30-те години на XIX в. Чарлз Лайъл популяризира идеята за безкрайно повтарящ се цикъл (на ерозия на скалите и натрупване на седименти). Лайъл вярва в постепенните промени и смята, че дори Хътън е отдавал твърде голямо значение на катастрофалните промени.

Книгите на Лайъл оказват широко влияние, не на последно място върху младия геолог Чарлз Дарвин, който ги чете с ентусиазъм по време на пътуването си с кораба "Бийгъл". Уилям Уил създава термина "униформизъм", за да опише версията на идеите на Лайъл. Това е в контраст с катастрофизма - идеята, че скалите са регистрирали поредица от катастрофи, последвани от повторно заселване от нови видове. С течение на времето тези възгледи се сближават, но описанието на развитието на геоложките идеи, направено от Лайъл, води до убеждението, че униформизмът е победил.

Работи

• 1785. Резюме на дисертация, прочетена в Кралското дружество на Единбург на седми март и четвърти април MDCCLXXXV, относно системата на Земята, нейната продължителност и стабилност. Единбург. 30 стр.
• 1788. Теория за дъжда. Transactions of the Royal Society of Edinburgh, том 1, част 2, стр. 41-86.
• 1788. Теория на Земята; или изследване на законите, наблюдавани при съставянето, разпадането и възстановяването на земята на земното кълбо. Transactions of the Royal Society of Edinburgh, том 1, част 2, стр. 209-304.
• 1792. Дисертации по различни теми от естествената философия. Единбург и Лондон: Strahan & Cadell.
• 1794. Наблюдения върху гранита. Transactions of the Royal Society of Edinburgh, том 3, стр. 77-81.
• 1794. Дисертация върху философията на светлината, топлината и огъня. Единбург: Кадел, Джуниър, Дейвис.
• 1794. Изследване на принципите на познанието и напредъка на разума от чувството към науката и философията. Единбург: Strahan & Cadell.
• 1795. Теория за Земята; с доказателства и илюстрации. Единбург: Крийч. 2 тома.
• 1797. Елементи на земеделието. Непубликуван ръкопис.
• 1899. Теория на Земята; с доказателства и илюстрации, том III, под редакцията на сър Арчибалд Гейки. Геоложко общество, Бърлингтън Хаус, Лондон.