Клада на суетата (1990) — американски драматичен филм по романа на Том Улф

Клада на суетата (1990) — мразещо драматично платно по Том Улф със звезден актьорски състав (Ханкс, Уилис, Морган Фрийман), разобличаващо корпоративната алчност и моралния упадък.

The Bonfire of the Vanities е американски драматичен филм от 1990 г. Филмът е базиран на романа на Том Улф Bonfire of the Vanities. Том Ханкс играе Шърман Маккой, Брус Уилис - Питър Фалоу, Ким Катрал - Джуди Маккой, Мелани Грифит - Мария Ръскин, Морган Фрийман - съдия Леонард Уайт. Филмът е базиран на едноименния роман и е посветен на корпоративната алчност, суетата и похотта в края на 80-те години в Ню Йорк. Филмът получава недобри отзиви от филмовата критика; той е огромна касова бомба.

Режисьор и адаптация

Режисьор на филма е Брайън Де Палма, а сценарият е адаптиран от романа от Майкъл Кристофър. Целта на екипа е била да пренесе сложната социална сатира и многопластовите взаимоотношения от книгата на екрана, но според мнозина критики филмът не успява да предаде напълно нюансите и остротата на оригинала.

Кратък сюжет

Действието се върти около Шърман Маккой (Том Ханкс) — успешен инвестиционен банкер, наричан "Master of the Universe", чиито живот и кариера се разпадат следие на инцидент с участие на автомобил, което създава политически, расови и медийни скандали. Питър Фалоу (Брус Уилис) е журналист, чиято намеса усилва общественото внимание; Мария Ръскин (Мелани Грифит) е жената, чийто живот е променен от събитията; съдията Леонард Уайт (Морган Фрийман) заема ключова роля в правния и обществен развой на случая. Филмът разглежда теми като корупция, класова нетърпимост, расизъм, медийни манипулации и разрушителната сила на личната гордост и алчност.

Актьорски състав

• Том Ханкс — Шърман Маккой
• Брус Уилис — Питър Фалоу
• Ким Катрал — Джуди Маккой
• Мелани Грифит — Мария Ръскин
• Морган Фрийман — съдия Леонард Уайт
• Други второстепенни роли и поддържащи актьори допринасят за представянето на многобройните социални слоеве и конфликти в сюжета.

Производство и проблеми

Процесът на адаптация и снимки премина под голямо внимание от медиите и обществеността, което допринесе за напрежение между творческия екип, студиото и автора на романа. Някои критики и анализи отбелязват, че филмът страда от нееднакъв тон — опит да се комбинират сатира, драма и социален коментар, което на екран често изглежда разпокъсано. Изборът на някои актьорски попадения и начина, по който са изградени определени герои, също предизвика полемика.

Прием и критика

Филмът получава предимно отрицателни отзиви от критиката и се смята за една от по-известните адаптационни неуспехи от края на XX век. Основни критически забележки включват:

• Загуба на сатиричната острота и многопластовостта на романа;
• Нееднакъв тон и ритъм, които затрудняват изграждането на убедителна драматургия;
• Възприемани като неуспешни актьорски попадения и неправилна употреба на някои персонажи.

Въпреки това, някои изпълнения (особено на Морган Фрийман и Том Ханкс) получават частично признание за професионализъм и емоционална сила, въпреки общия тонален дисбаланс на продукцията.

Темите на филма

Основните теми са свързани с морала на големите градове, влиянието на парите и властта върху съдебната система, ролята на медиите в изкривяването на общественото мнение и опасностите от личната суета. Филмът се опитва да покаже как индивидуалните решения и обществените механизми могат да съсипят човешки съдби — мотиви, присъщи и за романа на Том Улф.

Наследство

Макар и финансово и критически провален, филмът остава предмет на интерес за киноведи, студенти по адаптация и почитатели на киноисториите за "големите флопове". Той често се цитира като пример за трудностите при пресъздаване на сложни социални романи на екрана и за риска при пренасяне на многопластова сатира в рамките на блокбъстър формат.

Търсене по буква