Камшик — ударен музикален инструмент: история и видове
В музиката камшикът е ударен музикален инструмент от групата на ударни инструменти. Обикновено се състои от две дървени летви — две парчета дърво, съединени с панта, така че да могат да се удрят една в друга. Удрянето на дъските произвежда рязък, „прашкащ“ звук, подобен на камшик. Всяко парче има дръжка, която позволява на изпълнителя да държи инструмента и да го удря без да си затиска пръстите.
Инструментът често се чува в съвременните оркестри, групи и перкусионни ансамбли. Примери за неговата употреба в класическата музика могат да се чуят близо до началото на Концерта за пиано на Равел (3-та част) и в "Ръководство за младежи в оркестъра" на Бритън.
Видове и конструкция
- Класически двуделен камшик: две еднакви по дължина дъски, свързани с панта; изисква двуручен захват и дава характерен остър звук.
- Едноръчен шлепач (slapstick): вариация, при която едната дъска е по-дълга от другата и инструментът може да се държи и манипулира с една ръка — при раздвижване малката дъска отскача и се удря в голямата, създавайки по-къс и по-„ударен“ звук. Този тип в статията се нарича шлепач.
- Материали: обикновено се използва твърдо дърво (бук, ясен и др.), но има и експериментални версии с метални или синтетични части за по-специфичен тембър.
Употреба и техника
Камшикът се използва, когато е нужен рязък, акцентен ефект — за имитация на удар, смях или комичен момент, както и за драматични контрасти в оркестрови текстури. Техниката включва:
- правилно хващане за сигурен контрол и предотвратяване на нараняване;
- различни сили на удара за регулация на динамиката;
- едноръчни и двуръчни приоми в зависимост от типа на инструмента;
- комбиниране с други ударни инструменти за цветово разнообразие.
Едноръчният шлепач е бил използван от няколко известни композитора, сред които Малер, Рихард Щраус, Равел, Мусоргски и Хиндемит.
Кратка историческа бележка
Първите писмени сведения за инструменти, близки до съвременния камшик или шлепач, датират от XIV век. През вековете формите и наименованията са варирали — от прости народни инструменти до стандартизирани оркестрови перкусионни уреди — но основният принцип остава същият: две повърхности, които се удрят една в друга, за да произведат рязък звук.
Днес камшикът и неговите варианти са част от перкусионния арсенал и се използват както в академичната, така и в популярната музика за постигане на специфични ефекти и колористика.
Пляскаща пръчка
Въпроси и отговори
В: Какво представлява камшикът или шлепът в музиката?
О: Камшикът или камшикът е ударен инструмент, който се състои от две дървени парчета, съединени с панта, които се удрят заедно, за да издават звук, подобен на камшик.
В: Как се свири на камшик?
О: Играчът държи всяко от парчетата дърво за дръжките и ги удря заедно, без да си стяга пръстите.
В: Къде често се чува камшик?
О: Камшикът често се чува в съвременните оркестри, оркестри и перкусионни групи.
В: Можете ли да посочите някои класически музикални произведения, в които се използва камшик?
О: Да, примери за камшик в класическата музика могат да се чуят в началото на Концерт за пиано в сол мажор на Равел (1-ва част) и в "Ръководство за младежи в оркестъра" на Бритън.
Въпрос: Какво е камшик?
О: Шлепът е друг вид камшик, при който едната дъска е по-дълга от другата и на който може да се свири с една ръка. Играчът разклаща инструмента бързо, а малката дъска се отдалечава от голямата и се удря обратно върху нея, като издава различен вид звук от камшика.
Въпрос: Кои са някои от композиторите, които са използвали шлепа?
О: Шлепът е използван от няколко композитори, сред които Малер, Рихард Щраус, Равел, Мусоргски и Хиндемит.
В: Кога е създаден първият камшик?
О: Първият камшик е създаден през XIV век.
