Еманюел Жан-Мишел Фредерик Макрон CBE (на френски: [emanɥɛl makʁɔ̃]; роден на 21 декември 1977 г. в Амиен) е френски политик, висш държавен служител и бивш инвестиционен банкер. Макрон е 25-ият и настоящ президент на Франция и съвместен княз на Андора от 14 май 2017 г. Той е социал-либерал.

От 2006 до 2009 г. Макрон е член на Социалистическата партия (PS). През 2012 г. той е назначен за заместник-генерален секретар в администрацията на Франсоа Оланд, а през 2014 г. е назначен за министър на икономиката, промишлеността и цифровите технологии във второто правителство на Валс, където прокарва реформи, благоприятстващи бизнеса.

Макрон подаде оставка през август 2016 г., за да се кандидатира за президентските избори през 2017 г. През ноември 2016 г. Макрон обяви, че ще участва в изборите под знамето на "En Marche!" - центристко движение, което той основа през април 2016 г. Макрон печели изборите, след като побеждава Марин Льо Пен на втория тур на 7 май 2017 г., като печели 66% от гласовете. При избирането си за президент на 39-годишна възраст той става най-младият президент в историята на Франция и най-младият държавен глава след Наполеон III. Той е преизбран през 2022 г., като отново побеждава Льо Пен, ставайки първият френски президент от двадесет години насам, който печели преизбиране.


 

Ранен живот и образование

Макрон е роден в семейство на лекари в Амиен. Откроява се като ученик и посещава местни лицеи, след което продължава висшето си образование в Париж. Завършва философия и има академични интереси към литература и политика. По-късно следва в Institut d'études politiques de Paris (Sciences Po) и през 2004 г. завършва престижната École nationale d'administration (ENA), което го подготвя за кариера в държавната администрация.

Публична и професионална кариера преди политиката

След ENA Макрон работи като инспектор на финансите във френското Министерство на икономиката. През 2008 г. преминава в частния сектор като инвестиционен банкер в Rothschild & Cie, където бързо се налага и участва в няколко големи сделки. Опитът му в администрацията и в банката изгражда профил „технократ+практик“, който по-късно използва в политическата си кариера.

Политическа кариера и министър на икономиката

Като заместник-главен секретар в президентската администрация и по-късно като министър на икономиката (2014–2016) в правителството на Манюел Валс, Макрон лансира реформи в подкрепа на предприемачеството и либерализацията на пазара. Сред най-известните му инициативи са пакет от мерки за улесняване на трудовия пазар и увеличаване на конкурентоспособността, често обобщавани като „pro-business“ политики. Някои от тези мерки бяха обединени под името „loi Macron“ (закон за растежа и заетостта), имащи за цел да премахнат административни пречки и да стимулират инвестициите.

Създаване на En Marche и президентски кампании

През април 2016 г. Макрон основава движението En Marche!, което се позиционира като центристко, прозападно и проевропейско пространство, насочено към привличане на гласоподаватели отляво и отдясно. Кандидатурата му през 2017 г. е възприета като новаторска — без традиционна партийна машина, с фокус върху модернизацията на икономиката и европейската интеграция. На втория тур на изборите той побеждава Марин Льо Пен с около 66% от гласовете. На изборите през 2022 г. печели отново и така става първият преизбран френски президент от 2002 г. насам.

Мандат като президент — ключови политики и събития

  • Икономика и реформи: Правителствата на Макрон прилагат данъчни и трудови промени, мерки за намаляване на данъка върху компаниите и усилия за привличане на инвеститори.
  • Социални вълнения: Неговите политики доведоха до масови протести, най-известни сред които са движението на „жълтите жилетки“ (Gilets jaunes) от края на 2018 г. и големи протести срещу пенсионната реформа. Пенсионната реформа от 2023 г., предвиждаща вдигане на възрастта за пенсиониране, предизвика продължителни протести и използване на конституционния инструмент Article 49.3 за приемане без гласуване в Народното събрание.
  • Кризисно управление: По време на пандемията COVID-19 държавата въведе извънредни мерки, програми за подкрепа на икономиката и национална кампания за ваксинация.
  • Външна политика: Макрон застъпва силно за по-голяма европейска интеграция и „стратегическа автономия“ на ЕС, активен е по въпроси като отбраната, климата и дигиталната трансформация. След руската инвазия в Украйна през 2022 г. Франция поддържа Украйна с хуманитарна и военна помощ и засили дипломатическите усилия за европейска отбрана и солидарност.

Скандали и обществена оценка

Мандатът на Макрон бе белязан от няколко политически и медийни скандала, сред които аферата с прислужителя на сигурността Александре Бенала (2018) и продължителни критики за „управление отдалечено от простите хора“ — аргумент, използван от опозицията и от част от обществото. Неговият имидж варира между международно признание за лидерство в ЕС и вътрешна критика за социална дистанция от обикновените граждани.

Лична страна

Макрон е женен за Брижит Троньо (Brigitte Trogneux; по-рано учителка), с която се запознава още докато е ученик; възрастовата разлика (тя е значително по-голяма) привлече публично внимание. Двойката се ожени през 2007 г. Брижит има деца от предишен брак; Макрон няма биологични деца. Говори свободно английски и се позиционира като открит защитник на европейските ценности.

Наследство и значимост

Еманюел Макрон остава една от контроверзните, но и влиятелните фигури в съвременната европейска политика: представител на нов тип политическо лице — технократ с опит в банковия сектор, който се стреми да съчетае либерална икономика с реформи в името на модернизацията и европейската солидарност. Неговите действия и решения продължават да формират обществените дебати във Франция и в целия Европейски съюз.