Проклятието Блеър

История

През октомври 1994 г. студентите по кино Хедър Донахю, Майкъл К. Уилямс и Джошуа Леонард решават да направят документален филм за легендарната вещица от Блеър. Те пътуват до Бъркитсвил, Мериленд, където градът се е наричал Блеър. Те интервюират хора, живеещи в местния район, за легендата за вещицата от Блеър. Местните хора им разказват за Рустин Пар, отшелник, който през 40-те години на ХХ век отвлякъл седем деца и ги завел в къщата си в гората, където ги измъчвал и убил. Пар вкарвал децата по двойки в мазето на дома си, като принуждавал първото дете да стои с лице към ъгъла и да слуша писъците на другарчето си, докато убивал второто дете. След това Пар убивал първото дете. В крайна сметка Пар се предава в полицията, но по-късно пледира за невменяемост, като твърди, че духът на Ели Кедуърд, обесена през XVIII век вещица, го е тероризирал от известно време и е обещал да го остави на мира, ако убие децата. Тримата ученици разговарят и с Мери Браун, местна ексцентричка, която им казва, че като дете е срещнала вещицата от Блеър.

На втория ден учениците започват да изследват горите в северната част на Бъркитсвил, за да търсят доказателства за вещицата от Блеър. По пътя един рибар ги предупреждава, че гората е обитавана от духове, и си спомня за случай, когато е видял странна мъгла, издигаща се от водата. Учениците се отправят на поход до Скалата на ковчега, където през XIX в. са намерени петима ритуално убити мъже, и след това лагеруват за през нощта. На следващия ден те навлизат по-дълбоко в гората, въпреки че не са сигурни в точното си местоположение на картата. В крайна сметка откриват нещо, което изглежда като старо гробище със седем малки паметници. Разполагат лагер наблизо и след това се връщат на гробището след настъпването на тъмнината. По-късно чуват пращене в тъмнината, което сякаш идва от всички посоки, и предполагат, че шумовете са от животни или местни жители, които ги следват.

На следващия ден те се опитват да се върнат до колата си, но не могат да намерят пътя; опитват се до настъпването на нощта, когато са принудени да се разположат на лагер. През нощта отново чуват пукащи звуци, но не могат да видят нищо. На следващата сутрин откриват, че през нощта около палатката им са били построени три кера. Докато продължават да се опитват да намерят изход от гората, Хедър осъзнава, че картата ѝ липсва, а Майк по-късно разкрива, че предишния ден я е изритал в потока от неудовлетвореност. Джош и Хедър се ядосват на Майк. След това осъзнават, че вече са безнадеждно изгубени, и решават просто да "тръгнат на юг". Скоро откриват множество хуманоидни фигури, окачени на дърветата. Същата нощ чуват още странни звуци, включително звуци на деца и странни "морфиращи" звуци. Когато неизвестна сила разтърсва палатката, те бягат в паника и се крият в гората, докато настъпи утрото. След като се връщат в палатката, откриват, че вещите им са претърсени, а оборудването на Джош е покрито със слуз, което ги кара да се питат защо са засегнати само неговите вещи. С напредването на деня те минават покрай дънер над поток, който е идентичен с този, по който са минали по-рано, въпреки че през целия ден са пътували директно на юг, и отново се настаняват в лагера, напълно деморализирани от това, че са изгубили целия ден, вървейки сякаш в кръг, а Джош е бил на стража отвън.

На следващата сутрин Джош изчезва. След като известно време не го намират, Майк и Хедър накрая разбиват лагера и бавно продължават напред. Същата нощ те чуват Джош да крещи в тъмнината, но не успяват да го намерят. На следващата сутрин Хедър намира сноп пръчки и плат пред палатката им. По-късно проверката показва, че той съдържа напоени с кръв парчета от ризата на Джош, както и зъби и коса, но тя не споменава това на Майк.

