Историята на трите мечки — произход, автор Саути и адаптации
"Историята на трите мечета" е литературна приказка. Тя е написана от Робърт Саути и е публикувана за първи път през 1837 г. в сборник с негови есета и разкази. Историята на Съти разказва за грозна старица, която влиза в къщата на три ергена мечки по време на тяхното отсъствие. Тя изяжда храната им, счупва един стол и спи в едно легло. Когато я откриват, тя избягва. С течение на времето трите ергени стават татко, мама и бебе мече. Старицата се превръща в малко момиченце, наречено Златка. Историята подкрепя няколко тълкувания. Адаптирана е за анимационни филми, филм на живо и кратка опера.
Произход и ранни версии
Приказката има по-дълбоки устни корени и е част от фолклорната традиция, в която се разказват истории за нахлувания в дома и наказание или поука за неуважение към чужда собственост. Макар че версията, свързвана с името на Робърт Саутей (Robert Southey), е първата добре документирана писмена форма от 19 век (често посочвана като публикувана през 1837 г.), самият сюжет е вероятно значително по-стар и е циркулирал в устна реч преди това.
Сюжет (обобщено)
В основната версия в къщата живеят три мечки. По време на тяхното отсъствие някой прониква вътре, опитва три купички с каша (или храна), сяда на три стола (един от които се чупи) и легне в три легла (намира най-малкото за удобно). Когато мечките се върнат, намират следите и откриват натрапника — в ранните варианти това е стара жена, а в по-късните — малко момиченце, известно като Златка или на английски Goldilocks. Натрапникът бяга или е наказан, в зависимост от версията.
Промени във версиите и трансформацията на героя
През 19 век повествованието бива променяно и адаптирано за детска публика: трите мечки често се превръщат в семейство (татко, мама и бебе), а натрапникът се превръща от стара жена в момиченце със златиста или руса коса — т.нар. Златка (Goldilocks). Тази промяна прави историята по-достъпна за деца и води до множество илюстрирани издания, които закрепят новия образ.
Възможни тълкувания
- Морална поука: уважение към чужда собственост, последиците от любопитството и невниманието.
- Психологическа интерпретация: разказът понякога се използва за обсъждане на границите, любопитството и детското развитие.
- Културни и социологически прочити: промените в образите (стара жена → момиче) отразяват отношението на обществото към детството и идеите за подходящо съдържание за деца в различни исторически периоди.
- Научна метафора: англоезичният термин "Goldilocks principle" (принципът на „точното количество“ — нито твърде много, нито твърде малко) произлиза от сцената с трите купички/легла и се използва в астрономията, икономиката и други науки.
Адаптации и влияние
Приказката е адаптирана в множество форми: илюстрирани детски книги, театрални постановки, куклени представления, анимационни и игрални филми, както и кратки музикални и оперни интерпретации (опера). Някои адаптации прибавят нови персонажи, променят тона (по-страшни или по-комични варианти) или използват сюжета за пародия и социална критика. Историята остава популярна и продължава да се преповтаря и преработва в модерната култура.
В заключение
"Историята на трите мечета" е пример за народна приказка, която чрез писмени версии и многобройни адаптации става част от световната детска литература. Промените в героите и акцентите през времето показват как една проста история може да отрази различни културни нагласи и да послужи като източник за научни и художествени метафори.
История
Три мъжки мечки - "малка, малка, малка мечка ... средна мечка ... и голяма, огромна мечка" - живеят в къща в гората. Всяко от тях си има гърне за каша, стол и легло. Една сутрин те се разхождат в гората, докато кашата им изстива. По време на отсъствието на мечките в къщата влиза малка старица - "нахална, лоша старица". Тя изяжда кашата на малкото мече, счупва малкото му столче и заспива в малкото му легло. Мечетата се прибират у дома и откриват, че старицата спи. Тя се събужда, вижда мечките, скача през прозореца и пада смъртоносно - никога повече не я виждат.
Произход
"Историята на трите мечета" е написана от английския писател Робърт Саути. Тя е публикувана през 1837 г. в четиритомния му сборник с есета и разкази, наречен "Докторът". Саути вероятно е чул версия на историята като момче от чичо си Уилям Тайлър. Именно тази версия вероятно е в основата на разказа, който Саути включва в "Докторът". Не е известно къде или как чичо му е научил историята. Саути е знаел историята дълго време преди да я публикува. Разказвал я е на семейството и приятелите си от 1813 г. насам.
