Транскрипция: определение, видове и примери за преобразуване на реч и текст

Транскрипция: дефиниция, видове и практични примери за преобразуване на реч и текст. Научете методи, IPA, машинна и човешка транскрипция за всички нужди.

Автор: Leandro Alegsa

17-10-2025 21:54

Транскрипцията е общ термин за преобразуване на информация от един носител в друг — най-често за прехвърляне на говор в писмен вид или за преобразуване между различни писмени системи. В прост смисъл това е процесът на представяне на звучаща реч или графични символи в устойчива писмена форма, която може да бъде четена, анализирана или обработвана машинно.

Какво включва транскрипцията

Това може да бъде:

преобразуването на човешка реч в писмена, машинна или печатна форма — например диктовки, интервюта, съдебни протоколи;
сканиране и оптично разпознаване на текстове (OCR) за създаване на цифрови версии на книги и документи;
фонетична транскрипция, която представя звученето на думите посредством специални знаци (фонеми и по-точно — фонетични символи);
транскрипция между писмености (понякога близка до транслитерация), когато имаме нужда да предадем имена или термини от един скрипт в друг.

Видове транскрипция

Орфографска (ортографична) транскрипция — прехвърляне на говор в нормалната правописна система на даден език, често се използва за стенограми и субтитри.
Фонетична транскрипция — представя звуковете на думите точно (включително нагласи, дифтонги, неформални форми). За лингвистични цели стандартните схеми включват Международната фонетична азбука (IPA) и нейния ASCII еквивалент SAMPA. Виж също фонетична транскрипция.
Фонемна (широка) и фонетична (тясна) транскрипция — фонемната записва само различителните звукови единици (фонеми), докато тясната включва допълнителни детайли като алофони и особености на произношението.
Транслитерация — механично прехвърляне на букви от една писменост в друга (с цел възможно най-точно представяне на оригиналната писменост). Важно е да се разграничи от звуковата транскрипция.

Стандарти и системи

За лингвистични и практични цели се използват различни системи и конвенции:

IPA — за точно показване на звуковете на езиците.
SAMPA и други дигитални еквиваленти — за представяне на IPA в ASCII среда.
На ниво романизация и азбуки: системи като Ханю Пинин и Уейд-Джайлс за китайски, различни стандарти за кирилица, арабска и др.

Приложения на транскрипцията

разработка на субтитри и автоматични надписи (closed captions) за видеа;
медицинска и съдебна транскрипция — писмени протоколи от срещи, изслушвания, пациенти;
документиране и изучаване на редки езици и диалекти в полето на лингвистиката;
създаване на текстови корпуси за езикови изследвания и обучение на системи за разпознаване на реч;
архивиране и дигитализация на книги и ръкописи чрез OCR.

Разлика между транскрипция и транслитерация

Транскрипцията (в смисъл на преобразуване на звук в писменост) и транслитерацията често се бъркат, но са различни:

Транскрипцията предава звука: как нещо се произнася.
Транслитерацията предава буквите: как нещо е изписано в друга азбука.

Например в текста се посочва, че "Boris" в случая е по-скоро транслитерация, отколкото транскрипция в строгия смисъл. В таблица с примери IPA дава фонетична транскрипция на името на бившия руски президент, известно на английски като Boris Yeltsin, следвана от приети хибридни форми в различни езици.

Примери от различни езици и системи

Едни и същи думи могат да бъдат транскрибирани по различен начин в различните системи. Например името на столицата на Китай на мандарин китайски е Пекин в широко използваната съвременна система Ханю Пинин, а в исторически значимата система Уейд Джайлс то се изписва Пей-Чин.

Практическа транскрипция може да се извърши и на неалфабетен език. Например в хонконгски вестник името на Джордж Буш е транслитерирано в два китайски йероглифа, които звучат като "Bou-sū" (布殊), като се използват йероглифите, които означават "плат" и "специален". По подобен начин много думи от английски и други западноевропейски езици се заемат в японския език и се транскрибират с помощта на Катакана, един от японските сричкотворни знаци.

Автоматизирана срещу човешка транскрипция

Системите за автоматично разпознаване на реч (ASR) бързо напредват и често се използват за генериране на първични транскрипции. Те са полезни за бързи чернови, големи обеми данни и интеграция в приложения. Въпреки това за висока точност, специално при шум, диалекти, медицинска/правна терминология и изисквания за поверителност, човешките транскриптори остават необходими.