Същата вечер Хедър се записва да се извинява на копродуцентите на проекта си и на семейството си и започва да плаче, като най-накрая признава съдбата си. По-късно те отново чуват Джош да вика за помощ, но този път ги следват и откриват изоставена къща в гората. На фасадата на къщата виси същата човешка фигура на клечка, която са видели в гората. Майк тича нагоре, следвайки гласа, а Хедър се опитва да го последва. След това Майк заявява, че чува Джош в мазето. Той следва звука и след нещо, което изглежда като борба, замлъква и пада на пода. Хедър слиза в мазето и крещи за Майк, но не го чува. След това тя влиза в мазето, търсейки двамата мъже, и камерата ѝ забелязва Майк с лице към стената. След това Хедър изкрещява, докато тя и камерата ѝ падат на пода. След края на кадрите настъпва само тишина.

Производство

Проектът "Вещиците от Блеър" е разработен от създателите на филма. Сценарият е написан през 1988 г. Започва с конспект от 68 страници, като диалогът е импровизиран. Според режисьорите на филма, те са обявили в списание Back Stage за актьори със силни импровизационни способности. Имало е много неформален процес на импровизационно прослушване, за да се стесни общата сума от 2000 актьори. При разговорите с инвеститорите на филма те представят осемминутен документален филм заедно с вестници и новинарски кадри. Този документален филм, първоначално наречен "Проектът "Блеър Уич": е продуциран от Haxan Films. Във филма "Вещицата от Блеър" според легендата е духът на Ели Кедуърд - жена, прогонена от градчето Блеър (днешен Бъркитсвил) за магьосничество през 1785 г. Режисьорите включват тази част от легендата, заедно с алюзии за Салемските процеси срещу вещици и "The Crucible", за да разгърнат темата за несправедливостта, извършена спрямо онези, които са били наречени вещици. Те са повлияни от филмите "Сияние", "Извънземното" и "Знамението". Влияние оказват и "Челюсти", вероятно защото вещицата е скрита от зрителя през целия филм, принуждавайки го да изпита напрежение от неизвестността.

Филмът е заснет само за осем дни през октомври 1998 г. По-голямата част от филма е заснета в малкия държавен парк "Сенека Крийк" в окръг Монтгомъри, Мериленд, въпреки че няколко сцени са заснети в истинския град Бъркитсвил. Някои от интервюираните във филма жители на градчето не са актьори, а други са подставени лица, непознати на главния актьорски състав. Донахю никога преди не е работил с камера и прекарва два дни в "бърз курс". Донахю казва, че е моделирала героинята си по името на режисьор, с когото някога е работила, като се позовава на самоувереността на героя, когато всичко върви по план, и объркването по време на криза. Тримата актьори са заснели целия филм само с две камери. Те записвали с видеокамерата на Хедър и 16-милиметрова камера, която може да записва черно-бяло видео. Очевидното използване на ръчна камера и едрозърнестата картина ясно подкрепят документалното усещане за филма. Странният метод на запис се основава и на актьорите, които не познават в детайли историята на филма. Тримата актьори са били завлечени в гората и почти измъчвани от студеното време, недостига на храна и страховитите звуци.

По време на снимките актьорите получават указания за следващото си местоположение чрез съобщения, дадени в каси за мляко, в които са намерени сателитни системи за глобално позициониране. Те са получавали индивидуални инструкции, които са използвали, за да импровизират действието през деня. От зъболекар в Мериленд са получени зъби, които са използвани като човешки останки във филма. Повлияни от спомените на продуцента Грег Хейл за военното му обучение, при което "вражески войници" преследвали стажант през дива местност в продължение на три дни, режисьорите преместват героите надалеч през деня, тормозят ги през нощта и ги лишават от храна.

