Теория на Земята: Джеймс Хътън и раждането на модерната геология

"Теория на Земята" е публикация на Джеймс Хътън, която поставя основите на геологията. В нея той аргументира, че формата и структурата на земната кора са резултат от действието на естествени сили, които действат в продължение на много дълги периоди от време. Неговото ключово заключение е, че процесите, които наблюдаваме днес — ерозия, утаяване, вдигане и вулканична дейност — ако работят в продължение на огромни времеви интервали, могат да произведат голямите структури и последователности от скали, които виждаме във вътрешността и на повърхността на Земята. Тази идея — униформизъм - оказва дълбоко влияние върху начина, по който геолозите мислят за "геоложката скала на времето" и за дълбоката (геоложка) история на планетата.

Основни идеи и наблюдения

Хътън поставя акцент върху няколко важни принципа:

• Земните процеси са непрекъснати и повторими: съвременните механизми (вятър, вода, вълни, вулканизъм, плътен поток и т.н.) могат да произведат и обяснят много от геоложките образувания.
• Цикличност и "камънен цикъл": скалите могат да бъдат разрушавани, носени, утаявани и впоследствие преобразувани или вдигнати — идея, близка до концепцията за каменен (rock) цикъл.
• Времевия хоризонт на Земята е много по-голям, отколкото повечето съвременници допускат — тоест концепцията за "дълбоко време" (deep time).
• Противопоставяне на нептунистичната школа: Хътън защитава идеята, че много скални тела имат вулканичен или магмен произход и че вътрешните земни сили играят важна роля при образуването на нова земна кора.

Хътън подкрепя своите аргументи с полеви наблюдения — най-известният пример е посещението му на разкритието в Сикар Пойнт (Siccar Point) в Шотландия, където видимият ъглов разрив и несъответствие между по-стари наклонени слоеве и по-млади хоризонтални седименти дава ясно доказателство за множество цикли на утаяване, вдигане и ерозия.

Хътън също така признава, че скалите са свидетелство за миналото действие на процеси, които продължават да действат и днес. Той предвижда и елементи от идеята за естествения подбор, както се вижда в цитата:

"Тези, които се отклоняват най-много от най-добрата конституция, ще бъдат най-склонни да загинат, докато, от друга страна, тези организирани тела, които се доближават най-много до най-добрата конституция за настоящите обстоятелства, ще бъдат най-добре приспособени да продължат да се съхраняват и да размножават индивидите от своята раса".

Приемане, стилистични трудности и по-нататъшно влияние

Стилът на Хътън — понякога сложен и отчасти философски — затруднява разпространението и разбирането на неговите идеи. Прозата му не е винаги ясна, което спомага за забавянето на възприемането им от по-широката научна общност. Затова именно Джон Плейфеър преразказва и „изчиства“ геоложките идеи на Хътън на по-ясен английски език в своята работа от 1802 г., представяйки тезите по-достъпно за съвременниците. Въпреки това Плейфеър пропуска или заглажда някои от мислите на Хътън за биологичните промени и наследствеността.

По-късно, през 30-те години на XIX в., Чарлз Лайъл популяризира и систематизира принципа на постепенност и повтарящите се цикли — ерозия и натрупване на седименти — като средство за интерпретация на геоложките слоеве. Въпреки че Лайъл е последователен в подчертаването на постепенните промени, той също така отстоява по-строг вариант на униформизма и често критикува идеите за внезапни катастрофални промени; в някои свои изказвания Лайъл дори смята, че Хътън е отдавал твърде голямо внимание на изолирани катастрофални събития.

Публикации и историческа атрибуция

Работата на Хътън е представена и публикувана на няколко етапа и в различни форми, включително:

• Първоначални доклади и есета, представени пред научни общества в края на XVIII век, където той излага основните си наблюдения и теоретични постулати.
• По-обширни изложения и писмени версии, които систематизират неговата „Теория на Земята“ и разширяват аргументите за геоложките цикли и произхода на скалите.
• Парафрази и популяризации от учени като Джон Плейфеър, които допринасят за по-широкото разпространение на идеите му през XIX век.
• По-късни научни полемики и вливане на хътъновите принципи в класическите учебници по геология, най-вече чрез работата на Чарлз Лайъл, чиято популярна и широко използвана книга оказва влияние дори върху мисковния свят на Чарлз Дарвин.

Наследство

Въпреки че първоначалният прием на идеите на Хътън е бил смесен и понякога противоречив заради езика и радикалната им представа за времето, днес те се считат за основополагащи. Принципите, заложени в "Теория на Земята", — дълбокото време, постоянството на процесите и идеята за цикличност в геоложките промени — са краеуголни камъни на модерната геология. Хътън се помни като един от бащите на науката за земната кора, чиято работа откри пътя за по-нататъшни изследвания и за развитието на теории за еволюцията и развитието на живота на Земята.

Въпроси и отговори

Въпрос: Как се казва публикацията на Джеймс Хътън?

В: Какво показва Хътън в своята работа?

В: Кой популяризира идеята на Хътън за безкрайно повтарящия се цикъл?

В: Как Джон Плейфеър преформулира геоложките идеи на Хътън?

В: Какво е мнението на Чарлз Лайъл за постепенните промени?

В: В какви форми и на какви етапи е публикуван трудът на Хътън?

Търсене по буква