Менталитетът на маймуните — Кьолер (1925): интелигентността на шимпанзетата

Кьолер (1925) — „Менталитетът на маймуните“: класическо изследване на интелигентността и проницателността на шимпанзетата, гещалт подход и граници между човека и маймуната.

Волфганг Кьолер пише през 1925 г. книгата The Mentality of Apes. Тя е основополагащ труд в областта на етологията, когнитивната психология и изследването на хоминидните маймуни. В нея авторът, водещ гещалтпсихолог, показва, че шимпанзетата могат да решават проблеми чрез проницателност (интелигентност). Значението на този труд беше да покаже, че няма абсолютна разделителна линия между човешкия вид и най-близкия му жив роднина, поне в това отношение. Тя също така беше маркер в борбата между бихевиоризма и когнитивната психология, която продължи през следващия половин век. Наблюденията и експериментите на Кьолер са проведени върху шимпанзета в плен. Едва след работата на Джейн Гудол в края на века поведението на шимпанзетата в дивата природа е изследвано задълбочено.

Методология и основни експерименти

Кьолер провежда серия контролирани наблюдения и експерименти с няколко шимпанзета, държани в зоологични условия на остров Тенерифе в началото на XX век. Типичен експеримент поставя храна (например банан) извън обсега на животното, а в пространството има предмети като пръчки, кутии или кашони. Наблюдаваният резултат беше, че шимпанзетата:

• използват пръчки като инструменти, за да достигнат храната;
• събират и комбинират предмети (например свързват две пръчки), за да увеличат обхвата си;
• подреждат кутии и други платформи една върху друга, за да се изкачат и да достигнат целта.

Най-известният примат от експериментите получава прозвището Sultan, а случаите показват решения, които не изглеждат като серия от проби и грешки, а по-скоро като внезапно възникваща стратегия.

Прозрение (insight) според Кьолер

Кьолер въвежда и популяризира идеята за прозрение — внезапно разбиране на решението на проблема (the "aha" момент). Той твърди, че това решение не е просто резултат от случайни опити, а от реорганизация на възприятията и представите за ситуацията в съзнанието на маймуната. Тази теза е важна в контекста на гещалтпсихологията, която поставя акцент върху холистичното възприемане и структуриране на стимулите.

Критики и ограничения

• Каптални условия: експериментите са проведени с животни в плен, което повдига въпроса доколко резултатите са приложими за поведение в дивата природа.
• Антропоморфизъм: някои критици смятат, че Кьолер интерпретира поведението на маймуните чрез човешки понятия за мислене и съзнание.
• Алтернативни обяснения: бихевиористите и други скептици предлагат асоциативни и кондиционирани механизми като по-прости обяснения за наблюдаваните решения.
• Ограничен брой индивиди: малкият брой животни в наблюденията прави обобщенията по-малко надеждни.

Последващи изследвания и наследство

Въпреки критиките, трудът на Кьолер остава ключов за развитието на сравнителната психология и когнитивните науки. Той промени представите за животинската интелигентност и постави основите за изследвания, които разглеждат:

• инструменталната употреба и културните практики при приматите;
• социалното учене и предаването на знания между индивиди;
• когнитивните способности като планиране, решаване на проблеми и памет.

Работата на Джейн Гудол по-късно показа, че инструменталната употреба и сложните социални поведения съществуват и при дивите шимпанзета, което допълнително подкрепи идеята за високо ниво на когнитивни способности при вида.

Заключение

Менталитетът на маймуните на Кьолер (1925) е класическа монография, която очертава възможността за "мислене" и прозрение у приматите и предизвиква преосмисляне на човешката уникалност. Неговите наблюдения и експерименти стимулират дълга верига от проучвания в етологията, сравнителната психология и когнитивната наука, като същевременно подчертават необходимостта от внимателно тълкуване и последващи изследвания в естествени условия.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява "Манталитетът на маймуните"?

В: Какво открива Кьолер в книгата си?

В: Защо работата на Кьолер е важна?

В: Какво е значението на работата на Кьолер в борбата между бихевиоризма и когнитивната психология?

Въпрос: Какви животни е изучавал Кьолер при своите наблюдения и експерименти?

Въпрос: Кой провежда изследвания върху поведението на шимпанзетата в дивата природа по-късно през века?

В: Каква е разликата между изследванията на Кьолер и Гудол?

Търсене по буква