Avalon (песен) 1920 — история, автори, джаз интерпретации и съдебен спор
История и първи издания
"Avalon" е популярна песен, публикувана през 1920 г. и бързо станала част от репертоара на тогавашните мюзикъли и плейлисти. За първи път е записана от Ал Джолсън, който я изпълнява и в музикалните спектакли "Синбад" и "Бомбо". Версията на Джолсън достига № 2 в американската класация за сингли, което допринася за широка популярност на песента в началото на 20-те години.
Автори и атрибуция
Официално песента е посочена като написана от Ал Джолсън, Бъди ДеСилва и Винсънт Роуз през 1920 г. Въпреки това по-късни източници и изследвания сочат, че главната музикална идея вероятно е дело на Винсънт Роуз, а името на Джолсън е било добавено в авторските надписи като по-известен изпълнител, който е помогнал за разпространението на песента. Името на ДеСилва първоначално не е било посочено и е добавено по-късно. Такъв тип корекции на авторството не са били редки в музикалния бизнес от онова време, когато популярните изпълнители понякога получавали кредит или дял от авторските права.
Джаз интерпретации и влияние
"Avalon" бързо навлиза в джаз репертоара и се превръща в стандарт, използван като основа за импровизация. Песента е записвана от множество значими джаз музиканти и оркестри:
- Каб Калоуей (1934 г.)
- Колман Хокинс (1935 г.)
- Еди Дърам (1936 г.)
- Бени Гудман — изпълнява я на прочутия си концерт в Карнеги Хол през 1938 г.
В различните интерпретации мелодията и хармоничната структура на песента са обработвани в стиловете на суинг, хот джаз и малък ансамбъл. Солови изпълнения и аранжименти по "Avalon" често демонстрират виртуозност и импровизационни умения, което допринася за дълготрайното ѝ присъствие в джаз репертоарите.
Поява във филми и популярна култура
Песента присъства и във филмови биографии за ключови фигури от епохата: тя звучи във филма "Историята на Джолсън" (1946) и в "Историята на Бени Гудман" (1956). Тези включвания поддържат интереса към пиесата и я правят разпознаваема за по-широка публика извън джаз средите.
Съдебен спор и обвинение в плагиатство
В началото на песента мелодията е много близка до арията "E lucevan le stelle" от операта "Тоска" на Джакомо Пучини. Винсънт Роуз прави само малки промени в тази основна музикална фраза. Поради това издателите на Пучини заведат дело за нарушаване на авторските права. В резултат на съдебния процес съдът решава, че песента е използвала защитена музика от Пучини, и присъжда на издателите на оперната творба сума в размер на 25 000 долара, както и правото върху всички последващи приходи от песента.
Този случай остава често цитиран пример за конфликтите между популярната музика и класическите произведения, като поставя въпроси за границите на вдъхновение, заимстване и правата на оригиналните автори. Решението също така има практически последици за начина, по който се регистрират и разпределят авторските права в музикалната индустрия.
Значение и наследство
"Avalon" остава важна част от американския музикален репертоар от началото на 20-ти век. Комбинацията от комерсиален успех, изяви в театъра и кинематографията, множество джаз версии и самият съдебен спор правят песента интересен пример за сложните взаимоотношения между авторство, изпълнение и правна защита в музиката. До днес тя продължава да се изпълнява и записва, като се разглежда както като развлекателно произведение от епохата на ранния поп и суинг, така и като предмет на музикологични и правни обсъждания.
Версии
- Red Nichols and His Five Pennies (27 февруари 1928 г.)
- Джордж Монкхаус и неговите Quinquaginta Ramblers от университета в Кеймбридж (12 март 1930 г.)
- Спайк Хюз и неговият танцов оркестър (23 май 1930 г.)
- Джоел Шоу и неговият оркестър (август 1932 г.)
- Били Котън и неговата група (21 юли 1933 г.)
- Оркестър Casa Loma (16 август 1934 г.)
- Каб Калоуей и неговият оркестър (4 септември 1934 г.)
- Скот Ууд и неговите шест свирачи (18 декември 1934 г.; 1 септември 1936 г.)
- Джо Венути и неговият оркестър (26 декември 1934 г.)
- KXYZ Novelty Band (29 януари 1935 г.)
- Коулман Хоукинс (2 март 1935 г.)
- Квинтет на Горещия клуб на Франция (юли 1935 г.)
- Джими Лансфорд и неговият оркестър (30 септември 1935 г.)
- Хари Рой и неговият оркестър (8 ноември 1935 г.)
- Вал Росинг и неговите суинг звезди (18 ноември 1935 г.)
- Ballyhooligans (7 юли 1936 г.)
- Бени Гудман квартет (29 юни 1937 г.; 28 септември 1937 г.; 16 януари 1938 г.)
- Джо Даниелс и неговите "горещи" (28 септември 1937 г.)
- Alix Combelle et son Orchestre (4 октомври 1937 г.)
- Хари Джеймс и неговият оркестър (13 юли 1939 г.; 8 ноември 1939 г.)
- Уили Люис и неговият негърски оркестър (27 юни 1941 г.)
Въпроси и отговори
В: Кой е автор на песента "Авалон"?
О: Песента "Avalon" е написана от Ал Джолсън, Бъди ДеСилва и Винсънт Роуз през 1920 г.
В: Кой е първият запис на "Avalon"?
О: Първият запис на "Avalon" е направен от Ал Джолсън и е използван в мюзикълите "Синбад" и "Бомбо".
В: Колко успешна е била версията на Джолсън?
О: Версията на "Avalon" на Джолсън става № 2 в американската класация за сингли.
В: Кой друг е записвал песента?
О: Много джаз изпълнители са записвали песента, например Каб Калоуей (1934 г.), Колман Хокинс (1935 г.) и Еди Дърам (1936 г.). Бени Гудман също я изпълнява на концерта си в Карнеги Хол през 1938 г.
Въпрос: Къде е звучала песента?
О: Песента е включена във филми като "Историята на Джолсън" (1946 г.) и "Историята на Бени Гудман" (1956 г.).
В: Откъде Роуз е взел мелодията?
О: Винсънт Роуз взема мелодията от операта "Тоска" на Джакомо Пучини, но я променя леко.
В: Какво се е случило заради това?
О: Поради това по-късно съдът решава, че Джолсън и Роуз трябва да платят на издателите на Пучини 25 000 долара и всички последващи печалби от песента.