Много подобна версия на историята предхожда публикуваната от Саути през 1837 г. През 1831 г. една дама на име Елинор Мюре написва историята в римуван стих за четвъртия рожден ден на племенника си. И във версията на Саути, и във версията на Мюре героят, който влиза в къщата на мечките, е грозна стара жена. Двете версии се различават само по някои дребни детайли: Например мечките на Съти имат овесена каша, докато мечките на Мюре имат мляко.
През същата година, когато Саути публикува историята, Уилям Никол пише римувана версия. На 3 юли 1837 г. Саути пише, че е получил версията на Никол. Тя му е харесала. Смята, че тя ще привлече повече внимание към историята от страна на децата. Версията на Никол е публикувана през 1841 г. с илюстрации.
Някои[who?] смятат, че историята за трите мечки прилича на части от "Снежанка" или на норвежка приказка за принцеса и трима принцове, облечени в мечи кожи. Чарлз Дикенс включва в романа си "Нашият общ приятел" от 1865 г. история за гоблини, която също прилича на "Трите мечки". Една история, наречена "Скреж", може би е оригиналът за "Трите мечки". В тази история лисица (а не човек) е натрапник в къщата на мечките.


На илюстрация от "Още английски приказки" (1894 г.) е изобразено падане на лисица от прозорец.
Goldilocks
Около 12 години след публикуването на разказа на Сути писателят Джоузеф Къндъл променя старата жена в малко момиче в книгата си "Съкровищница от книги за удоволствие за малки деца". Кундал прави тази промяна, защото по това време има много детски книжки за стари жени. Веднъж влязло в историята, момиченцето остава там. През годините тя била известна като Среброкоска, Среброкоска, Златокоска и с други имена. Накрая се превръща в Златка някъде в началото на 20 век.
С времето трите мъжки мечета от оригинала на Саути се превръщат в Татко, Мама и Бебе. Това, което някога е било страховита история за любопитна, грозна старица и три мъжки мечки, се превръща в уютна история за любопитно, красиво момиченце и семейство мечки. Във версиите на историята от Викторианската епоха думите на Саути "[Т]ази седеше, докато дъното на стола не излезе навън, и се свлече на земята" са променени, за да се четат вместо "и се свлече". Всички споменавания на човешкото "дъно" са заличени.
Тълкувания
В "Анотирани класически приказки" (2002 г.) професорът от Харвард Мария Татар пише, че историята понякога се разглежда като поучителна. Тя предупреждава децата за опасностите, които крие скитането по непознати места. Тя посочва, че днес историята често се представя като история за това какво е "точно" за самия човек. В по-ранни времена обаче историята е била за намеса в чужда собственост.
В "Употребата на очарованието" (1976 г.) детският психолог Бруно Бетелхайм разглежда борбата на Голдилок да надскочи Едиповите си проблеми и да се изправи срещу проблемите на юношеската идентичност. Бетелхайм пише, че тази история не насърчава децата да решават проблемите на порастването и не завършва с традиционното обещание за "щастлив живот" за тези, които решат своите Едипови проблеми. Той смята, че приказката не позволява на детския читател да придобие емоционална зрялост.
Татар пише: "Четенето на Бетелхайм може би е прекалено вложено в инструментализирането на приказките, т.е. в превръщането им в средства, които предават послания и създават поведенчески модели за детето. Макар че приказката може и да не решава Едипови проблеми или съперничество между братя и сестри, както смята Бетелхайм, тя внушава важността на уважението към собствеността и последиците от това просто да "пробваш" неща, които не ти принадлежат."
Историята подкрепя фройдисткото тълкуване на аналната фаза. В ""Трите мечки": Елмс прави такова тълкуване и посочва като убедително доказателство акцента на историята върху подредеността - една от характерните черти, които Фройд свързва с аналната фаза на човешкото развитие. Елмс проследява аналитичността на разказа до Саути и до неговата обсебена от мръсотия леля, която му предава своята мания в "малко по-мека форма".


Илюстрация от любими детски и приказни истории
Адаптации
Студията на Уолт Дисни и Метро-Голдуин-Майер са направили анимационни филми за Трите мечки - Дисни през 1922 г., а MGM през 1939 г. През 1958 г. Coronet Films правят кратък филм на живо, в който героите са изиграни от истински мечки и истинско дете. Театърът "Faerie Tale" създава телевизионна версия през 1984 г. В нея Татум О'Нийл е в ролята на Златка.
Курт Шверцик пише 35-минутна опера, наречена "Златка на Роалд Дал". Бебето Мечо е обвинено, че е нападнало мис Голди Локс. Обвинението се обръща, когато защитата показва, че мечките са имали много проблеми заради тази "нагла малка измамница" Златка. Спектакълът е представен за първи път през 1997 г. в Кралската концертна зала в Глазгоу.