Робърт Фалкон Скот — английски офицер и изследовател на Антарктида (1868–1912)
Робърт Фалкон Скот — английски офицер и изследовател на Антарктида: разказ за експедициите 'Откритие' и 'Тера Нова', гонитбата за Южния полюс и трагичната му съдба.
Капитан Робърт Фалкон Скот CVO, RN (6 юни 1868 - 29 март 1912) е английски офицер от Кралския флот и изследовател, който загива по време на експедиция до Южния полюс. Широко известен е като Скот от Антарктида, заглавие на филм от 1948 г. Роден в семействo с военно-морски традиции, Скот посвещава значителна част от зрелите си години на полярни изследвания и на популяризирането на научната работа в Антарктика.
Ранни години и морска кариера
Преди да стане водач на полярни експедиции, Скот следва традиционната кариера на морски офицер в мирно време във Викторианска Великобритания. Той служи в различни части на света и натрупва опит в навигацията, командването и организационната работа — качества, които по-късно използва при подготовката и провеждането на антарктическите си пътувания. Кариерата му дава както технически умения, така и социални връзки, необходими за набиране на средства и екипаж за големи изследователски експедиции.
Експедиция "Откритие" (1901–1904)
Антарктика става център на дейността на Скот след назначаването му за командир на кораба "Дискавъри". С тази експедиция той ръководи научни изследвания и географски проучвания в района, като постига за времето си голям напредък в познанията за региона. Експедицията "Откритие" (1901–1904) прави важни наблюдения в областта на метеорологията, геологията и биологията и поставя рекорди по настъпване към южните ширини, с което дава начало на по-интензивни полярни проучвания през следващите десетилетия.
Експедиция "Тера Нова" (1910–1913) и трагичният завършек
Скот организира и ръководи втора по-мащабна експедиция, наречена "Тера Нова" (1910–1913), с основна цел да достигне първи до Южния полюс и едновременно да проведе обширни научни изследвания. По време на тази експедиция отборът на нобелевия норвежки изследовател Роалд Амундсен изпреварва британската група и достига полюса през декември 1911 г. Скот и неговата полярна партия достигат до полюса на 17 януари 1912 г., само за да установят, че са втори.
На обратния път към базата Скот и четиримата му спътници (Едгар Евънс, Лорънс Оутс, Хенри Бауърс и Едуард Уилсън) попадат в изключително тежки метеорологични условия, изпитват недостиг на храна, физическо изтощение, измръзвания и заболявания. На 29 март 1912 г. те умират в палатка на няколко десетки километра от крайната им база. Техните тела и дневниците бяха открити през ноември 1912 г. от спасителна група, която излезе да търси изчезналата експедиция. Дневниците и писмата на Скот дават подробен и потресаващ запис на последните дни на пътешествието.
Причини за гибелта и последващи обсъждания
Причините за фаталния изход са сложни и включват комбинация от неблагоприятно време, физическо изтощение, недостиг на запаси и грешки в планирането и логистиката. В годините след трагедията специалисти и историци обсъждат решения като използването на въжени животни и кучета, избора на коне за придвижване, стратегията за манхаулинг (дърпане на шейните от хора) и разпределението на запасите. Някои виждат в Скот национален герой и символ на смелост и самоотверженост; други критикуват подготовката и тактическите решения, които могат да са ускорили катастрофата.
Наследство и памет
Скот остава една от най-познатите фигури в ерата на великите полярни експедиции. Неговият принос не е само във връзка с опита за достигане на полюса, но и в научните наблюдения и материали, събрани по време на експедициите. В негова чест са издигнати паметници, създадени са музейни експозиции и научни институти, посветени на полярните изследвания. Корабът "Дискавъри" и материали от експедициите се съхраняват и показват като свидетелство за епохата и за предизвикателствата, пред които са били поставени изследователите.
Името на Скот остана тясно свързано с Антарктика — областта, в която той работи през последните дванадесет години от живота си. Неговият живот и смърт продължават да вдъхновяват научни и художествени интерпретации, както и дискусии относно цената на човешката амбиция в условията на екстремни природни сили.
