Пепеляшка — приказката на Шарл Перо: произход, версии и адаптации

Пепеляшка — приказката на Шарл Перо: произход, версии и емблематични адаптации за сцена, кино и ТВ. Разкрий магията и влиянието на класиката.

"Пепеляшка, или Малката стъклена пантофка" е приказка от Шарл Перо. За първи път е публикувана анонимно в Париж през 1697 г. в Histoires ou contes du temps passé (на английски: Stories or Tales of Past Times), сборник с осем приказки на Перо.

Историята разказва за едно малтретирано момиче, което с помощта на своята фея-кръстница пътува до бала в тиквена каруца. Тя бяга от бала в полунощ и губи стъклената си пантофка. Един принц, който се е влюбил в нея, намира изгубената ѝ пантофка и по-късно я използва, за да я намери.

Произход и ранни версии

Мотивите зад Пепеляшка са много по-стари и международни. Подобни европейски приказки се срещат в "Нови забавления и весели игри" (1558 г.) на Бонавентура дьо Перие и в "Пентамерон" (1634-36 г.) на Джамбатиста Базиле. Братя Грим включват своята версия "Aschenputtel" в "Детски и домашни приказки" (1812 г.).

Най-ранните проследими предшественици включват древногръцкия разказ за Родо́пис — легенда, предавана от антични автори, в която сандалът на робиня е намерен от владетеля. В Китай е запазена версията Ye Xian (9-ти век), а примери се срещат и в устни традиции в Индия, в близкоизточния и африканския фолклор. Въобще: приказки, подобни на "Пепеляшка", съществуват в китайската, индийската, африканската, яванската, австралийската и японската литература и фолклор.

Ключови разлики между версии

• Перо срещу Братя Грим: При Перо сюжетът е по-умерен, с добавена фея-кръстница и морална поука за добрите манери и благородното поведение; обувката е стъклена и акцентът пада върху романтиката и вълшебния елемент. В "Aschenputtel" на Братя Грим помощта идва от магическо дърво, ползват се птици, а финалът е по-суров (наказание за злите сестри и сцената с отрязването на пръсти за напасване на обувката).
• Материалът на пантофката: Вариантите използват различни материали — стъкло, злато, сребро или кожа. Има хипотеза, че при Перо думата за "стъклена" (verre) може да произлиза от объркване с "vair" (мъхеста кожа), но това е предмет на дебат между изследователите.

Мотиви и класификация

Приказката попада в систематиката на фолклорните типове като Aarne–Thompson–Uther (ATU) тип 510A — често наричан "Пепеляшка" или "Преследваната геройка". Основни мотиви:

• преследване и домашно насилие (лоша мащеха/сестрички);
• магическа помощ (вълшебно същество, дърво, животни или фея);
• метаморфоза/преображение (дрехи, каруца);
• идентификация чрез загубена пантофка/сандал;
• високопоставен брак и възнаграждение за добродетелността.

Известни адаптации

Приказката е адаптирана за сцената, филмите, телевизията и други медии. Сред най-познатите адаптации и трансформации са:

• Опера и балет: "La Cenerentola" (1817) от Джоакино Росини — италианска опера, в която пантофката е заменена с други обекти и сюжетът е адаптиран към оперните нужди; "Cendrillon" (1899) от Жул Масне; балетът "Пепеляшка" по музика на Сергей Прокофиев (средата на 20-ти век) е класика в репертоара на балетните трупи.
• Класически филми: анимираната версия на Уолт Дисни (1950) е една от най-влиятелните попкултурни интерпретации, оформила модерния образ на феята-кръстница и стъклената пантофка.
• Модерни киносензации: "Ever After" (1998) с Дрю Баримор — по-реалистична и феминистки ориентирана адаптация; "A Cinderella Story" (2004) с Хилъри Дъф — младежки римейк в съвременна среда; "Cinderella" (2015) на Кенет Брана — нова екранизация по сюжета на Перо.
• Театър и телевизия: множество сценични музикали и телевизионни продукции — от класически постановки до модерни интерпретации (например телевизионни музикали и адаптации за деца).

Културно и символно значение

Пепеляшка работи на няколко нива: като приказка за социално издигане и справедливост, като разказ за наградата на добродетелите и наказанието на злото, както и като мит за промяната на идентичността чрез облекло и жест. Символите — обувката, часовият праг (полунощ), метаморфозата (каруцата) — имат универсална привлекателност и позволяват многобройни интерпретации в литературата, киното и изкуствата.

Защо приказката продължава да интересува?

Причините са няколко: универсалността на темите (потърпевш срещу угнетител), драмата на превръщането и справедливия финал, както и богатството на вариации, които позволяват адаптиране към различни културни и исторически контексти. Пепеляшка остава жив текст, който постоянно се преосмисля — от традиционните фолклорни версии до съвременните киноприпомняния и феминистки версии.

Приказката продължава да вдъхновява творци и изследователи и да присъства в културния ни живот чрез книги, филми, сценични постановки и изобразително изкуство.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой е автор на приказката за Пепеляшка?

В: Кога е публикувана за първи път?

В: Какъв е сюжетът на историята?

Въпрос: Има ли други европейски приказки, подобни на "Пепеляшка"?

Въпрос: Има ли подобни приказки от други култури?

В: Как Пепеляшка е била адаптирана с течение на времето?

Търсене по буква