Френски президентски избори 2017 Кандидати резултати и политическо значение
Президентските избори във Франция през 2017 г. са президентски избори във Франция, които се провеждат на 7 май 2017 г. Досегашният президент Франсоа Оланд реши да не се кандидатира за втори мандат поради ниския си рейтинг.
Основните кандидати са Никола Дюпон-Анян от Debout la France, Марин льо Пен от Националния фронт, Еманюел Макрон от En Marche! , Беноа Хамон от Социалистическата партия, Натали Арто от Lutte Ouvrière, Филип Путу от Новата антикапиталистическа партия, Жак Шеминад от Солидарност и прогрес, Жан Ласал от Résistons!, Жан-Люк Меленшон от La France insoumise, Франсоа Асено от Народен републикански съюз и Франсоа Фийон от Републиканците.
На 23 април 2017 г. Макрон печели 24% от гласовете, а Льо Пен - 21%. На втория тур Макрон победи Льо Пен с категорична победа - 66% от гласовете срещу 34% за Льо Пен.
Как се провеждат президентските избори
Франция използва мажоритарна система с два тура за избор на президент. Ако никой кандидат не събере над 50% на първия тур, се провежда втори тур между двамата с най-много гласове две седмици по-късно. Целта е да се осигури победител с абсолютна мнозинство.
Подробни резултати
Първият тур на 23 април 2017 г. класира двама кандидати за балотаж: Еманюел Макрон (центрист, основател на движението En Marche!) и Марин льо Пен (лидерка на националистическата и антиевропейска десница). Основните резултати на първия тур бяха приблизително: Макрон ~24,0%, Льо Пен ~21,3%, Франсоа Фийон ~20,0%, Жан-Люк Меленшон ~19,6%, Беноа Хамон ~6,4%, Никола Дюпон-Анян ~4,7% и други кандидати с по-малки проценти.
На втория тур, проведен на 7 май 2017 г., Еманюел Макрон спечели с около 66% от гласовете срещу около 34% за Марин льо Пен. Избирателната активност беше висока — значителен брой граждани участваха и на двата тура, като изборът бе следен внимателно в Европа и по света.
Причини и ключови фактори
- Разпад на традиционните партии: Слабите резултати на Социалистическата партия и отслабването на Републиканците показаха недоволство от традиционните политически формации. Напрежението около корупционни и скандални случаи (например обвинения срещу Франсоа Фийон) също повлияха.
- Възход на центристката и проевропейска опция: Макрон привлече избиратели от центъра и отляво и отдясно с програма за реформи, либерална икономика и проевропейска ориентация.
- Силно разделяне на електората: Жан-Люк Меленшон консолидира значителна част от радикалната левица, докато Льо Пен мобилизира националистически и евроскептични гласове.
Политическо значение и последици
Изборите през 2017 г. белязаха съществена промяна в политическия пейзаж на Франция:
- Появата на нов политически център и бързият възход на En Marche! разрушиха традиционното двупартийно доминиране.
- Европейски и международни последици: победата на проевропейски кандидат като Макрон бе възприета като облекчение от европейските институции и финансовите пазари в контекста на растящия евроскептицизъм в някои държави.
- Вътрешна политика: след изборите Макрон назначи правителство и проведе парламентарни избори през юни 2017 г., в които неговото движение спечели мнозинство в Националното събрание, което му позволи да прокара голяма част от реформите в икономическата и трудовата политика.
- Дългосрочни ефекти: изборите стимулираха възраждане на нови политически формации и промени в начина, по който кандидати и партии комуникират с избирателите.
Кратък обзор на политическите програми на финалистите
Еманюел Макрон: предлагаше икономически реформи, улесняване на пазара на труда, намаляване на публичния дефицит и силна проевропейска позиция.
Марин льо Пен: застъпваше строг имиграционен контрол, протекционистки икономически мерки и укрепване на националния суверенитет, включително критика към еврозоната и някои аспекти на членството в ЕС.
Заключение
Изборите за президент на Франция през 2017 г. бяха ключов момент за съвременната френска и европейска политика. Те демонстрираха отдръпването на част от избирателите от традиционните партии, възхода на нови политически сили и продължаващото значение на дебата между глобализация/европейска интеграция и национализма/суверенитета.
