Полимер — определение, полимеризация, видове и примери

Научете всичко за полимерите — дефиниция, полимеризация, видове (хомополимери, кополимери) и примери от природа и индустрия: пластмаси, каучук, протеини, нишесте.

Автор: Leandro Alegsa

Полимерът е молекула, получена от съединяването на много малки молекули, наречени мономери. Думата "полимер" може да се раздели на "поли" (което на гръцки означава "много") и "мер" (което означава "единица"). Това показва как химическият състав на полимера се състои от много по-малки единици (мономери), свързани заедно в по-голяма молекула. Химичната реакция, при която мономерите се свързват заедно, за да се получи полимер, се нарича полимеризация. В зависимост от условията и механизма на реакцията, получените полимерни вериги могат да имат много различни размери и свойства; една от важните характеристики е молекулната маса (молекулно тегло) и нейното разпределение.

Някои полимери са естествени и се произвеждат от организми. Протеините имат полипептидни молекули, които са естествени полимери, изградени от различни мономерни единици аминокиселини. Нуклеиновите киселини са огромни природни полимери, съставени от милиони нуклеотидни единици. Целулозата и нишестето (два вида въглехидрати) също са природни полимери, съставени от глюкопиранозни мономери, свързани по различни начини. Каучукът е смес от полимери. Пластмасите са полимери, създадени от човека. Много влакна са изградени от полимери. Естествените полимери често са биосъвместими и биоразградими, докато много синтетични полимери са проектирани за специфични механични и термични свойства.

Ако "единиците", наречени мономери, в един полимер са еднакви, тогава полимерът се нарича "хомополимер". Хомополимерите се наименуват, като се добави префиксът poly- пред името на мономера, от който е направен полимерът. Например полимерът, получен чрез свързване на молекули на мономера стирен, се нарича полистирен. Ако всички мономери не са еднакви, полимерът се нарича "кополимер" или "хетерополимер". В кополимерите различните видове мономери могат да се редуват по различни начини (статистични, блокови, прекъснати), което силно влияе върху свойствата на материята.

Много полимерни молекули са като вериги, в които мономерните единици са звената. Полимерните молекули могат да бъдат с права верига, с разклонения от основната верига или с напречни връзки между веригите. Като пример за омрежване сулфхидрилните (-S-H) групи в две цистеинови аминокиселинни единици в полипептидни вериги могат да се свържат, за да направят дисулфиден мост (-S-S-), свързващ веригите. Степента на кристалност, степента на разклонение и наличието на напречни връзки определят твърдостта, еластичността и устойчивостта на полимера към разтворители и топлина.

Видове полимеризация

  • Полимеризация чрез присъединяване (chain-growth или addition) — мономерите с двойна връзка (напр. етилен) се отварят и присъединяват последователно към растящия край на веригата. Механизми: свободнорадикална, йонна (анионна/катионна), каталитична (напр. Зiegler–Natta).
  • Кондензационна полимеризация (step-growth) — при съединяване на функционални групи (напр. карбоксилни + аминни) се отделя малка молекула (напр. вода) и веригите нарастват чрез стъпки. Примери: полиамиди (найлон), полиестери (PET).
  • Отваряне на пръстен (ring-opening) — полимеризация на циклични мономери (напр. лактони, лактами) чрез отваряне на пръстена и образуване на дълги вериги.

Класификация на полимерите

  • По произход: естествени (целулоза, протеини, полизахариди) и синтетични (полиестер, полиолефини).
  • По структура: линейни, разклонени, силно омрежени (термореактивни).
  • По термодинамично поведение: термопласти (може да се топи и формира многократно) и термореактивни (омрежени, не се разтапят без разграждане).
  • По предназначение: конструкционни материали, влакна, еластомери, биополимери, оптични и електрически материали и др.

Основни свойства и как се определят

  • Молекулна маса и разпределение — определят механични свойства и вискозитет; измерват се чрез GPC/SEC.
  • Стъклов преход (Tg) и температура на топене (Tm) — дават информация за използваемия температурен диапазон; измерват се с DSC.
  • Кристалност — влияе върху твърдостта, еластичността и бариерните свойства; анализ чрез XRD или DSC.
  • Термична стабилност — оценява се с TGA.
  • Химичен състав — идентифицира се чрез FTIR и NMR спектроскопия.

