Свинският грипен вирус е вирус, който е разпространен сред прасетата. Този тип грипен вирус може да зарази също хора и птици. Свинският грипен вирус понякога се нарича SIV или свински грип. В природата тези вируси често циркулират при свинете, но при определени условия могат да „прескочат“ междуродовата бариера и да инфектират хора. При хората някои щамове предизвикват само леки респираторни симптоми, а други — по-тежко заболяване и дори епидемии (например пандемията от H1N1 през 2009 г.).

Симптоми

Свинският грип е разпространен сред прасетата. Обикновено той заразява само хора, които са били в близък контакт със свине. Заболяването обаче се разпространява и от един човек на друг. Свинският грип може да причини треска, дезориентация (липса на ясно съзнание), скованост на ставите, повръщане и загуба на съзнание. Понякога това завършва със смърт.

Най-честите симптоми при хората са:

  • висока температура и втрисане;
  • кашлица, главно суха;
  • кашлица и болка в гърлото;
  • мускулни и ставни болки (миалгия, артралгия);
  • главоболие, отпадналост и слабост;
  • в редки случаи — гадене, повръщане и диария.

При възрастни и деца със сериозно протичане може да се развие пневмония и остра дихателна недостатъчност. Рискови групи за тежко протичане са малки деца, възрастни над 65 г., бременни жени и хора с хронични сърдечно–белодробни или имунни заболявания.

Как се предава

  • Основният път е капков — чрез отделяне на вируса, когато заразен човек или животно кашля или киха.
  • Възможна е директна зараза при близък контакт със заразени свине или с повърхности и предмети, замърсени с секрети.
  • Човек-човек предаване е възможно и може да доведе до локални огнища или широки разпространения.

Щамове и генетика

Съществуват различни видове или щамове на свинския грип. Те се наричат H1N1, H1N2, H3N1, H3N2 и H2N3. Наименованието HxNy описва два повърхностни протеина на вируса — хемаглутинин (H) и невраминидаза (N). Вирусите могат да се „смесват“ (реасортуват), когато едно животно е заразено с няколко щама, което води до възникване на нови варианти със различна заразност и патогенност.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез лабораторни изследвания: PCR (полимеразна верижна реакция) и/или вирусна култура от проби от назофаринкса, назален тампон или секрети. Кръвни тестове и рентгенография на гръден кош помагат да се оцени тежестта и наличието на усложнения като пневмония.

Лечение

  • При леки случаи — симптоматично лечение: почивка, обезводняване, лекарства за понижаване на температура и болка.
  • Антивирусни лекарства (напр. оселтамивир или занамивир) могат да намалят тежестта и продължителността на заболяването, особено ако се започнат в първите 48 часа от появата на симптомите.
  • При тежки случаи — болнично лечение, включително кислородотерапия, механична вентилация и интензивни грижи при необходимост.

Предотвратяване и контрол

  • Спазване на хигиена: често миене на ръце, подсилване на респираторната хигиена (закриване на устата при кашляне/кихане).
  • Избягване на близък контакт със болни свине и болни хора.
  • Използване на лични предпазни средства (маски, ръкавици) при работа със свине или в среда с риск от излагане.
  • Ваксиниране: за определени свински и човешки щамове се разработват специфични ваксини; сезонните грипни ваксини могат да дадат частична защита срещу някои варианти, но при поява на нов опасен щам се разработват целеви ваксини.
  • Надзор и бързо идентифициране на огнищата при животните и хората, за да се ограничат разпространението и появата на нови реасортувани щамове.

Кога да потърсите лекар

Свържете се с медицинско лице, ако имате висока температура, затруднено дишане, силна и продължителна кашлица, объркване, посиняване на устните или лицето, или други симптоми на тежко заболяване. Също така потърсете помощ, ако сте били в контакт със свине и развиете симптоми на грип.

Информирайте се от здравните служби за актуалните препоръки при огнища на свински грип. Ранното разпознаване, правилната диагностика и навременното лечение намаляват риска от усложнения и предаване на инфекцията.