Белият кораб (на френски: la Blanche-Nef) е исторически кораб, който потъва в Ламанша. На 25 ноември 1120 г. той потъва близо до бреговете на Нормандия при Барфльор. Само двама от намиращите се на борда оцеляват. Сред удавилите се бил и Уилям Аделин, единственият оцелял законен син и наследник на английския крал Хенри I. Смъртта на Уилям Аделин довежда до криза в наследяването и до верига от събития, които променят историята на Англия.
Предистория
Белият кораб трябвало да превози пътници от Нормандия към Англия след официално събиране в двора на Хенри I. На борда имало множество представители на висшата норма-англо-нормандска аристокрация — барони, синове на владетели и членове на кралския дом. Според средновековните хронисти пътниците и екипажът празнували, консумирали алкохол и корабът бил претоварен; тези обстоятелства се сочат като основни причини за катастрофата.
Ход на трагедията
В нощта на 25 ноември 1120 г. Белият кораб отплава от пристанището при Барфльор. Според хрониките в тъмнината корабът, вероятно опитвайки да препусне покрай рифовете, се удря в потънали скали край брега. Удържането на кораба било нарушено и той бързо се напълнил с вода и потънал. Много от пътниците не успели да се спасят — част от описанията говори за паника, за претоварени спасителни лодки или липса на достатъчно съдове за спасяване, както и за дрехи и тежести (напр. колани с пари), които затруднявали опита за плуване към брега.
Оцелели и жертви
По съвременни оценки на историците на борда са се намирали около 200–300 души, но точният брой не е установен; почти всички загиват — в хрониките фигурират само двама оцелели. Сред загиналите са много висши лица и наследници на знатни фамилии, което прави загубата особено тежка за управлението както в Англия, така и в Нормандия. Капитанът на кораба, посочван в различни източници като Томас ФицСтивън, също загива.
Наследствена криза и дългосрочни политически последици
Най-важният ефект от потъването на Белия кораб е политическият вакуум, който се образува след смъртта на Уилям Аделин — законен син и наследник на короната. Загубата на очевиден мъжки наследник довежда до тежка криза на наследството. Крал Хенри I опитва да осигури приемственост, като принуждава бароните да се закълнат във вярност на неговата дъщеря Матида (позната като Императрица Матида), но след смъртта на Хенри през 1135 г. претенциите за трона са оспорени и възниква дълга безредие и борба за власт, известна като Анархия (1135–1153).
В резултат на тези събития братовчедът на Матида, Стивън Блуа, успява да завземе короната, което води до граждански конфликт между поддръжниците на него и на Матида. В крайна сметка войните и политическите интриги от този период подготвят почвата за възхода на династията на Плантагенет — синът на Матида, Хенри II, става крал след примирието и споразумението, сложило край на Анархията.
Исторически и културен отзвук
Потъването на Белия кораб е едно от най-значимите морски нещастия в средновековна Западна Европа и е широко документирано от хронисти като Уилям от Молмсъри, Ордерик Виталис и други. Случаят влиза в историографията не само като трагедия с множество жертви, но и като ключов поврат в политическата история на Англия и Нормандия — проявявайки как една нещастна случайност може да промени линията на наследяване и да предизвика десетилетия нестабилност.
Заключение
Белият кораб остава в паметта като символ на разтърсваща случайност, чиито последствия надхвърлят непосредствената човешка трагедия. Смъртта на Уилям Аделин преоформя династичните перспективи и отключва политически процеси, които ще определят хода на английската и нормандската история в следващите десетилетия.
