Pterygotus anglicus е изчезнал представител на евриптеридите — група членестоноги, свързани с паякообразните и често наричани "морски скорпиони". Видът е известен от скали от силурския и девонския период (приблизително между 443,8 и 358,9 милиона години преди настоящето) и е един от по-големите хищници в тогавашните морски и крайбрежни екосистеми.

Описание

Тялото на Pterygotus anglicus е било силно сегментирано, с ясно разграничен главогръден (протомата) и задногръден (опистосома) отдел. Дължината на известни екземпляри достига около 1,6 м (5 фута 3 инча), макар че точните размери варират в зависимост от състоянието на вкаменелостите и метода на оценка. Видът е имал големи странични сложни очи, което предполага добра зрителна острота, както и втори чифт по-малки очи (окели) по средата на главата.

Предните придатъци са включвали чифт хелицери (челюстни придатъци) и големи щипци (щипци), пригодени за улавяне и задържане на плячка. Евриптеридите като цяло имат няколко чифта ходещи крака; у Pterygotus задните придатъци са частично модифицирани в плоски, платнообразни структури, служещи като гребла за плуване, което им е позволявало активно движение във водната колона. Опашният (телзален) край също е бил оформен за стабилност при плуване и маневриране.

Находки и разпространение

Вкаменелости на Pterygotus anglicus са откривани в редица континенти: Северна Америка, Южна Америка, Европа и Австралия. Много от находките идват от крайбрежни и плитководни седименти, което подкрепя идеята за живот в лагуни, устия и плитки морета, но има и доказателства за по-слабо солени (бражни) или дори сладководни местообитания при някои евриптериди.

Поведение, екология и значение

Като хищник, Pterygotus anglicus вероятно се е хранел с риби, други членестоноги и различна морска плячка, използвайки добре развити очи за откриване и щипци за задържане. Греблите и обтекаемата форма му позволявали да бъде доста подвижен плувец, което е предимство при ловуване и избягване на конкуренцията.

Родствените родове, като по-големия Jaekelopterus, дават представа за разнообразието и възможното размерно съотношение в групата. Сходствата с по-сладководния Slimonia показват, че евриптеридите са заемали разнообразни нишови местообитания и са имали различни адаптации към начина на живот.

Запазване и научна стойност

Вкаменелостите на Pterygotus са ценни за палеонтолозите, защото предоставят информация за еволюцията на раците и сродните групи, за реконструкцията на палеоекосистемите и за произхода на крупните морски хищници. Поради фрагментарния характер на много находки, размерните оценки и някои детайли за анатомията могат да се прецизират с нови открития.

Обобщено, Pterygotus anglicus е ярък пример за голям морски хищник от силурските и девонските морета — добре адаптиран към лов и плуване, с широк географски ареал и важно място в палеонтологичните изследвания.