Самарканд — древен град в Узбекистан и кръстопът на култури
Самарканд — древен перлен град в Узбекистан: Регистан, мавзолеят Гур-е Амир, джамия Биби-Ханим; ЮНЕСКО наследство и кръстопът на култури и история.
Самарканд е известен град. Той е вторият по големина град в Узбекистан и столица на Самаркандска област.
Градът се намира на стария Път на коприната между Китай и Запада и е ислямски център за научни изследвания. През XIV в. той става столица на империята на Тимур (Тамерлан) и в него се намира мавзолеят му - Гур-е Амир. Джамията Биби-Ханим остава една от най-известните забележителности на града. Регистанът е бил древният център на града.
През 2001 г. ЮНЕСКО добавя 2750-годишния град към списъка на световното културно наследство под името Самарканд - кръстопът на култури.
Кратка география и население
Самарканд се намира в долината на река Зеравшан и е важен транспортен и административен център на Централна Азия. Градът има население над половин милион жители и съчетава модерна градска инфраструктура с исторически квартали и археологически паметници.
История
Самарканд е един от най-древните непрекъснато обитавани градове в света. Неговата история обхваща повече от две и половина хилядолетия и отразява редуващи се влияния на персийски, гръцки (след похода на Александър Велики), тюркски и монголски култури. През средновековието градът става център на източно-иранската култура, търговия и наука. При Тимур (Тамерлан) Самарканд достига върха на своето политическо и архитектурно величие и е преустроен като столица на обширна империя.
Архитектура и забележителности
Самарканд е известен със своите впечатляващи примери на средновековна и ислямска архитектура. Сред най-значимите обекти са:
- Регистанът — площад, заобиколен от три величествени медресета с богата мозайка и куполи.
- Гур-е Амир — мавзолейът на Тимур, важен архитектурен и исторически паметник.
- Биби-Ханим — една от най-големите джамии от епохата на Тимур, частично реставрирана.
- Обсерваторията на Улугбек — средновековен астрономически институт, свързан с именития учен Улугбек.
- Археологическият комплекс Афрасиаб — останки от древния Самарканд с музеи и находки от различни епохи.
Много от тези паметници са възстановени след сериозни разрушения, но усилията за опазване продължават поради естественото стареене и изискванията за автентичност.
Култура, занаяти и образование
Самарканд е важен център на узбекската култура — известен с текстилни изделия (особено ярко оцветени килими и тъкани), керамика, дърворезби и златарски изделия. Градът има активна музикална и театрална сцена, фестивали и пазари, където традиционни занаяти се съчетават с модерни форми на изкуство. В града има университети и изследователски институти, които продължават научните традиции в астрономията, математиката и хуманитарните науки.
Туризъм и достъп
Самарканд е една от най-популярните туристически дестинации в Централна Азия. Посетителите идват да видят архитектурните ансамбли, музеите и архивите, да опитат местната кухня и да се запознаят с историята на Пътя на коприната. Градът е свързан с други големи центрове чрез високоскоростни железопътни линии, магистрали и летища, което улеснява пътуванията до Ташкент, Бухара и други места.
Икономика
Икономиката на Самарканд комбинира традиционни производства — текстил, занаятчийски изделия и храни — с модерни отрасли като хранително-вкусовата промишленост, строителството и туризма. Развитието на инфраструктура и реставрационни проекти спомага за увеличаване на приходите от посетители и за създаване на работни места в сектора на услугите.
Климат
Климатът е континентален: горещи, сухи лета и сравнително студени зими. По-ниските валежи и яркото слънце са типични, така че най-подходящите периоди за посещение са пролетта и есента, когато температурите са умерени.
Опазване на наследството
Признанието от ЮНЕСКО през 2001 г. като световно културно наследство привлича внимание и ресурси за опазване на паметниците, но също така поставя предизвикателства — балансиране между реставрация, туристически поток и нуждите на местните общности. Международни и местни програми продължават да работят за запазване на автентичността и устойчивото развитие на града.
Самарканд остава символ на кръстопът — място, където търговията, науката и изкуството са се срещали и взаимно са се обогатявали в продължение на хилядолетия.
История
Самарканд е един от най-старите населени градове в света, който процъфтява благодарение на местоположението си на търговския път между Китай и Средиземноморието (Пътя на коприната). Навремето Самарканд е бил един от най-великите градове в Централна Азия.
Основан около 700 г. пр.н.е. от персите, Самарканд е един от основните центрове на персийската цивилизация още от самото начало. Мараканда е древногръцкото име на града Александър Велики завладява града през 329 г. пр.
Средновековна история
В началото на VIII в. Самарканд попада под арабски контрол. Легендата разказва, че по време на управлението на Абасидите през 751 г. двама китайски затворници научават тайната на производството на хартия. В резултат на това в Самарканд е основана първата фабрика за хартия в ислямския свят. След това изобретението се разпространява в останалата част на ислямския свят, а оттам и в Европа.
През 1220 г. Самарканд е разграбен от монголите под командването на Чингис хан. Някои от хората оцеляват, но по-късно Самарканд претърпява поне още едно монголско нападение. На града са били необходими много десетилетия, за да се възстанови от тези бедствия. В "Пътешествията на Марко Поло", където Поло описва пътуването си по Пътя на коприната, Самарканд е описан като "много голям и великолепен град...". Той пише и за една християнска църква в Самарканд, която по чудо останала да стои, след като част от централната ѝ носеща колона била премахната.
През 1370 г. Тимур Хромил, или Тамерлан, решава да направи Самарканд столица на своята империя, простираща се от Индия до Турция. През следващите 35 години той построява нов град и го населява със занаятчии от всички места, които е завладял. Тимур си спечелва репутацията на покровител на изкуствата и Самарканд нараства до население от около 150 000 души.
Съвременна история
През 1499 г. узбекските турци поемат контрола над Самарканд. Те преместват столицата в Бухара и Самарканд запада. През 1868 г. градът преминава под руско управление. Руската част на града е построена след този момент, предимно на запад от стария град.
По-късно градът става столица на Самаркандска област в Руски Туркестан, а значението му нараства още повече, когато през 1888 г. до града достига Транскаспийската железница. През 1925 г. става столица на Узбекската ССР, а през 1930 г. е заменен от Ташкент.
Центърът на града с джамията Биби Ханим
обискирам