Огю Сораи — японски конфуциански философ, основател на школата Сорай
Огю Сораи — влиятелен японски конфуциански философ и основател на школата Сорай; възродил класическото учение, приложил Конфуций за управление, ред и обществена реформа в ерата Токугава.
В това японско име фамилията е Ogyū.
Огю Сорая (荻生 徂徠) (21 март 1666 г., Едо, Япония - 28 февруари 1728 г., Едо) е японски философ, който в много от трудовете си използва псевдонима Буцу Сораи. Описван е като най-влиятелния конфуциански учен по време на периода Токугава. Основната му област на изследване е как учението на Конфуций може да се използва в управлението и как то може да повлияе на реда в обществото като цяло. По онова време Япония има проблеми с правителството. Използван е икономическият модел на меркантилизма, но той не е бил успешен. Япония все още използваше старите институции, но те бяха станали слаби, защото членовете им бяха екстравагантни (прекомерни). Все пак тези институции са били доминиращи в обществото. Според Сорай те използвали учения като Пътя, за да оправдаят действията си.
Живот и кариера
Огю Сорая е роден в Едо (днешен Токио) в семейство на слуги на шинен-слой (самурайско обкръжение). В младежките си години изучава класическата китайска литература и конфуцианска мисъл, като с течение на времето се оформя като плодовит писател и учител. Възгледите му се развиват в контекста на спокойствието и стабилността на Токугава, но и на нарастващите социални и икономически напрежения в периода. Сораи пише множество трактати и коментари, в които формулира своята критика към тогавашните интелектуални тенденции и предлага практични идеи за реформи в управлението.
Основни идеи и метод
Сорая организира мисълта си като реакция срещу доминиращото в Япония тогава тълкуване на конфуцианството, което е силно повлияно от съчиненията на суншколиците (неоконфуцианците от династията Сун). Той отхвърля техния абстрактен морализъм и идеята, че основната цел е индивидуално нравствено усъвършенстване чрез самодисциплина. Вместо това Сорая:
- подчертава значението на връщането към по-старите, класически тексове и практики, които според него дават по-директни указания за държавно управление и социален ред;
- считаше, че е важно да се позволи на човешките емоции да се изразяват и да бъдат разбрани като естествена част от социалния живот, а не да се потискат в името на абстрактна морална чистота;
- насърчава изучаването на китайската литература и античните източници, като средство за възстановяване на правилно разбиране на институциите, ритуалите и езика на класическите автори;
- обърна внимание на ролята на ритуалите, законите и административните практики като основа за обществен ред, а не само на личната добродетел.
Методологически той използва историко-филологически подход — тълкува текстове чрез исторически контекст и езиков анализ, за да възстанови първоначалния смисъл на „мъдростта на предците“.
Школата Сорая и влияние
Учението на Сорая привлича множество ученици и последователи и оформя т.нар. школа Сорая. Тази школа става важна интелектуална тенденция в Япония през XVIII век и влияе върху публичната дискусия за управление, образование и морал. Нейните идеи се отразяват в споровете за природата на държавната власт, ролята на чиновниците и практическите механизми за поддържане на ред и благосъстояние.
Критика и противоречия
Сорая е остро критикуван от привържениците на неоконфуцианството, които го обвиняват, че пренебрегва моралната основа на обществените отношения и че намалява значението на личната нравствена реформа. Негови опоненти също виждат риск в отдаването на прекалено голяма роля на ритуалите и институциите, ако това не е съпроводено с ясни етически принципи. Въпреки това, критиките само подчертават колко остро и провокативно е било неговото мислене за епохата.
Наследство
Огю Сорая остава ключова фигура в историята на японската философия. Неговите идеи за значението на историческия текст, практическата политика и реализма в оценката на човешката природа повлияват по-късни поколения мислители и обществено-политически дебати в Япония. Школата Сорая допринася за по-широкото разнообразие на конфуцианското мислене в страната и за развитието на методи за историческо тълкуване и литературен анализ.
