В математиката биективна функция или биекция е функция f : AB, която е едновременно инжекция и сурджекция. Това означава: за всеки елемент b в кодомената B има точно един елемент a в областта A, такъв че f(a)=b. Друго име на биекция е 1-1 съответствие.

Терминът биекция и свързаните с него термини сурекция и инжекция са въведени от Никола Бурбаки. През 30-те години на ХХ век той и група други математици публикуват поредица от книги по съвременна разширена математика.

Основни свойства

  • Обратима функция: Ако f: AB е биекция, то съществува функция f-1: BA, наречена обратна на f, такава че f-1(f(a)) = a за всички aA и f(f-1(b)) = b за всички bB. Обратната функция е уникална.
  • Композиция: Композицията на две биекции е биекция. Ако f: AB и g: BC са биекции, то gf: AC е биекция и (g∘f)-1 = f-1∘g-1.
  • Обратни и едностранни обратни: Ако функцията има лява обратна (h∘f = idA), то f е инжективна; ако има дясна обратна (f∘k = idB), то f е сюрективна. Наличието и на двете означава биективност.
  • Пермутации: Биекциите от множеството върху себе си (AA) са точно пермутациите на A. Те образуват група при композиция (симетрична група, за крайни множества).
  • Кардиналност: За крайни множества съществуването на биекция между A и B е равносилно на това множества да имат еднакъв брой елементи. За безкрайни множества биекциите дефинират еквивалентност на кардиналности (напр. множество с естествените числа може да бъде в биекция с подмножества на себе си).

Критерии и техники за проверка на биективност

  • Инжективност: Проверете дали различни аргументи дават различни стойности: ако f(a1)=f(a2) ⇒ a1=a2.
  • Сюрективност: За всяко b∈B намерете a∈A такова, че f(a)=b. Понякога е по-удобно да конструирате формулата на обратната функция и да покажете, че тя работи за всеки b.
  • Конструиране на обратна функция: Ако може да намерите очевидна формула за f-1, това доказва биективност.
  • Числови/алгебрични методи: За функции от R→R, често проверяваме дали функцията е монотонна (строго растяща или намаляваща) и върху подходящ домейн/кодомен е сюрективна; това дава биективност.

Примери

  • Ясни биекции: f: R → R, f(x)=x+1 е биекция; обратната е f-1(x)=x−1.
  • Не биекции (липса на инжективност): f: R → R, f(x)=x2 не е инжективна (f(1)=f(−1)).
  • Не биекции (липса на сюрективност): Същата f(x)=x2 не е сюрективна като функция R→R, защото няма x такъв, че x2=−1.
  • Ограничаване на домейн/кодомен: f(x)=x2 е биекция, ако го разглеждаме като функция от [0,∞) на [0,∞) — тук е инжективна и сюрективна.
  • Пермутации за крайни множества: Ако A={1,2,3}, то всяко пренареждане (1→2,2→3,3→1 и т.н.) е биекция от A в A.
  • Биекции между различни на вид множества: Съществува биекция между множеството на естествените числа и множеството на парните числа 2 (пример: n ↦ 2n). Това показва, че и двете имат еднаква кардиналност (за безкрайни множества това е типично).
  • Интервали и правата: Има биекция между отворения интервал (0,1) и цялата права R (например f(x)=tan(π(x−1/2))). Такива примери показват, че геометрично различни множества могат да имат еднакъв "размер" в смисъла на кардиналността.

Бележки и наблюдения

  • Биекциите са фундаментален инструмент при сравнението на размерите на множества (те дефинират равенство на кардиналности).
  • В теорията на множество и в много области на математиката биекциите позволяват прехвърляне на структура: ако f е биекция между A и B, често можем да "пренесем" структура (напр. операция или релация) от A върху B чрез f.
  • В практиката за доказване на биективност често е удобно да докажете инжективност и сюрективност отделно, или да конструирате обратна функция директно.