Капитан Робърт Фалкон Скот CVO, RN (6 юни 1868 - 29 март 1912) е английски офицер от Кралския флот и изследовател, който загива по време на експедиция до Южния полюс. Широко известен е като Скот от Антарктида, заглавие на филм от 1948 г. Роден в семействo с военно-морски традиции, Скот посвещава значителна част от зрелите си години на полярни изследвания и на популяризирането на научната работа в Антарктика.
Ранни години и морска кариера
Преди да стане водач на полярни експедиции, Скот следва традиционната кариера на морски офицер в мирно време във Викторианска Великобритания. Той служи в различни части на света и натрупва опит в навигацията, командването и организационната работа — качества, които по-късно използва при подготовката и провеждането на антарктическите си пътувания. Кариерата му дава както технически умения, така и социални връзки, необходими за набиране на средства и екипаж за големи изследователски експедиции.
Експедиция "Откритие" (1901–1904)
Антарктика става център на дейността на Скот след назначаването му за командир на кораба "Дискавъри". С тази експедиция той ръководи научни изследвания и географски проучвания в района, като постига за времето си голям напредък в познанията за региона. Експедицията "Откритие" (1901–1904) прави важни наблюдения в областта на метеорологията, геологията и биологията и поставя рекорди по настъпване към южните ширини, с което дава начало на по-интензивни полярни проучвания през следващите десетилетия.
Експедиция "Тера Нова" (1910–1913) и трагичният завършек
Скот организира и ръководи втора по-мащабна експедиция, наречена "Тера Нова" (1910–1913), с основна цел да достигне първи до Южния полюс и едновременно да проведе обширни научни изследвания. По време на тази експедиция отборът на нобелевия норвежки изследовател Роалд Амундсен изпреварва британската група и достига полюса през декември 1911 г. Скот и неговата полярна партия достигат до полюса на 17 януари 1912 г., само за да установят, че са втори.
На обратния път към базата Скот и четиримата му спътници (Едгар Евънс, Лорънс Оутс, Хенри Бауърс и Едуард Уилсън) попадат в изключително тежки метеорологични условия, изпитват недостиг на храна, физическо изтощение, измръзвания и заболявания. На 29 март 1912 г. те умират в палатка на няколко десетки километра от крайната им база. Техните тела и дневниците бяха открити през ноември 1912 г. от спасителна група, която излезе да търси изчезналата експедиция. Дневниците и писмата на Скот дават подробен и потресаващ запис на последните дни на пътешествието.
Причини за гибелта и последващи обсъждания
Причините за фаталния изход са сложни и включват комбинация от неблагоприятно време, физическо изтощение, недостиг на запаси и грешки в планирането и логистиката. В годините след трагедията специалисти и историци обсъждат решения като използването на въжени животни и кучета, избора на коне за придвижване, стратегията за манхаулинг (дърпане на шейните от хора) и разпределението на запасите. Някои виждат в Скот национален герой и символ на смелост и самоотверженост; други критикуват подготовката и тактическите решения, които могат да са ускорили катастрофата.
Наследство и памет
Скот остава една от най-познатите фигури в ерата на великите полярни експедиции. Неговият принос не е само във връзка с опита за достигане на полюса, но и в научните наблюдения и материали, събрани по време на експедициите. В негова чест са издигнати паметници, създадени са музейни експозиции и научни институти, посветени на полярните изследвания. Корабът "Дискавъри" и материали от експедициите се съхраняват и показват като свидетелство за епохата и за предизвикателствата, пред които са били поставени изследователите.
Името на Скот остана тясно свързано с Антарктика — областта, в която той работи през последните дванадесет години от живота си. Неговият живот и смърт продължават да вдъхновяват научни и художествени интерпретации, както и дискусии относно цената на човешката амбиция в условията на екстремни природни сили.
