Трипанозома — род паразитни протозои, причинители на сънна болест и Чагас

Трипанозома — паразитен род причинители на сънна болест и болест на Чагас. Научете за жизнения цикъл, предаване, симптоми и превенция.

Trypanosoma е род паразитни протозои. Те принадлежат към клас Kinetoplastida и представляват монофилетична група едноклетъчни паразитни флагелатни протозои. Морфологично трипанозомите имат едно или повече флагели и характерна структура — кинетопласт (масив от митохондриална ДНК), който е отличителна черта на кластера Kinetoplastida. В рамките на рода има различни жизнени форми (напр. тропомастигот, епимастигот, промастигот, амастигот), адаптирани към живота в различни тъкани и в различните гостоприемници.

Жизнен цикъл и предаване

Всички трипанозоми се нуждаят от повече от един конкретен гостоприемник, за да завършат жизнения си цикъл. Повечето видове се предават чрез вектор, обикновено от кръвопиещи безгръбначни. Видът на вектора и локализацията на паразита в него варират:

• За някои (напр. Trypanosoma brucei) векторът са мухи от род Glossina (цеце мухи); при тях паразитите преминават през стомаха и слюнчените жлези и се предават при ухапване.
• При Trypanosoma cruzi векторите са полускрити кървосмучещи насекоми (редувиини — триатомини), при които паразитът се намира предимно в червата и се отделя с фекалиите; заразяването на хора настъпва, когато фекалии влязат в раничка или лигавица.
• При безгръбначните трипанозомите обикновено се локализират в червата, докато при бозайниците те живеят в кръвния поток, в лимфата или вътреклетъчно в отделни случаи (като амастиготните форми на T. cruzi).

Болести и клинични прояви

Трипанозомите заразяват различни гостоприемници и причиняват различни заболявания, включително смъртоносните човешки болести сънна болест, причинена от Trypanosoma brucei, и болест на Чагас, причинена от Trypanosoma cruzi. Най-важните клинични особености са:

• Африканска трипаносомоза (сънна болест) — предизвикана основно от подвидовете T. b. gambiense (хронична форма, Западна и Централна Африка) и T. b. rhodesiense (остра форма, Източна и Южна Африка). Болестта преминава през ранна (хемолимфатична) фаза с висока температура, главоболие, лимфаденопатия и обща отпадналост, а впоследствие — в менингоенцефалична фаза с неврологични признаци и нарушения на съня, поведение и координация. Без лечение може да доведе до смърт.
• Болест на Чагас — острата фаза може да бъде субклинична или да предизвика треска, оток на мястото на ухапване (Chagoma) и локални възпалителни промени. Хроничната фаза, появяваща се години след инфекцията, може да доведе до тежки сърдечни поражения (кардиомиопатия, аритмии), както и до дилатация на хранопровода и дебелото черво (мегаезофагус, мегаколон), причиняващи инвалидизиращи усложнения.

Патогенеза и имунна евазия

Една от ключовите особености при Trypanosoma е способността за антигенна промяна — особено добре изучена при T. brucei. Паразитите сменят повърхностните си протеини (variant surface glycoproteins, VSG), което им позволява да избягват имунния отговор и да предизвикват персистиращи цикли на вълни на паразитемия. При T. cruzi важна роля играе вътреклетъчният паразитен стадий (амастигот), който инвазивно унищожава тъканите и предизвиква възпалителни и фибротични процеси, особено в сърцето и храносмилателната система.

Диагностика

• Микроскопско изследване на периферна кръв, лимфен пунктат или цереброспинална течност (по време на острата или активна фаза).
• Серологични тестове (антитела) — полезни при хронични инфекции като болест на Чагас.
• Молекулярни методи (PCR) за откриване на паразитна ДНК — чувствителни при ниски нива на паразитемия и при мониторинг на лечение.
• Изследване на органни промени (ЕХОКГ, рентген, ендоскопия) при съмнение за хронични поражения, особено при Чагас.

Лечение и контрол

• За африканската трипаносомоза терапията зависи от стадия и подвида: в ранните стадии се използват препарати като пентамидин и суромин; при централно-нервна ангажираност се прилагат по-токсични лекарства като меларсопрол или по-нови комбинации (напр. ефлорнитин + нифуртимокс при някои форми). Лечението е сложно и понякога свързано с тежки странични ефекти.
• За болест на Чагас одобрени антипаразитни лекарства са бензнидазол и нифуртимокс; те са най-ефективни в острата фаза и при деца, докато ефектът им при хронични органни поражения е ограничен и целта на лечението е предимно да потисне паразитемията и да предотврати прогресиране.
• Контролните мерки включват векторен контрол (инсектициди, подобряване на битовите условия, промяна на жилищната конструкция), скрининг на дарена кръв и органи, профилактика на вродена трансмисия и образователни кампании.

Кинетопластен геном и биологични особености

Митохондриалният геном на Trypanosoma и други кинетопластиди е съставен от изключително сложна поредица от кръгове и миникръгове. Този комплекс — наричан kDNA — включва по-големи "макрокръгове" (maxicircles), които кодират митохондриални гени, и многобройни "миникръгове" (minicircles), които участват в процеса на РНК редакция. Правилното поддържане и разделяне на kDNA мрежата изисква множество протеини за организиране по време на клетъчното делене, което прави кинетопластидите интересни както от еволюционна, така и от биомедицинска гледна точка.

Епидемиология и обществено здраве

Разпространението на различните видове трипанозоми е географски обусловено: африканските видове доминират в субсахарска Африка, докато T. cruzi е ендемичен за Латинска Америка. Въпреки успехите в контролиране на някои огнища (напр. значително намаляване на новите случаи на някои форми на африканската трипаносомоза), болестите, причинени от трипанозоми, остават значим проблем за общественото здраве поради социално-икономическите последици, ограничения достъп до лечение и сложността на контролните програми.

Изследвания и предизвикателства

Продължават усилията за разработване на по-безопасни и ефективни лекарства, ваксини (към момента няма налична търговска ваксина за човека) и по-чувствителни диагностични методи. Изследванията на кинетопластния геном, механизмите за антигенна вариация и взаимодействията между паразит-вектор-гостоприемник са ключови за подобряване на превенцията и лечението.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява трипанозомата?

В: Как се предават трипанозомите?

В: Трипанозомите живеят ли на едно и също място в различните си гостоприемници?

В: От какво е съставен митохондриалният геном на трипанозомите?

В: Какво е необходимо за организацията на трипанозомите по време на клетъчното делене?

В: Какви заболявания причиняват трипанозомите?

Въпрос: Изискват ли трипанозомите само един конкретен гостоприемник, за да завършат жизнения си цикъл?

Търсене по буква