Шенгенското пространство е зона, която включва 26 европейски държави. Всички тези държави са подписали Шенгенското споразумение в Шенген, Люксемург, през 1985 г.

Шенгенското пространство премахва паспортния контрол между страните членки. Това означава, че пътниците, които преминават от една шенгенска държава в друга, вече не преминават през имиграционни проверки. Пътниците преминават през имиграционни проверки, когато влизат или излизат от Шенгенското пространство.

Настоящите членове на Шенгенското пространство са Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Испания, Швеция и Швейцария. Тъй като Швейцария не е част от Европейското икономическо пространство, в нея все още съществува митнически контрол.

В момента в района живеят 400 милиона души. Площта му е 4 312 099 квадратни километра.

Как работи Шенген и какво означава за пътуващите

Свободно движение на хора: Вътрешните граници между държавите от Шенген обикновено са без редовни паспортни проверки. Това позволява пътуване по суша, въздух и море по начин, приличащ на пътуване между провинции в една държава. Все пак, приятно е да носите документ за самоличност — паспорт или лична карта — защото власти, превозвачи или местни полицейски служби могат да поискат документ за самоличност по всяко време.

Външни граници и контрол: Контролът върху гражданите и стоките се прилага на външните граници на Шенген. Когато влизате в Шенген от държава извън зоната, ще преминете през имиграционни проверки и евентуално митнически проверки. Същото важи и при напускане на зоната.

Правила за визи и срокове на престой

  • Краткосрочен виза/безвизов режим: За граждани на държави, които нямат нужда от шенгенска виза, престоят в Шенген обикновено е до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период за целите на туризъм, бизнес или кратки посещения.
  • Шенгенска виза (тип C): Позволява краткосрочен престой до 90 дни в 180-дневен период и важи за всички държави от Шенген.
  • Национални визи (тип D): Издавани от отделните държави за дългосрочно пребиваване, обучение, работа и др.; правят възможно придържането в страната-издател извън краткосрочния режим.
  • Системи за информация и проверка: Шенген използва информационни системи като Schengen Information System (SIS) и Visa Information System (VIS) за обмен на данни относно сигурност, визови решения и контрол на границите.

Кой не е в Шенген и специални случаи

Някои държави членки на Европейския съюз не са част от Шенген (например Ирландия и към момента на писане — България, Румъния и Кипър имат различни процедури и статут). Отделно, няколко микродържави — като Монако, Сан Марино и Ватикана — имат отворени граници с околните шенгенски държави и практически функционират като част от зоната по отношение на пътуванията, дори ако не са формални членове.

Временни проверки и извънредни мерки

Държавите могат временно да въведат контрол по вътрешните граници по причини на обществен ред, сериозна заплаха за обществената сигурност или извънредни ситуации (примерно при терористична заплаха или здравна криза). Такива мерки са временни и подлежат на условия и известяване по правилата на Шенген.

Практически съвети за пътуващите

  • Винаги носете документ за самоличност (паспорт или лична карта), дори при пътуване вътре в Шенген.
  • Проверете дали ви трябва шенгенска виза и какви документи изисква тя (застраховка, доказателства за настаняване, средства за издръжка и т.н.).
  • Запознайте се с правилото за 90/180 дни, ако пътувате като турист.
  • Уверете се, че превозвачът (авиокомпания, фериботна линия и др.) проверява документите ви преди качване — те носят отговорност да не допуснат пътници без нужните документи.
  • Имайте предвид, че митнически контрол за стоки и товари може да съществува дори при свобода на движение на хора.

Къде да търсите официална информация

За най-актуална и подробна информация проверявайте официалните страници на министерствата на вътрешните работи, миграционните служби или посолствата на съответните държави, както и страниците на Европейската комисия и агенции, отговорни за границите и визите.

Ако желаете, мога да добавя конкретни връзки и контакти за консултиране в България или за посолства на определени държави.