Президентските избори във Франция през 2017 г. са президентски избори във Франция, които се провеждат на 7 май 2017 г. Досегашният президент Франсоа Оланд реши да не се кандидатира за втори мандат поради ниския си рейтинг.

Основните кандидати са Никола Дюпон-Анян от Debout la France, Марин льо Пен от Националния фронт, Еманюел Макрон от En Marche! , Беноа Хамон от Социалистическата партия, Натали Арто от Lutte Ouvrière, Филип Путу от Новата антикапиталистическа партия, Жак Шеминад от Солидарност и прогрес, Жан Ласал от Résistons!, Жан-Люк Меленшон от La France insoumise, Франсоа Асено от Народен републикански съюз и Франсоа Фийон от Републиканците.

На 23 април 2017 г. Макрон печели 24% от гласовете, а Льо Пен - 21%. На втория тур Макрон победи Льо Пен с категорична победа - 66% от гласовете срещу 34% за Льо Пен.

Как се провеждат президентските избори

Франция използва мажоритарна система с два тура за избор на президент. Ако никой кандидат не събере над 50% на първия тур, се провежда втори тур между двамата с най-много гласове две седмици по-късно. Целта е да се осигури победител с абсолютна мнозинство.

Подробни резултати

Първият тур на 23 април 2017 г. класира двама кандидати за балотаж: Еманюел Макрон (центрист, основател на движението En Marche!) и Марин льо Пен (лидерка на националистическата и антиевропейска десница). Основните резултати на първия тур бяха приблизително: Макрон ~24,0%, Льо Пен ~21,3%, Франсоа Фийон ~20,0%, Жан-Люк Меленшон ~19,6%, Беноа Хамон ~6,4%, Никола Дюпон-Анян ~4,7% и други кандидати с по-малки проценти.

На втория тур, проведен на 7 май 2017 г., Еманюел Макрон спечели с около 66% от гласовете срещу около 34% за Марин льо Пен. Избирателната активност беше висока — значителен брой граждани участваха и на двата тура, като изборът бе следен внимателно в Европа и по света.

Причини и ключови фактори

  • Разпад на традиционните партии: Слабите резултати на Социалистическата партия и отслабването на Републиканците показаха недоволство от традиционните политически формации. Напрежението около корупционни и скандални случаи (например обвинения срещу Франсоа Фийон) също повлияха.
  • Възход на центристката и проевропейска опция: Макрон привлече избиратели от центъра и отляво и отдясно с програма за реформи, либерална икономика и проевропейска ориентация.
  • Силно разделяне на електората: Жан-Люк Меленшон консолидира значителна част от радикалната левица, докато Льо Пен мобилизира националистически и евроскептични гласове.

Политическо значение и последици

Изборите през 2017 г. белязаха съществена промяна в политическия пейзаж на Франция:

  • Появата на нов политически център и бързият възход на En Marche! разрушиха традиционното двупартийно доминиране.
  • Европейски и международни последици: победата на проевропейски кандидат като Макрон бе възприета като облекчение от европейските институции и финансовите пазари в контекста на растящия евроскептицизъм в някои държави.
  • Вътрешна политика: след изборите Макрон назначи правителство и проведе парламентарни избори през юни 2017 г., в които неговото движение спечели мнозинство в Националното събрание, което му позволи да прокара голяма част от реформите в икономическата и трудовата политика.
  • Дългосрочни ефекти: изборите стимулираха възраждане на нови политически формации и промени в начина, по който кандидати и партии комуникират с избирателите.

Кратък обзор на политическите програми на финалистите

Еманюел Макрон: предлагаше икономически реформи, улесняване на пазара на труда, намаляване на публичния дефицит и силна проевропейска позиция.

Марин льо Пен: застъпваше строг имиграционен контрол, протекционистки икономически мерки и укрепване на националния суверенитет, включително критика към еврозоната и някои аспекти на членството в ЕС.

Заключение

Изборите за президент на Франция през 2017 г. бяха ключов момент за съвременната френска и европейска политика. Те демонстрираха отдръпването на част от избирателите от традиционните партии, възхода на нови политически сили и продължаващото значение на дебата между глобализация/европейска интеграция и национализма/суверенитета.