Псевдоскорпион (книжният скорпион): описание, местообитание и значение

Псевдоскорпион (книжният скорпион): малък безвреден хищник срещу вредители — описание, местообитания, поведение, размножаване и любопитни факти за над 3300 вида.

Псевдоскорпионът (или книжният скорпион) е паякообразно. Дължината им може да бъде от 2 до 8 милиметра (от 0,079 до 0,315 инча). Най-големият познат вид е Garypus titanius от остров Възнесение с дължина 12 милиметра (0,47 инча).

Описание

Псевдоскорпионите са дребни паякообразни без характерния „опашен“ жлезист орган и ужилване, което има при истинските скорпиони. Те имат широко плоско тяло и добре развити педипалпи (предни крайници), завършващи с щипци, с които улавят и смилат плячката си. На щипците често се виждат малки сетивни косъмчета (трихоботрии). Очите могат да отсъстват или да са добре развити, в зависимост от средата (видове, живеещи в пещери или под кора често са без очи).

Местообитание и поведение

Псевдоскорпионите се срещат в разнообразни местообитания: под кората на дърветата, в листен храсталак, в почвата, в птичите и мравешките гнезда, в пещери и в жилища на хората — най-често в стари книги, сандъци и между страниците на книги, откъдето идва популярното им име „книжни скорпиони“. Много видове са склонни към форетия (phoresy) — залавят се за по-големи насекоми (например бръмбари или мухи) и така се пренасят на дълги разстояния.

Хранене

Псевдоскорпионите са хищници на дребни безгръбначни. Сред основните им плячки са:

• ларви на молец;
• бръмбари, по-специално техни ларви;
• книжни въшки и други дребни насекоми;
• мравки (малки индивиди или личинки при някои видове);
• акари и други микроскопични паякообразни;
• малки мухи и техните ларви.

Те инжектират храносмилателни ензими в жертвата и смучат разтвореното съдържимо, което е характерен начин на хранене за паякообразните.

Размножаване и развитие

Пасивният и активният ритуал за привличане на партньорите при някои видове включва т.нар. „брачен танц“, при който мъжкият води женската и понякога оставя спермален пакет (spermatophore). Яйцата остават под грижите на майката — тя образува пашкул и носи яйцата и младите в продължение на няколко седмици. Младите преминават през няколко ларвни и нимфални стадии, при което се сменя кутикулата; често срещаните стадии са протонимфа, дейтонимфа и тритонимфа преди достигане на зрелост. Обикновено яйцата и младите остават при майката до около един месец, в зависимост от вида и условията.

Физиологични особености

Някои псевдоскорпиони могат да произвеждат копринен пашкул или кокон с помощта на влакна, отделяни от слюнчените или хелцерални жлези, които служат за защита на яйцата и младите. Въпреки наличието на щипци и малки жлези, техните ужилвания не са опасни за хората — дори при прилагане на ужилване, ефектът е микроскопичен и често незабележим.

Значение за хората

Псевдоскорпионите са полезни в борбата с вредители — консумират молци, акари, ларви на бръмбари и други дребни неприятели, което ги прави добри „съюзници“ в оцакването на запаси и книги. Те не са опасни за хората, не носят болести и рядко привличат внимание поради миниатюрния си размер. В домашни условия препоръката обикновено е да се оставят, ако не създават проблем, а при необходимост — да се преместят внимателно с помощта на парче хартия.

Разнообразие и фосилни данни

Регистрирани са повече от 3300 вида псевдоскорпиони, разпределени в множество семейства и екологични нишови. Най-старият известен фосил на псевдоскорпиони датира отпреди 380 милиона години, от девонския период, което показва дълга еволюционна история и устойчивост на този групов план на живот през геоложкото време.

Как да ги забележите и какво да правите в дома

• Търсете ги в стари книги, между страниците, в шкафове, в пукнатини на дървен материал и под килими.
• Понижаването на влажността, редовното почистване и вакуумиране ще намалят условията, благоприятстващи тях и техните плячки.
• Ако не желаете да ги имате в жилището, най-щадящият метод е улов и преместване навън — те са бързи, но лесно се залавят с малка четка или парче картон.

В заключение: псевдоскорпионите са малки, но важни хищници в екосистемите и полезни за хората поради контрола върху дребни вредители. Те са безопасни за хората и представляват интересен пример за адаптация и разнообразие сред паякообразните.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява псевдонимът?

В: Кой е най-големият известен вид псевдоскорпион?

В: С какво се хранят псевдоскорпионите?

В: Вредни ли са псевдоскорпионите за хората?

В: Защо псевдоскорпионите се харесват на хората?

В: Как някои видове псевдоскорпиони привличат партньори?

В: Колко дълго яйцата на псевдоскорпионите остават при майката?

Търсене по буква