Предизвикателства и добри практики

фонетични вариации и диалекти — една и съща дума може да звучи различно;
шум и неясна реч — влошават качеството на разпознаването;
омонимия и хомофони — изискват контекст за правилна интерпретация;
решение за вербатимност — дали да се записват всякакви пълнежи, паузи, смущения или да се редактира за четимост;
маркиране на говорители, времеви марки (timestamps) и бележки за нефразови елементи са важни при работни и научни транскрипции;
спазване на стандарти и последователност в обозначенията (например как да се отбелязват повишения, понижения, паузи или несигурни думи).

Съвети за транскрибиране

изберете подходящия вид транскрипция (ортографска, фонетична, транслитерация) според целта;
създайте и спазвайте указания за стил (вербатим/редактиран, отбелязване на смях, паузи, диалектни особености);
ползвайте timestamps и тагове за говорители при интервюта и мултигласови записи;
за чувствителни материали осигурете конфиденциалност и проверете правописа и терминологията (медицински/правни термини);
комбинирайте автоматизацията с човешка проверка за по-добра точност.

Транскрипцията е ключова технология и практика в много области — от лингвистиката и медиите до здравеопазването и правото. Разбирането на различните видове транскрипция, приложимите стандарти и ограниченията на автоматичните системи помага да се избере правилният подход за конкретната задача.

След транскрибиране

След транскрибиране на дума от един език в писмеността на друг език:

единият или двата езика могат да се развият допълнително. Първоначалното съответствие между звуковете на двата езика може да се промени и така произношението на транскрибираната дума да се развие в посока, различна от първоначалното произношение.
транскрибираната дума може да бъде възприета като заемка в друг език със същата писменост. Това често води до различно произношение и правопис, отколкото при пряка транскрипция.

Това е особено очевидно за гръцките заемки и собствените имена. Гръцките думи обикновено първо се транскрибират на латински (според старото им произношение), след това се заемат в други езици и накрая заемката се развива според правилата на езика цел. Например Aristotle е използваната в момента английска форма на името на философа, чието име на гръцки се изписва Aριστoτέλης (Aristotélēs), което е транскрибирано на латински Aristóteles, откъдето е било заимствано в други езици и е следвало тяхното езиково развитие.(В "класическия" гръцки език от времето на Аристотел не са се използвали малки букви и името се е изписвало ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΗΣ).

Когато този процес продължи на няколко езика, той може да доведе до неуспех при предаването на оригиналното произношение. Един древен пример е санскритската дума dhyāna, която се транскрибира в китайската дума Ch'an чрез будистките писания. Ch'an (禪 дзен будизъм) е транскрибирана от японски (ゼン zen) на Zen на английски. dhyāna на Zen е доста голяма промяна.

Друг сложен проблем е последващата промяна в "предпочитаната" транскрипция. Например думата, която описва философия или религия в Китай, е популяризирана на английски като Tao и получава окончание -ism, за да се получи английската дума Taoism. Тази транскрипция отразява системата на Уейд-Гайлс. При по-новите транслитерации на Пинин се получават думите Dao и Daoism.

Свързани страници

Романизация
Транслитерация

Въпроси и отговори

В: Какво представлява транскрипцията?

О: Транскрипцията е преобразуване на текст от друг носител, например човешка реч, в писмена, машинна или печатна форма. Тя може да означава и сканиране на книги и създаване на цифрови версии.

В: Кой извършва транскрипциите?

О: Преписвач е лице, което извършва преписи.

В: Каква е разликата между транскрипция и транслитерация?

О: Транскрипцията включва преминаване от звук към писменост, докато транслитерацията създава препратка от една писменост към друга, която има за цел да съответства възможно най-точно на оригиналната писменост.

В: Какви са някои примери за стандартни схеми за транскрипция за лингвистични цели?

О: Примерите за стандартни схеми за транскрипция за лингвистични цели включват Международната фонетична азбука (IPA) и нейния ASCII еквивалент SAMPA.

В: Как може да се направи практическа транскрипция на неалфабетен език?

О: Практическа транскрипция на неалфабетен език може да се извърши чрез използване на знаци, които представят звуци, подобни на тези в оригиналния език. Например името на Джордж Буш може да се транскрибира с два китайски йероглифа, които звучат като "Bou-sū" (布殊). По подобен начин много думи от английски и други западноевропейски езици се заемат в японския език и се транскрибират с помощта на катакана.

Въпрос: Как различните системи влияят на начина на транскрибиране на думите?

О: Едни и същи думи могат да бъдат транскрибирани по различен начин в различните системи; например Пекин се пише Пей-Чин в системата на Уейд Джайлс, но вместо това Ханю Пинин използва Пекин.

обискирам