Тихоокеански гигантски саламандри (Dicamptodon): характеристики, видове и ареал

Тихоокеанските гигантски саламандри (род Dicamptodon) са група едри земноводни; родът принадлежи към малко семейство и включва няколко вида големи саламандри, разпространени в североизточната част на Тихия океан в Северна Америка.

Външен вид и размери

Тези саламандри са едни от най-едрите на своя континент. Дължината на възрастните обикновено достига около 20–30 cm, а при отделни екземпляри може да надхвърли 30–35 cm. Телосложението е масивно: широки глави, голяма уста, здраво тяло и сравнително дълга, странично сплескана опашка, пригодена за плуване. Кожата е грапава, с тъмни, петнисти или мраморни шарки в нюанси от кафяво и черно; цветовият рисун често помага за маскиране сред шума и скалите по потоците.

Разпространение и хабитат

Видовете от рода Dicamptodon се срещат в северозападната част на Тихия океан в Северна Америка, по склоновете и долините с изобилие на студена, чиста вода. Те предпочитат гористи, влажни райони край бързи или бавни потоци, горски поточета и езерца с каменисто дъно и силно сенчесто покритие. В някои райони възрастните могат да живеят преимуществено на сушата, но размножаването и ранните стадии на развитие са свързани с вода.

Поведение, хранене и глас

Въпреки че повечето саламандри са тихи, тихоокеанските гиганти могат да издават звуци — крякащи или хрипливи писъци, особено когато са уплашени или стресирани. Те са хищници: храната им включва водни и сухоземни безгръбначни (насекоми, червеи, ракообразни), както и малки риби, ларви на земноводни и дребни гръбначни. Захватът става със силни челюсти, а при опасност те могат да ухапят. Някои видове отделят токсични или неприятни за враговете секрети от кожните жлези.

Размножаване и развитие

Размножаването обикновено се случва в потоци и хладни водоеми. Женските снасят яйца под камъни или в растителни остатъци в потоците; ларвите са напълно водни и хилят с перести хриле. Продължителността на водния стадий е променлива — от няколко месеца до няколко години в зависимост от вида и условията. В някои популации се наблюдава педиоморфоза (непълна метаморфоза): възрастни индивиди запазват хрилете и водния начин на живот, размножават се без напълно да се превърнат в сушоземни форми.

Видове

Родът включва четири основни вида:

Копски гигантски саламандър (D. copei) — предимно воден и често педиоморфичен вид.
Гигантски саламандър от Айдахо (D. aterrimus) — с по-ограничено вътрешноконтинентално разпространение.
Крайбрежен гигантски саламандър (D. tenebrosus) — разпространен по крайбрежните райони и горските потоци.
калифорнийски гигантски саламандър (D. ensatus) — среща се в крайбрежни части на Северна Калифорния, с по-специфични изисквания към местообитанията.

Сходство с други семейства

Поради едрата си форма и външния вид, тихоокеанските гигантски саламандри понякога се бъркат със къртичести саламандри (Ambystomatidae). Въпреки това анатомията, поведението и еволюционните връзки ги разграничават — Dicamptodon са по-специализирани към поточни местообитания и имат различни морфологични белези.

Заплахи и консервация

Основните заплахи за тези саламандри са разрушаване и фрагментация на горските и речните местообитания — от сеч, строителство, замърсяване и ерозия, която замърсява потоците със наносни материали. В някои региони въвеждането на чужди видове риби и промени в хидрологията също оказват негативен ефект. Някои популации показват спад, затова за опазването им се препоръчват мерки като запазване на крайречните гори, намаляване на ерозията и ограничаване на дейности, които променят качеството на водата и сянката над потоците.

Интересни факти

Тези саламандри са сред малкото земноводни, които издават звукови сигнали.
Някои индивиди, особено при определени видове, могат да останат във воден стадий и да се размножават без да метаморфозират.
Поради своя размер и хищнически навици, те играят важна роля в поточните екосистеми като регулатори на популациите на безгръбначни и малки гръбначни.

За хората, които желаят да помагат на тези видове, най-важните действия са опазване и възстановяване на естествените водни корита, защита на горските буфери около потоците и ограничаване на замърсяването и разрушаването на местообитанията.

Dicamptodon tenebrosus