Почти 19 часа полезен записан материал трябваше да бъде редактиран до 90 минути. Монтажът отне повече от осем месеца. Първоначално надеждата е била филмът да се появи по кабелната телевизия и създателите му не са предвиждали широко разпространение. Първоначалната инвестиция на тримата режисьори от Университета на Централна Флорида е около 35 000 щатски долара. Artisan придобива филма за 1,1 млн. щатски долара, но изразходва 25 млн. щатски долара за пускането му на пазара. Актьорите подписват "малък" договор, за да получат част от печалбата от пускането на филма.

През годините са разпространявани списъци с данни за бюджета на продукцията, които достигат до 20 000 долара. Санчес разкрива в едно интервю, че при първото приключване на основните снимки са били похарчени около 20 000-25 000 долара. Според други данни крайният бюджет варира между 500 000 и 750 000 долара.

Приемане

Проектът "Вещиците от Блеър" печели 248 639 099 долара в световен мащаб в сравнение с крайния си бюджет, който варира между 20 000 и 750 000 долара. Филмът получава положителни отзиви от критиката. Според Rotten Tomatoes от общо 133 рецензии за филма 85% от тях са положителни.

Роджър Ебърт от Chicago Sun Times дава на филма четири от четири звезди. Той го нарича "изключително ефективен филм на ужасите". В класацията на Filmcritic.com той е посочен като 50-ия най-добър край на филм на всички времена. Критиците похвалиха извинението на Донахю пред камерата в края на филма, като казаха, че то ще предизвика "кошмари за години напред"; Роджър Ебърт показа колко много се различава тази последователност от последните записки в дневника на Робърт Скот, докато той замръзва до смърт в Антарктика. Донахю заяви, че е имало значителен отпор срещу нея, защото е участвала във филма. Нейните твърдения са довели до заплахи и трудности при намирането на работа.

Проектът "Вещиците от Блеър" се смята за първия широко разпространен филм, продаван предимно в интернет. На официалния уебсайт на филма са публикувани фалшиви полицейски доклади и интервюта в стил "хроника". Поради това публиката и критиците първоначално смятат, че това е истински документален филм за "изчезналите" тийнейджъри. Те допълват убедителния стил на филма с намерени кадри, за да предизвикат разгорещени дебати в интернет относно това дали филмът е документален филм за реалния живот или художествена измислица.

Проектът "Вещиците от Блеър" получава наградата на световната филмова критика за най-добър сценарий и наградата "Независим дух" на името на Джон Касаветис. През 2008 г. Entertainment Weekly обявява "Проектът Блеър - вещица" за един от "100-те най-добри филма от 1983 до 2008 г.", като го поставя на 99-то място. През 2006 г. Асоциацията на филмовите критици в Чикаго го включва в списъка на "100-те най-страшни филма", като го класира на 12-то място.

Въпреки положителните си отзиви, филмът е номиниран за наградата Razzie за 1999 г. за най-лош филм. Хедър Донахю печели наградата Razzie за най-лоша актриса. Филмът става противоречив и заради разклатените кадри, особено финалната серия, в която операторът се спуска с камерата по стълби. Някои зрители са получили морска болест и дори са повърнали в резултат на това.

Продължения

Продължение - Book of Shadows: През есента на 2000 г. излиза филмът "Блеър Уитч 2", но повечето критици го приемат зле. Същата година е обявена трета част, но тя не се реализира. На 2 септември 2009 г. е обявено, че сърежисьорите Едуардо Санчес и Даниел Майрик подготвят третия филм.

Начало на медиите

Проектът "Вещиците от Блеър" е издаден на DVD на 26 октомври 1999 г., като по същото време са издадени версии на VHS и лазерен диск. За разлика от широкоекранната версия в киното, това DVD е представено в съотношение 1,33:1. DVD-то разполага с редица специални функции, включително филмчета "Проклятието на вещицата от Блеър" и "Наследството на вещицата от Блеър", новооткрити кадри, коментар на режисьора и продуцента, продуцентски бележки, биографии на актьорите и екипа и трейлъри. На 5 октомври 2010 г. излиза Blu-ray издание от Lionsgate, също във формат 1,33:1.