Кентърбърийски разкази (1972) — филм на Пиер Паоло Пазолини

Кентърбърийски разкази (1972) — провокативен филм на Пиер Паоло Пазолини: средновековна поема, еротика, хумор и Златна мечка от Берлин — класика от Трилогията на живота.

Автор: Leandro Alegsa

"Кентърбърийски разкази" е италиански филм от 1972 г., режисиран от Пиер Паоло Пазолини. Филмът е базиран на средновековната поема "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър. Това е вторият филм от "Трилогията на живота" на Пазолини. Спечелва "Златна мечка" на 22-ия международен филмов фестивал в Берлин.

Във филма са включени осем от 24-те приказки. В него има много голота, секс и хумор. Много от тези сцени присъстват или поне се загатват в оригинала. Някои от тях са добавени от самия Пазолини.

В този филм Том Бейкър има малка роля. Той е един от съпрузите на съпругата на Бат.

Сюжет и структура

Филмът запазва рамката на повествованието от средновековния оригинал: група поклонници пътуват към Кентърбъри и разказват истории по пътя. Пазолини адаптира тази структура като серия от епизоди — отделни новели, свързани тематично чрез общата рамка. Режисьорът обръща внимание на земния, комичен и често еротичен характер на разказите, като подчертава човешките слабости и социалните йерархии.

Теми и стил

Основните теми в екранизацията са сексуалността, желанието, лицемерието и класовите противоречия. Стилът на Пазолини смесва автентично средновековно усещане с неговия характерен неореалистичен и често провокативен подход: използване на естествени локации, номинално «простонародни» герои, директен визуален език и откровена физическа изразност. Режисьорът интерпретира Чосър не само като литературен автор, но и като хроникьор на човешките навици и вкусове, които са валидни и в съвременността.

Изпълнение и продукция

Във филма участват както професионални актьори, така и непрофесионални изпълнители — подход, характерен за Пазолини. Костюмите и декорите се стремят да предадат историческия контекст, но често се комбинират с модерни режисьорски решения, които акцентират на вечните човешки теми, а не на строго документално пресъздаване на епохата.

Прием и влияние

След премиерата филмът получава смесени, но често възторжени отзиви за своята визуална смелост и вярност към духа на Чосър. Наградата "Златна мечка" в Берлин утвърждава международния успех на филма. Поради наличието на откровени сцени творбата предизвиква и спорове — в някои страни тя подлежи на частична цензура или ограничено разпространение. С времето обаче "Кентърбърийски разкази" се утвърждава като едно от ключовите заглавия в киномантийната линия на Пазолини и като важен пример за екранизации на средновековна литература.

Значение в творчеството на Пазолини

Като втора част от "Трилогията на живота", филмът продължава изследването на Пазолини на теми, свързани с тялото, желанието и популярната култура, започнато с "Декамерон" и довършено с "Арабските нощи". Трилогията като цяло отбелязва завой в творчеството му към по-игриво и еротично тълкуване на класически текстове, но винаги с критична социална наблюдателност.

Полезна информация

Филмът остава интересен за зрители и изследователи, които се интересуват от адаптацията на класическа литература, европейското кино от 70-те години и провокативната естетика на Пиер Паоло Пазолини.

Каст

  • Хю Грифит - сър януари
  • Лаура Бети - Жената от Бат
  • Нинето Даволи - Перкин
  • Франко Сити - Дяволът
  • Жозефин Чаплин - май
  • Алън Уеб - Старец
  • Пиер Паоло Пазолини - Джефри Чосър
  • J. П. Ван Дайн - Готвачът
  • Върнън Добчев - Франклин
  • Adrian Street - Fighter
  • Дерек Дедмън - Порицателят (в ролята на Дерек Дедмън)


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3