Белият кораб (1120) — потъване и смъртта на Уилям Аделин, наследствена криза
Белият кораб (1120): съдбоносното потъване, което уби Уилям Аделин и предизвика наследствена криза в Англия — драмата, причините и историческите последици.
Белият кораб (на френски: la Blanche-Nef) е исторически кораб, който потъва в Ламанша. На 25 ноември 1120 г. той потъва близо до бреговете на Нормандия при Барфльор. Само двама от намиращите се на борда оцеляват. Сред удавилите се бил и Уилям Аделин, единственият оцелял законен син и наследник на английския крал Хенри I. Смъртта на Уилям Аделин довежда до криза в наследяването и до верига от събития, които променят историята на Англия.
Предистория
Белият кораб трябвало да превози пътници от Нормандия към Англия след официално събиране в двора на Хенри I. На борда имало множество представители на висшата норма-англо-нормандска аристокрация — барони, синове на владетели и членове на кралския дом. Според средновековните хронисти пътниците и екипажът празнували, консумирали алкохол и корабът бил претоварен; тези обстоятелства се сочат като основни причини за катастрофата.
Ход на трагедията
В нощта на 25 ноември 1120 г. Белият кораб отплава от пристанището при Барфльор. Според хрониките в тъмнината корабът, вероятно опитвайки да препусне покрай рифовете, се удря в потънали скали край брега. Удържането на кораба било нарушено и той бързо се напълнил с вода и потънал. Много от пътниците не успели да се спасят — част от описанията говори за паника, за претоварени спасителни лодки или липса на достатъчно съдове за спасяване, както и за дрехи и тежести (напр. колани с пари), които затруднявали опита за плуване към брега.
Оцелели и жертви
По съвременни оценки на историците на борда са се намирали около 200–300 души, но точният брой не е установен; почти всички загиват — в хрониките фигурират само двама оцелели. Сред загиналите са много висши лица и наследници на знатни фамилии, което прави загубата особено тежка за управлението както в Англия, така и в Нормандия. Капитанът на кораба, посочван в различни източници като Томас ФицСтивън, също загива.
Наследствена криза и дългосрочни политически последици
Най-важният ефект от потъването на Белия кораб е политическият вакуум, който се образува след смъртта на Уилям Аделин — законен син и наследник на короната. Загубата на очевиден мъжки наследник довежда до тежка криза на наследството. Крал Хенри I опитва да осигури приемственост, като принуждава бароните да се закълнат във вярност на неговата дъщеря Матида (позната като Императрица Матида), но след смъртта на Хенри през 1135 г. претенциите за трона са оспорени и възниква дълга безредие и борба за власт, известна като Анархия (1135–1153).
В резултат на тези събития братовчедът на Матида, Стивън Блуа, успява да завземе короната, което води до граждански конфликт между поддръжниците на него и на Матида. В крайна сметка войните и политическите интриги от този период подготвят почвата за възхода на династията на Плантагенет — синът на Матида, Хенри II, става крал след примирието и споразумението, сложило край на Анархията.
Исторически и културен отзвук
Потъването на Белия кораб е едно от най-значимите морски нещастия в средновековна Западна Европа и е широко документирано от хронисти като Уилям от Молмсъри, Ордерик Виталис и други. Случаят влиза в историографията не само като трагедия с множество жертви, но и като ключов поврат в политическата история на Англия и Нормандия — проявявайки как една нещастна случайност може да промени линията на наследяване и да предизвика десетилетия нестабилност.
Заключение
Белият кораб остава в паметта като символ на разтърсваща случайност, чиито последствия надхвърлят непосредствената човешка трагедия. Смъртта на Уилям Аделин преоформя династичните перспективи и отключва политически процеси, които ще определят хода на английската и нормандската история в следващите десетилетия.
