Войната за независимост на Намибия 1966–1990 (Южноафриканска гранична война)

Хронология и анализ на войната за независимост на Намибия (1966–1990): сблъсъци SWAPO срещу Южна Африка, международни участници и път към независимост.

Южноафриканската гранична война (известна също като Войната за независимост на Намибия или South African Border War) е конфликт, който се води от 1966 до 1990 г. предимно в Югозападна Африка (сега Намибия) между въоръжените сили и администрацията на Южна Африка от една страна и Народната организация на Югозападна Африка (SWAPO) и нейните съюзници от друга. Конфликтът съчетава антиколониални и антиапартейд настроения, регионални страсти и глобалното съперничество между Изтока и Запада през Студената война.

Предистория и причини

Корените на конфликта могат да се проследят до Първата световна война, когато Южна Африка нахлува и завладява колонията Германска Югозападна Африка от името на Британската империя и другите съюзници от Първата световна война. След поражението на Германия Лигата на нациите предоставя на Южна Африка мандат да управлява територията, докато жителите ѝ не бъдат готови да се управляват сами.

След Втората световна война Южна Африка отказва да предаде Югозападна Африка на предложеното от ООН споразумение за попечителство и вместо това иска правото да я анексира като пета провинция. Предприети са стъпки за интегриране на Югозападна Африка в Южна Африка, включително предоставяне на местното бяло население на правото да избира представители в парламента на Южна Африка. Това довежда до ескалация на националистическите и освободителните движения сред местното население, които се противопоставят на апартейдската политика и наскоро наложената южноафриканска администрация.

Начало на въоръжената борба (1966) и развитие

През 1962 г. е създадена SWAPO, която се противопоставя на южноафриканското управление и се обявява за независимост на Югозападна Африка. С подкрепата на Съветския съюз SWAPO започва да обучава партизани и от 1966 г. нататък често влиза в сблъсъци с южноафриканската полиция и армия. За начална точка на въоръжения етап обикновено се посочва инцидентът на 26 август 1966 г. в Омогулугвомбаше (Omugulugwombashe), когато сили на въоръженото крило на SWAPO — PLAN (People’s Liberation Army of Namibia) — биват атакувани от южноафрикански части.

През 1970-те и 1980-те години конфликтът се разраства до регионален, като ЮАР провежда редица пресрещащи операции и кръстосани набези в съседни държави, където SWAPO има бази. Войната навлиза в нова фаза през 1975 г., когато Ангола получава независимост и новото ѝ комунистическо правителство започва да оказва подкрепа на партизаните. Южноафриканските войски предприемат набези в Ангола, за да унищожат базите на SWAPO, което води до сражения с анголската армия. Куба, която е изпратила войски в подкрепа на анголското правителство, участва пряко в някои от тези сражения.

Примери за по-големи операции през 1980-те са южноафриканските акции с кодови наименования (напр. Operation Protea през 1981 г. и Operation Askari през 1983–84 г.), които целят да разрушат логистични и командни центрове на SWAPO в Ангола. Тези операции често водят до сблъсъци с анголски и кубински части и утежняват регионалната конфронтация.

Международен контекст и реакция

Конфликтът се развива на фона на Студената война: Съветският съюз и Източният блок подпомагат SWAPO с оръжие, обучение и политическа подкрепа, докато Западни държави, включително някои съюзници на Съединените щати, поддържат ЮАР по различни начини в периода на апартейда. ООН и мнозина в международната общност не признават южноафриканския мандат върху територията; ООН издава редица резолюции, призоваващи за независимост и самоуправление и през 1970‑те и 1980‑те години засилва дипломатическия натиск върху Регенството в Кейптаун. През 1973 г. Генералната асамблея на ООН признава SWAPO за легитимен представител на народа на Намибия.

Мирният процес и независимост

След години на военни действия и дипломатически преговори през 1988 г. Южна Африка, Ангола и Куба подписват тристранно споразумение (известно като Тристранното споразумение), с което се ангажират с деескалация и мир. Споразумението предвижда изтегляне на кубинските сили от Ангола и задължение на Южна Африка да се оттегли от Югозападна Африка в замяна. Добре позната рамка за решение беше и приетата по-рано от ООН и закрепена чрез Резолюция 435 на Съвета за сигурност на ООН (1978), чиято реализация е отложена, но впоследствие приложена през 1989.

В резултат на договореностите, през 1989 г. към Югозападна Африка са изпратени наблюдатели на ООН, провеждат се международно наблюдавани избори и в началото на 1990 г. Югозападна Африка получава независимост като Намибия. Официалната дата на независимост е 21 март 1990 г., когато е обявена Република Намибия.

Загуби, последици и значение

• Хуманитарни и демографски последици: Конфликтът причинява значителни човешки страдания — хиляди загинали бойци и цивилни, голям брой вътрешно разселени и бежанци в съседни страни. Точният брой на жертвите е спорен и варира в различните източници.
• Политически ефекти: Войната ускорява регионалните и международните действия срещу апартейдската система в Южна Африка и допринася за прилагането на международни санкции и дипломатически натиск през 1980‑те години.
• Военни и геополитически последици: Конфликтът превръща Намибия и южната част на Централна Африка в едно от полетата на студеновременната надпревара, въвлечени са кубински и съветски ресурси в подкрепа на управляващите режими и освободителните движения. Преговорите от края на 1980‑те години водят до изход от този цикъл на ескалация.
• Наследство: Независимостта на Намибия е кулминация на дългогодишна борба за самоопределение. Победата на SWAPO като водеща политическа сила поставя основата за първите демократични избори и съвременната политическа история на страната.

Ключови участници

• SWAPO (и въоръжено крило PLAN) — основна освободителна организация, стремяща се към независимост на Югозападна Африка.
• Южна Африка — управляваща сила на територията и страна при военните операции и окупацията.
• Ангола и анголското правителство (MPLA / FAPLA) — предоставят убежище и подкрепа за базите на SWAPO след 1975 г.
• Куба — военно и логистично подкрепя анголското правителство и участва в боя както против южноафриканските сили, така и в защита на анголските територии.
• Съветският съюз и Източният блок — политическа, военна и материална помощ за SWAPO и регионални съюзници.
• ООН и международната общност — посредническа и политическа роля, в крайна сметка улесняваща мирния преход и независимостта.

Южноафриканската гранична война остава важен и сложен период от историята на Южна Африка, Намибия и южно-централна Африка — пример за това как локални стремежи за самоопределение могат да се вплетат в по-широки международни конфликти и да доведат до дълготрайни политически промени.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява войната за границата на Южна Африка?

Въпрос: Какви са корените на този конфликт?

В: Как възниква SWAPO?

Въпрос: Как Куба се включва в тази война?

Въпрос: Кое споразумение сложи край на тази война?

Въпрос: Кога Намибия получи независимост?

Търсене по буква