Еманюел Макрон (En Marche!) спечели изборите на втория тур на 7 май 2017 г.
Резултати
| Първи кръг23 | Втори кръг7 | |||||||||||
| Кандидат | Гласове | % | Гласове | % | ||||||||
| 8,657,326 | 24.01% | 20,753,798 | 66.10% | |||||||||
| Марин льо Пен | 7,679,493 | 21.30% | 10,644,118 | 33.90% | ||||||||
| Франсоа Фийон | 7,213,797 | 20.01% | ||||||||||
| Жан-Люк Меленшон | 7,060,885 | 19.58% | ||||||||||
| Benoît Hamon | 2,291,565 | 6.36% | ||||||||||
| Никола Дюпон-Айнян | 1,695,186 | 4.70% | ||||||||||
| Жан Ласал (Jean Lassalle) | 435,365 | 1.21% | ||||||||||
| Philippe Poutou | 394,582 | 1.09% | ||||||||||
| Франсоа Асено | 332,588 | 0.92% | ||||||||||
| Натали Арто (Nathalie Arthaud) | 232,428 | 0.64% | ||||||||||
| Жак Шеминад | 65,598 | 0.18% | ||||||||||
| Общ брой гласове | 36,058,813 | 100% | 31,397,916 | 100% | ||||||||
Карти
Първи кръг
· 
Резултати от първия тур по отдели Еманюел Макрон Марин льо Пен Франсоа Фийон Жан-Люк Меленшон
· 
Подкрепа за Макрон по департаменти и големи градове
· 
Подкрепа за Льо Пен по департаменти и големи градове
· 
Подкрепа за Фийон по департаменти и големи градове
· 
Подкрепа за Mélenchon по департаменти и големи градове
Втори кръг
· 
Резултати от първия тур по отдели Еманюел Макрон Марин Льо Пен
· .svg.png)
Кандидат на първо място по общини Еманюел Макрон Марин льо Пен
Анкетиране
Първи кръг
Втори кръг
Въпроси и отговори
Въпрос: Кога се проведоха президентските избори във Франция през 2017 г.?
О: Президентските избори във Франция през 2017 г. се проведоха на 7 май 2017 г.
В: Защо Франсоа Оланд не се кандидатира за втори мандат на президентските избори във Франция през 2017 г.?
О: Франсоа Оланд не се кандидатира за втори мандат на президентските избори във Франция през 2017 г. поради ниския си рейтинг.
Въпрос: Кои бяха основните кандидати на президентските избори във Франция през 2017 г.?
О: Основните кандидати на президентските избори във Франция през 2017 г. бяха Никола Дюпон-Анян от "Дебютирай за Франция", Марин льо Пен от Националния фронт, Еманюел Макрон от "Ен Марш!", Беноа Хамон от Социалистическата партия, Натали Арто от Lutte Ouvrière, Филип Путу от Новата антикапиталистическа партия, Жак Шеминад от Солидарност и прогрес, Жан Ласал от Résistons!, Жан-Люк Меленшон от La France insoumise, Франсоа Асено от Народен републикански съюз и Франсоа Фийон от Републиканците.
Въпрос: Кой спечели първия тур от гласуването на президентските избори във Франция през 2017 г.?
О: Еманюел Макрон спечели първия тур на президентските избори във Франция през 2017 г. с 24 % от гласовете.
Въпрос: Срещу кого се изправи Макрон на втория тур на гласуването на президентските избори във Франция през 2017 г.?
О: Макрон се изправи срещу Марин Льо Пен на втория тур на президентските избори във Франция през 2017 г.
В: Какъв беше резултатът от втория тур на гласуването на президентските избори във Франция през 2017 г.?
О: Макрон спечели категорична победа на втория тур на гласуването на президентските избори във Франция през 2017 г. с 66 % от гласовете, докато Льо Пен получи 34 %.
Въпрос: Към кои политически партии принадлежат основните кандидати на президентските избори във Франция през 2017 г.?
Отговор: Основните кандидати на президентските избори във Франция през 2017 г. принадлежаха към "Debout la France", "Национален фронт", "En Marche!", Социалистическата партия, "Lutte Ouvrière", "Нова антикапиталистическа партия", "Солидарност и прогрес", "Résistons!", "La France insoumise", "Народен републикански съюз" и "Републиканците".
