Самарканд
Самарканд е известен град. Той е вторият по големина град в Узбекистан и столица на Самаркандска област.
Градът се намира на стария Път на коприната между Китай и Запада и е ислямски център за научни изследвания. През XIV в. той става столица на империята на Тимур (Тамерлан) и в него се намира мавзолеят му - Гур-е Амир. Джамията Биби-Ханим остава една от най-известните забележителности на града. Регистанът е бил древният център на града.
През 2001 г. ЮНЕСКО добавя 2750-годишния град към списъка на световното културно наследство под името Самарканд - кръстопът на култури.
История
Самарканд е един от най-старите населени градове в света, който процъфтява благодарение на местоположението си на търговския път между Китай и Средиземноморието (Пътя на коприната). Навремето Самарканд е бил един от най-великите градове в Централна Азия.
Основан около 700 г. пр.н.е. от персите, Самарканд е един от основните центрове на персийската цивилизация още от самото начало. Мараканда е древногръцкото име на града Александър Велики завладява града през 329 г. пр.
Средновековна история
В началото на VIII в. Самарканд попада под арабски контрол. Легендата разказва, че по време на управлението на Абасидите през 751 г. двама китайски затворници научават тайната на производството на хартия. В резултат на това в Самарканд е основана първата фабрика за хартия в ислямския свят. След това изобретението се разпространява в останалата част на ислямския свят, а оттам и в Европа.
През 1220 г. Самарканд е разграбен от монголите под командването на Чингис хан. Някои от хората оцеляват, но по-късно Самарканд претърпява поне още едно монголско нападение. На града са били необходими много десетилетия, за да се възстанови от тези бедствия. В "Пътешествията на Марко Поло", където Поло описва пътуването си по Пътя на коприната, Самарканд е описан като "много голям и великолепен град...". Той пише и за една християнска църква в Самарканд, която по чудо останала да стои, след като част от централната ѝ носеща колона била премахната.
През 1370 г. Тимур Хромил, или Тамерлан, решава да направи Самарканд столица на своята империя, простираща се от Индия до Турция. През следващите 35 години той построява нов град и го населява със занаятчии от всички места, които е завладял. Тимур си спечелва репутацията на покровител на изкуствата и Самарканд нараства до население от около 150 000 души.
Съвременна история
През 1499 г. узбекските турци поемат контрола над Самарканд. Те преместват столицата в Бухара и Самарканд запада. През 1868 г. градът преминава под руско управление. Руската част на града е построена след този момент, предимно на запад от стария град.
По-късно градът става столица на Самаркандска област в Руски Туркестан, а значението му нараства още повече, когато през 1888 г. до града достига Транскаспийската железница. През 1925 г. става столица на Узбекската ССР, а през 1930 г. е заменен от Ташкент.
Центърът на града с джамията Биби Ханим
