Полином (многочлен): определение, свойства и примери
Научете всичко за полиномите (многочлените): ясно определение, ключови свойства, видове и практически примери с приложения в алгебрата и инженерството.
В математиката полиномът е алгебраичен израз, който представлява сума от няколко математически члена, наречени мономиали. Всеки мономиал е число, променлива или произведение от число (коефициент) и една или повече променливи с цели неотрицателни степени. Ако алгебричен израз съдържа само събиране, изваждане и умножение (включително умножение на цели числа), то това е полином; при използване на операции като деление по променлива, корени с дробни показатели или други извън тези операции, изразът не е полином. Полиномите се изучават в алгебрата и са основен инструмент в математиката, природните науки и инженерните приложения.
Определение и обща форма
В единствена променлива x полиномът има общ вид:
a_n x^n + a_{n-1} x^{n-1} + ... + a_1 x + a_0,
където a_n, a_{n-1}, ..., a_0 са коефициенти (реални, рационални или комплексни числа), n е неотрицателно цяло число и a_n ≠ 0. Числото n се нарича степен (или големина) на полинома, а a_n — водещ (главен) коефициент. Полиномът с всички коефициенти нула се нарича нулев полином и няма добре определена степен.
Основни понятия и свойства
- Мономиал (моном): един член от вида a x^k, където k е неотрицателно цяло число.
- Коефициенти: числата пред променливите; константният член е a_0.
- Степен на полином: най-голямата степен на променливата с ненулев коефициент.
- Водещ коефициент: коефициентът на монома с най-висока степен.
- Едночленни и многоредни полиноми: полиноми с една променлива и с повече от една променлива (например 4xy^2 − 3x^2y + 7 са многовариантен полином).
Какво не е полином
Не са полиноми изрази, които съдържат:
- променливи в знаменателя (напр. 1/x),
- негативни или дробни степени (напр. x^{-1}, x^{1/2}),
- коренови или тригонометрични операции, деление по променлива и други подобни операции извън събиране, изваждане и умножение.
Операции с полиноми и важни теореми
- Събиране и изваждане: съвкупните коефициенти на еднакви степени се събират/изваждат.
- Умножение: умножението на два полинома дава полином, а степента се събира (deg(f·g)=deg f + deg g, за ненулеви полиноми).
- Деление: съществува алгоритъм за деление с остатък: за полиномите f и g (g ≠ 0) има единствено q (частно) и r (остатък) такива, че f = q·g + r и deg r < deg g. Това позволява прилагането на теоремата за остатъка и заделителната теорема.
- Теорема за остатъка: остатъкът при деление на f(x) на (x − a) е f(a).
- Теорема за факторите: (x − a) е фактор на f(x) ⇔ f(a) = 0.
- Производна: производната на полином е отново полином; това значително опростява диференцирането при анализ и оптимизация.
Корени, мултипличност и фундаментална теорема
Решенията на уравнение f(x)=0 се наричат корени или нули на полинома. Коренът a има мултипличност m, ако (x−a)^m дели polynoma, но (x−a)^{m+1} не дели. Съгласно фундаменталната теорема на алгебрата, всеки ненулев комплексен полином от степен n има точно n корена в комплексните числа, ако се броят с мултипличност.
Видове полиноми
- Линеен полином: степен 1 (ax + b).
- Квадратичен полином: степен 2 (ax^2 + bx + c), важен за анализ на параболи и оптимизация.
- Кубичен полином: степен 3 и т.н.
- Многовариантни полиноми: зависят от повече от една променлива (напр. 2x^2y − 3xy + y^3).
Примери
Няколко примера за полиноми и полиномни функции:
- f(x) = 3x^2 − 2x + 5 (квадратичен полином).
- g(x) = 7x^4(−3)x^3 + 19x^2(−8)x + 197 — представеният по-горе израз в текста; в оригиналния документ той се визуализира и чрез графични изображения:
.
- Полиномно уравнение:
.
- Полиномен вид на функция:
.