Потъването на Белия кораб
Корабокрушение
"Белият кораб" е нов кораб, чийто капитан е Томас ФицСтефен. Неговият баща Стивън ФицАйрард е бил капитан на кораба "Мора" за Уилям Завоевателя, когато той нахлува в Англия през 1066 г. ФицСтефен предлага кораба си на Хенри I Английски, за да го използва за завръщане в Англия от Барфльор в Нормандия. Хенри вече имал други планове, но позволил на много членове на кралския си двор да вземат Белия кораб. Сред тях е и единственият му син Уилям Аделин. Той включвал и незаконния му син Ричард от Линкълн, незаконната му дъщеря Матилда Фицрой, графиня на Перш, и много други благородници. Според летописеца Орденик Виталис екипажът помолил Уилям Аделин за вино и той им го доставил в голямо изобилие. Когато корабът бил готов да отплава, на борда му имало около 300 души, въпреки че някои от тях напуснали преди отплаването поради прекомерното пиене.
Капитанът на кораба, Томас ФицСтефен, получава заповед от пируващите да настигне и задминава кралския кораб, който вече е отплавал. Белият кораб беше бърз, с най-добра конструкция и наскоро беше оборудван с нови материали. Затова капитанът и екипажът бяха сигурни, че ще стигнат първи до Англия. Но когато корабът потеглил в тъмното, левият му борд се ударил в подводна скала, наречена Куилебьоф, и корабът бързо потънал. Уилям Аделин се качил в малка лодка и можел да оцелее, но се върнал обратно, за да се опита да спаси полусестра си Матилда (графиня на Перш), когато чул виковете ѝ за помощ. Лодката му се напълнила с вода, когато другите се опитали да влязат, за да се спасят, и Уилям се удавил заедно с тях. Според Орден Виталис само двама оцелели, като се държали за скалата цяла нощ. Единият бил месар от Руан, а вторият - Жофри дьо л'Айгъл. Летописецът твърди още, че когато Томас ФицСтефен излязъл на повърхността след потъването и научил, че Уилям Аделин не е оцелял, той се оставил да се удави, вместо да се изправи пред краля.
Една от легендите гласи, че корабът е бил обречен на гибел, защото на свещениците не е било позволено да се качат на него по обичайния начин.
Изпадане в анархия
Пряк резултат от смъртта на Уилям Аделин е периодът, известен като анархия. Катастрофата на Белия кораб оставя Хенри I само с едно законно дете - втора дъщеря на име Матилда. Въпреки че Хенри I на няколко пъти принуждава бароните си да се закълнат, че ще подкрепят Матилда като негова наследница, в Англия никога не е управлявала самостоятелна жена. Матилда е непопулярна и защото е омъжена за Джефри V, граф на Анжу. Той е традиционен враг на норманските благородници в Англия. След смъртта на Хенри през 1135 г. английските барони не са сигурни, че искат Матилда за кралица-регент.
Един от мъжките роднини на Хенри I, Стивън от Блоа, племенник на краля от сестра му Адела, узурпира Матилда, както и по-големите си братя Уилям и Теобалд, за да стане крал. Твърди се, че Стивън е планирал да пътува с Белия кораб, но си е тръгнал точно преди отплаването му; Ордик Виталис обяснява това с внезапен пристъп на диария.
След смъртта на Хенри I Матилда и съпругът ѝ Жофри Анжуйски, основател на династията Плантагенети, започват дълга и опустошителна война срещу Стивън и неговите съюзници за контрол над английския престол. Периодът, наречен анархия, продължава от 1135 до 1153 г. и има опустошителни последици, особено в Южна Англия.
Един историк, живял по това време, Уилям от Малмсбъри, пише:
"Тук заедно с Уилям загинаха и Ричард, друг от синовете на краля, когото една жена без ранг му беше родила преди възкачването му, храбър младеж и скъп на баща си заради послушанието си; Ричард д'Аванш, втори граф на Честър, и брат му Отеур; Джефри Ридел; Уолтър от Евърси; Джефри, архидякон на Херефорд; графинята на Честър; племенницата на краля Лусия-Махо от Блоа и много други... Никой кораб не е донесъл толкова много нещастие в Англия."
Поезия
- Данте Габриел Росети, "Белият кораб: балада"; публикувана за първи път през 1881 г. в сборника му "Балади и сонети".
- Джефри Хил, "Белият кораб". В първата си книга, "За непадналите", 1959 г.
- Фелисия Хеманс, "Той никога повече не се усмихна", ок. 1830 г.
обискирам