Методи за синтез и примери

  • Свободнорадикална полимеризация: широко използвана за полистирен, поли(мет)акрилати.
  • Каталитична полимеризация (Ziegler–Natta, металоценни катализатори): производство на полиетилен (PE) и полипропилен (PP) с контролирани структури.
  • Кондензационни реакции: производство на полиамиди (найлон-6,6) и полиестери (PET).
  • Примери на често срещани полимери: полиетилен (PE), полипропилен (PP), полистирен (PS), поливинилхлорид (PVC), политетрафлуороетилен (PTFE), полиетилен терафталат (PET), полиамида (PA, найлон), каучук (натурален и синтетичен), целулоза, ДНК и протеини.

Приложения

  • Опаковки и бутилки (PE, PET)
  • Автомобилни части и строителство (PVC, PP, стъкло- или въглеродно-армировни полимери)
  • Влакна и текстил (найлон, полиестер)
  • Медицински приложения (биосъвместими и биоразградими полимери за импланти, носители за лекарства)
  • Електроника и оптика (полимери с специфични диелектрични или оптични свойства)

Екология и рециклиране

Полимерите имат значително икономическо значение, но и голямо въздействие върху околната среда. Някои важни аспекти:

  • Рециклиране — механично (смятане, преработка) и химично (разграждане до мономери или други химикали) рециклиране се използват за намаляване на отпадъците.
  • Биоразградими полимери — разработват се за приложения, където е желателно материалът да се разгражда в природата (напр. PLA).
  • Замърсяване с микропластмаси — разграждането на някои пластмаси води до образуване на микрочастици, които натрупват в екосистемите.

Кратко обобщение

Полимерите представляват голяма и разнообразна група молекули, чиито свойства и приложения зависят от вида на мономерите, начина на полимеризация и структурата на веригата. Те включват както естествени биомолекули (като протеини и ДНК), така и изкуствени материали (пластмаси, синтетични влакна), които играят ключова роля в съвременната индустрия, медицината и ежедневието, но изискват и устойчиво управление за намаляване на екологичния отпечатък.

Предмети, изработени от полимери полиетилен и полипропиленZoom
Предмети, изработени от полимери полиетилен и полипропилен

Дисулфиден мостZoom
Дисулфиден мост

Много молекули стирен се съединяват, за да се получи молекула полистирен. Криволичещите линии в двата края на полимера означават, че тук е показан само кратък участък от дългата молекула.Zoom
Много молекули стирен се съединяват, за да се получи молекула полистирен. Криволичещите линии в двата края на полимера означават, че тук е показан само кратък участък от дългата молекула.

Свързващи страници

  • Макромолекули

Въпроси и отговори

В: Какво представлява полимерът?


О: Полимерът е молекула, получена от съединяването на много малки молекули, наречени мономери.

В: Какво означава думата "полимер"?


О: Думата "полимер" може да се раздели на "поли" (което на гръцки означава "много") и "мер" (което означава "единица"), което показва как химическият състав на полимера се състои от много по-малки единици (мономери), свързани заедно в по-голяма молекула.

Въпрос: Как се образуват полимерите?


О: Полимерите се образуват чрез химична реакция, наречена полимеризация, при която мономерите се свързват помежду си, за да се получи полимер.

В: Има ли естествени полимери?


О: Да, някои полимери са природни и се произвеждат от организми. Белтъците имат полипептидни молекули, които са естествени полимери, направени от различни мономерни единици аминокиселини. Нуклеиновите киселини са огромни природни полимери, съставени от милиони нуклеотидни единици. Целулозата и нишестето (два вида въглехидрати) също са природни полимери, съставени от глюкопиранозни мономери, свързани по различни начини. Каучукът също е смес от полимери.

В: Има ли полимери, създадени от човека?


О: Да, пластмасите са полимери, създадени от човека, които могат да се използват за различни цели, например за производство на влакна или предмети като пластмасови торбички или бутилки.

В: Каква е разликата между хомополимер и съполимер?



О: Ако "единиците", наречени мономери, в един полимер са еднакви, той се нарича хомополимер; ако те се различават, той се нарича съполимер или хетерополимер. Хомополимерите могат да бъдат назовани, като се добави префиксът "поли" пред името на мономерната единица, напр. ако молекулите на стирена се свържат заедно, ще се образува хомополимер полистирен.

Въпрос: Как големите въглеводородни молекули се превръщат в по-малки ?



О: Големите въглеводородни молекули в суровия нефт могат да бъдат разградени на по-малки молекули, напр. етилен, чрез прилагане на топлина - този процес е известен като крекинг - след което етиленът може да се превърне в друг вид полимер, наречен полиетилен, чрез прилагане на налягане и добавяне на катализатори.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3