Приложения
Полиномите имат широко приложение: при апроксимации и интерполации (полиномиална интерполация), в числени методи (полиномиални аппроксимации и серия на Тейлър), в моделирането в инженерството и физиката, при проектиране на филтри и контролни системи, в кодиране и криптография, както и в теоретичната математика (алгебра, теория на числата, геометрия).
Къде да се научи повече
За по-нататъшно изучаване се препоръчват теми като: методи за факторизация на полиноми, синтетично деление, комплексни корени и мултипличност, графики на полиноми, както и числени алгоритми за намиране на корени. В учебниците по алгебра и в курсовете по анализ ще намерите подробни примери и упражнения.
Терминология
Дадена е поредица от числа
, полиномът на променливата
обикновено приема формата
. Частите на един полином, разделени със знаци плюс (или минус), се наричат "термини", а самите знаци са част от термина.
(В полинома умножението се "разбира". Това означава например, че означава два пъти
, или два пъти
. Така че, ако
е
, то
е
.)
Така в полинома , термините са:
Ако един полином има само един член, той се нарича "мономен". Мономенът е и градивният елемент на полиномите. Например, е мономен.
В един термин предният множител се нарича "коефициент". Буквата се нарича "неизвестно" или "променлива", а повдигнатото число след буквата се нарича експонента. На калкулатора и на някои компютри, вместо да се поставя експонента над и вдясно от променливата, се използва символът ^, така че горният едночлен може да се запише като ^
.
Полином с точно два члена се нарича "бином". Многочлен с точно три члена се нарича "тричлен". В рамките на един член:
- Термин, в който няма променливи, се нарича "постоянен термин".
- Член с една променлива, но без експонента, се нарича "член от първа степен" или "линеен член".
- Член с една променлива, който има експонента
, се нарича "член от втора степен" или "квадратичен член". "Квадратно уравнение" е уравнение, в което най-големият експонент на който и да е член е
.
- Член с една променлива, който има експонента
, се нарича "член от трета степен" или "кубичен член". "Кубично уравнение" е уравнение, в което най-големият експонент на който и да е член е
.
- Термин с една променлива, който има експонента
, се нарича "термин от четвърта степен" или "квартичен термин". "Квартно уравнение" е уравнение, в което най-големият експонент на който и да е член е
.
- Термин с една променлива, който има експонента
, се нарича "термин от пета степен" или "квинтичен термин". "Квинтично уравнение" е уравнение, в което най-големият експонент на който и да е член е
.
- Термин с една променлива, който има експонента
, се нарича "термин от шеста степен" или "секстилен термин". "Секстилно уравнение" е уравнение, в което най-големият експонент на който и да е член е
.
Свързани страници
- Степен (математика)
- Фундаментална теорема на алгебрата
- Теорема за остатъка от полинома
- Корен на полином
- Квартово уравнение
- Теория на Галоа
Въпроси и отговори
В: Какво е полином?
О: Полиномът е вид математически израз, който е сума от няколко математически термина, наречени мономи, които са числа, променливи или произведения на числа и няколко променливи.
В: Как математиците, учените и инженерите използват полиноми?
О: Математиците, учените и инженерите използват полиноми за решаване на задачи.
В: Какви операции могат да се използват в алгебричен израз, за да се превърне той в полином?
О: За да може един алгебричен израз да се счита за полином, единствените аритметични операции, които могат да се използват, са събиране, изваждане, умножение и умножение на цели числа. Ако се използват по-трудни операции като деление или квадратни корени, алгебричният израз не се счита за полином.
Въпрос: Какви видове уравнения могат да се съставят с помощта на полиноми?
О: Полиномите често се използват за образуване както на полиномни уравнения (като например 7x^4(-3)x^3+19x^2(-8)x+197=0), така и на полиномни функции (като например f(x)=7x^4(-3)x^3+19x^2(-8)x+197).
Въпрос: Какъв предмет трябва да се разбира, за да се работи с полиноми?
О: За да се работи с многочлени, трябва да се разбира алгебра, която е входна дисциплина към всички технически предмети.
обискирам