Територията на басейна на река Саар (на немски: Saarbeckengebiet, Saarterritorium; на френски: Le Territoire du Bassin de la Sarre) обикновено се нарича Саар или на немски: Saargebiet. Това е територия, управлявана от Лигата на нациите по силата на Версайския договор в продължение на 15 години от 1920 г.

През 1933 г. населението му е 812 000 души, а столицата му е Саарбрюкен.

Състои се от части от пруската провинция Рейн и баварския Пфалц на Рейн. Тя е била малко по-малка от съвременната германска провинция Саарланд.

Исторически и политически контекст

След Първата световна война, по силата на клаузите от Версайския договор, басейнът на река Саар беше отделен от Германия за срок от 15 години и поставен под мандат на Лигата на нациите. Причините бяха както стратегически — контрол върху важен въглищен и металургичен район, така и икономически — компенсация към Франция за разрушенията от войната.

Управление и администрация

Регионът се управляваше от административен орган, назначаван от Лигата на нациите — т.нар. Управителна (губернаторска) комисия. Тази комисия осъществяваше гражданското управление, поддържаше реда и организираше местните административни служби, съобразно международния мандат. За десетилетните си функции мандатът трябваше да гарантира неутрален и стабилен режим до провеждането на референдум за бъдещия статут.

Икономика и общество

Саар е бил силно индустриализиран район — с редица въгледобивни и стоманодобивни предприятия. По силата на мирните клаузи Франция получи обширни права върху въглищните мини и производството, което имаше за цел да подсигури френския възстановителен процес и репарации. Индустрията определяше социалната структура — голям брой работници, синдикални организации и активен обществен живот, които влияеха на местната политика през двадесетте и началото на тридесетте години.

Политическа атмосфера и връзки с Германия и Франция

През междувоенния период в Саар съжителстваха про-германски, про-френски и про-статутни политически настроения. Въздействието на политическите промени в Германия, включително възхода на националсоциализма през началото на 30-те години, създаваше напрежение и силна международна заинтересованост към бъдещия статут на територията.

Плебисцитът от 1935 г. и последици

Мандатът на Лигата на нациите предвиждаше провеждането на референдум след 15-годишен период. На 13 януари 1935 г. се проведе плебисцит, в който населението гласува между връщане към Германия, запазване на статута под управлението на Лигата или присъединяване към Франция. Резултатът беше категоричен: около 90.7% подкрепиха връщането към Германия, докато приблизително 8.9% предпочетоха статуквото и малък процент — съвсем незначителен — гласува за присъединяване към Франция. След допитването Саар официално бе върнат на Германия на 1 март 1935 г.

Връщането към Германия доведе до бърза интеграция в националната администрация и политики на Третия райх, а политическите противници на нацисткия режим — особено социалдемократи и комунисти — бяха подложени на преследване.

Следвоенен развой

След Втората световна война регионът отново попадна под френски контрол и бе организиран като Саарска област/протекторат (1947–1956), с особен икономически и митнически режим. В резултат на нов референдум и преговори Саар се присъедини към Федерална република Германия през 1957 г. като провинция Саарланд.

Наследство

Периодът на управление от Лигата на нациите остава важен пример за ранни опити на международна администрация и за сложните взаимодействия между национални интереси, икономически ресурси и местни политически сили. Саарското преживяване и плебисцитът от 1935 г. илюстрират колко решаващи могат да бъдат икономическите и политическите обстоятелства за съдбините на регион с формираща индустриална структура.