Групата на Скот прави тази снимка с помощта на връвчица за задвижване на затвора на 17 януари 1912 г., ден след като открива, че Амундсен е достигнал пръв полюса.
Маршрутите до Южния полюс, извършени от Скот (в зелено) и Амундсен (в червено) през 1911-1912 г.
Скот пише дневника си в хижата на нос Евънс, зимата на 1911 г.
Експедиция Тера Нова 1910-1913
По време на това второ начинание Скот ръководи група от петима души, които достигат Южния полюс на 17 януари 1912 г., само за да открият, че норвежката експедиция на Роалд Амундсен е стигнала първа. По време на обратния път Скот и четиримата му другари умират от изтощение, глад и силен студ. Трагичната съдба на експедицията му все още се помни по целия свят.
Ръководство на Скот
След смъртта си Скот се превръща в британски герой. Репутацията му пострадала от няколко книги, написани по-късно през XX век. Още по-късно историята на Скот е оценена по-благоприятно. Сега се твърди, че основната причина за неуспеха на експедицията е изключително неблагоприятното време в края на завръщането от полюса.
Скот взел понита, моторни шейни и обикновени шейни, които той и хората му теглели. Смята, че броят на претоварените и убитите животни трябва да бъде възможно най-малък, и смята подхода на своя съперник Роалд Амундсен за жесток. От друга страна, Амундсен убивал куче след куче, за да нахрани себе си, хората и останалите кучета. Той не се е чувствал зле от това. Понитата помогнали за изминаването на част от пътя до полюса, но някои от тях били толкова упорити, че членовете на експедицията, особено Лорънс Оутс, загубили много енергия, която била необходима за връщането от полюса. Моторните шейни (които в началото работели добре) в крайна сметка замръзнали. Кучетата, от които имало 36, били оставени при последния опит за достигане на полюса.
Един фактор, който беше открит отново, е, че Скот е дал писмени нареждания на шофьора на кучето Миърс, преди да замине за последния опит за полюс. Заповедта е била кучетата да бъдат изведени нагоре към връщащата се група. Тази заповед била допълнена от Скот, който помолил Аткинсън да направи подобен опит (Аткинсън бил един от тези, които не били избрани в групата за последния опит). В крайна сметка нито едно от тези действия не се осъществи.
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой е бил капитан Робърт Фалкон Скот?
О: Капитан Робърт Фалкон Скот е офицер от английския кралски флот и изследовател.
В: Как е бил известен капитан Робърт Фалкон Скот?
О: Капитан Робърт Фалкон Скот е широко известен като Скот от Антарктида, заглавие на филм от 1948 г.
Въпрос: Колко експедиции е водил капитан Робърт Фалкон Скот в антарктическите райони?
О: Капитан Робърт Фалкон Скот ръководи две експедиции в антарктическите райони: експедицията "Откритие" през 1901-2004 г. и злополучната експедиция "Тера Нова" през 1910-13 г.
В: Каква кариера е имал капитан Робърт Фалкон Скот преди да ръководи експедицията "Откритие"?
О: Преди да бъде назначен за ръководител на експедицията "Откритие", капитан Робърт Фалкон Скот следва традиционната кариера на морски офицер в мирно време във Викторианска Великобритания.
В: Защо капитан Робърт Фалкон Скот кандидатства за командир на експедицията "Дискавъри"?
О: Възможността за лично отличие кара капитан Робърт Фалкон Скот да кандидатства за командир на "Дискавъри".
В: Как капитан Робърт Фалкон Скот е свързан с Антарктида?
О: Името на капитан Робърт Фалкон Скот се свързва с Антарктида - областта, в която работи през последните дванадесет години от живота си.
В: Как умира капитан Робърт Фалкон Скот?
О: Капитан Робърт Фалкон Скот умира по време на експедиция до Южния полюс.
обискирам