Инвестиционно банкиране

Изразът "инвестиционна банка" се отнася за предприятие, което помага на други предприятия (а също и на правителства) да заемат пари от други хора и предприятия и/или позволява на предприятията да се продават частично или изцяло на други хора и предприятия. За разлика от обикновените банки, те обикновено не отпускат собствени заеми и не използват собствени средства, за да закупят част или целия бизнес, а вместо това помагат да се съчетаят нуждите от финансиране на бизнеса с тези други бизнес и лични инвеститори, които се стремят да спечелят пари, като отпускат заеми на бизнеса или притежават част от него.

В средата на ХХ век някои инвестиционни банки започват да се опитват да помагат на своите бизнес клиенти да продават бизнеса си изцяло на други фирми, вместо на инвеститори, както и да помагат на фирмите да решат какъв друг бизнес да купят, в замяна на такса, базирана на продажната цена на бизнеса. Тази дейност става известна като сливания и придобивания и днес попада в категорията на инвестиционното банкиране. Всъщност има много малки инвестиционни банки, които предлагат само тази дейност и не помагат на предприятията да вземат пари назаем или да продават собственост в бизнеса.

Инвестиционната банка най-често помага на предприятията да вземат пари назаем, като използват договор, известен като облигация, и да продадат собствеността си в компанията, като използват договор, известен като акция. Повечето държави са разработили правителствени правила, според които в замяна на изискванията бизнесът да работи по определен начин и да оповестява финансовите си резултати по определен начин, му се разрешава да заема пари, като използва облигации, и да продава собственост, като използва акции, на широката общественост, а на широката общественост се разрешава да продава облигации и акции на други членове на обществеността, без да носи отговорност за операциите и финансовите оповестявания на бизнеса.

Някои от причините, поради които бизнесът може да избере да вземе пари назаем от инвеститори вместо от банка, могат да включват следното:

• Потенциалът за по-ниски лихвени проценти
• Възможност за фиксиран лихвен процент (който не може да се променя) за по-дълъг период от време, отколкото обикновено позволяват повечето банки.
• Инвеститорите може да са по-склонни да отпуснат заем на дружество, което е по-застрашено от невъзможност да плати, отколкото банката би била склонна да направи.

Някои от причините, поради които собственик на бизнес би се съгласил да използва инвестиционна банка, за да продаде част или целия си бизнес на други инвеститори, включват следното:

• За да получат печалба от сумата, която първоначално са инвестирали в бизнеса (тъй като може да има по-голям брой купувачи, желаещи да купят предприятия, които се търгуват публично, цената, получена за бизнеса, може да бъде по-висока, отколкото ако собственикът продаде бизнеса на друго лице)
• Набиране на средства, които бизнесът може да използва за по-нататъшно развитие
• Набиране на средства за връщане на пари, взети назаем за бизнеса, които собственикът на предприятието може да не е в състояние да върне по друг начин.

Следователно инвестиционните банки работят с два вида клиенти - едните са предприятия/правителства, които желаят да заемат средства или да продадат собственост, а другите са физически лица и други предприятия, които искат да спечелят от парите си, като отпускат заеми на други предприятия или ги притежават.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява инвестиционната банка?

В: С какво инвестиционните банки се различават от обикновените банки?

В: Какви дейности обикновено предлага инвестиционната банка?

Въпрос: Защо едно дружество може да избере да вземе пари назаем от инвеститори вместо от банки?

Въпрос: Защо някой може да се съгласи инвестиционна банка да продаде част или целия му бизнес?

Въпрос: Кои са клиентите, обслужвани от инвестиционните банки?

Търсене по буква