Ал Джолсън (26 май 1886 г. - 23 октомври 1950 г.) е литовско-американски певец и актьор. Роден е като Аса Йоелсън в район, тогава част от Руската империя, днес свързван с Литва; семейството му имигрира в САЩ, където той израства и започва сценичната си кариера. Кариерата му продължава от 1911 г. до смъртта му през 1950 г. и през живота си той е наричан "най-великият артист в света".
Ранна кариера и музика
Джолсън започва в ерата на вариететите и Бродуей, където бързо става известен със своя емоционален, сантиментален и често мелодраматичен стил на изпълнение. Прави записни сесии и хитове, които стават популярни сред широката публика — сред най-известните песни, свързани с него, са "Swanee" (песен, която направи известен и Джордж Гершуин), "My Mammy" и "California, Here I Come". Неговият начин на изпълнение прави много мелодии достъпни и обичани от масовата публика в първата половина на XX век.
Кино и филмови успехи
През 1927 г. Джолсън пее и играе в първия (пълнометражен) говорещ филм "Джаз певецът", което го прави едновременно лице и глас на новата ера в киното. През 30-те години участва в редица музикални филми и остава един от най-известните и най-високоплатените американски артисти на това десетилетие. Филмът за живота му, "Историята на Джолсън", печели Оскар през 1946 г.; Лари Паркс играе Джолсън на екран, но самият Джолсън изпълнява песните. Продължението, Jolson Sings Again, излиза през 1949 г. и е номинирано за три Оскара.
Войни, турнета и обществена дейност
След нападението над Пърл Харбър Джолсън става първата известна звезда, която забавлява американските войници в чужбина по време на Втората световна война. През 1950 г. отново е първата голяма звезда, която свири за военнослужещите в Корея, където изнася 42 представления за 16 дни — жест, който засилва неговия имидж на артист, подкрепящ войниците и страната в трудни моменти.
Влияние, сътрудничество и противоречия
Стилът на Джолсън оказва силно влияние върху следващите поколения певци — сред тях са Бинг Кросби, Джуди Гарланд, рок и кънтри изпълнителят Джери Лий Луис и Боб Дилън. Дилън казва, че Джолсън е "човек, чийто живот мога да почувствам".
В същото време Джолсън остава фигура, която предизвиква и противоречия. Понякога играе с черен грим — практиката на "blackface", която е част от театралната традиция от средата на XIX век, но която по-късно е осъдена като расистка и обидна. Неговото използване на този прием и на стереотипни образи се разглежда критично от съвременните изследователи и активисти. От друга страна, чрез своята популяризация на джаз, блус и друга афроамериканска музика пред бяла публика и чрез редица сценични изяви Джолсън също така подпомага утвърждаването на афроамерикански изпълнители на Бродуей и в звукозаписа.
Още през 1911 г. той става известен с действията си срещу дискриминацията срещу чернокожите на Бродуей, като насърчава техните участия и популяризира тяхната музика. Неговите усилия и известност помагат да се проправи пътят за много чернокожи изпълнители, драматурзи и автори на песни, сред които Каб Калоуей, Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Фетс Уолър и Етел Уотърс.
Наследство
Джолсън остава ключова фигура в историята на американската популярна музика и ранното кино — едновременно като артист, който разширява музикалните вкусове на масовата публика, и като спорна историческа личност заради употребата на расови карикатури. Неговият принос включва популяризиране на нови музикални стилове и засилване на ролята на шоубизнеса като масов медиен феномен.
Ал Джолсън умира през 1950 г. на 64-годишна възраст. Неговата кариера, както и дебатите около нея, продължават да бъдат изучавани и обсъждани — както за музикалните му постижения, така и за общественото и културно влияние на неговото творчество.