Въпреки че част от неговите възгледи остават спорни, приносът на Сорая — като критик на господстващите идеи и като застъпник за връщане към класическите източници — продължава да бъде предмет на изучаване и дискусия сред историците и специалистите по японска философия.
Ogyū Sorai от японската книга 『先哲像伝』
Живот
Сорай е роден като втори син на самурай (воин), който е бил личен лекар на Токугава Цунайоши (徳川綱吉). Цунайоши става петият шогун. Сорай изучава версията на Джу Си на конфуцианството в Сун, а към 1690 г. става частен учител по китайска класика. През 1696 г. започва да служи на Янагисава Йошиясу, висш съветник на Цунайоши. Цунайоши умира през 1709 г. По това време Сорай престава да използва учението на Джу Си и започва да развива своя собствена философия и школа. На Сорай се приписва създаването на kō shōgi - необичайна форма на шахмата.
Учения
Сорай е автор на много влиятелни трудове, в които показва двата основни според него проблема на философията на конфуцианството в Сун. Първият е свързан със системата бакуфу-домейн, която през XVIII в. е в затруднено положение. Сорай се съмнявал, че е достатъчно всеки човек да иска да намери своето етично добро. Той твърдял, че разрешаването на политическата криза по онова време изисква нещо повече от усъвършенстване на моралните качества. Той също така виждал, че китайските царе мъдреци се занимавали не само с морала, но и със самото управление. Вторият момент, в който Сорай не бил съгласен с конфуцианството на Сун, бил, че според него то наблягало твърде много на морала и потискало човешката природа, защото тя се основавала на емоциите.
Сорай не смята, че тези два проблема са проблеми на самото конфуцианство. Той смятал, че конфуцианците от Сун тълкуват погрешно класическите произведения от Четирите книги и Петте класици. Според Сорай те са го правили, защото "не са познавали старите думи". Сорай се консултирал с древните съчинения, за да получи по-надеждни знания. Той заявява, че висшата форма на научно познание е историята. За него тези произведения били най-добрият източник, въпреки че настоящето непрекъснато се променяло. Сорай смятал, че изучаването на философията започва с изучаването на езика. В това отношение той бил силно повлиян от школата по древна реторика от периода Мин. Това направление разглежда периодите Цин и Хан като образец за проза, а периода Тан - като образец за поезия. Школата "Сорай" представя в "Избрано от поезията на Тан" в Япония, където тя става много популярна. Смята се, че този труд е редактиран от Ли Панлун (李攀竜 1514-70), който е основател на школата "Древна реторика". В резултат на това школата на Сорай днес е известна и като школата на Древната реторика (кобунджи 古文辞). Школата на Сорай разглежда Избрани стихове на Тан главно като средство за достъп до петте класики. По тази гледна точка тя се различава от другите конфуциански школи. Сорай също така обвинява други конфуцианци в Япония, като Хаяши Разан, че разчитат твърде много на източници от Сун, като Джу Си.
Сорай не е съгласен и с други учения на конфуцианството в Сун. Едно от тях е, че Пътят не е предварително определен принцип на Вселената, а по-скоро утвърждаване на хората: древните мъдреци са го описали в класическите произведения на конфуцианството. В тях се предвиждал Пътят, който се разделял на обреди (rei 礼) и музика (gaku 楽). Обредите давали социален ред, а музиката вдъхновявала сърцето. По този начин тя пряко позволявала протичането на човешките емоции - нещо, с което моралистичната философия на конфуцианството в Сун не била съгласна. Сорай отстоявал обратното и искал хората да се обогатяват чрез музиката и поезията. Той учел, че за литературата трябва да се полагат грижи, тъй като тя е важна част от човешкото изразяване. В резултат на това китайската писменост започнала да процъфтява в Япония и се превърнала в общоприета форма на изкуство. По този начин няколко велики китайски композитори от онова време са последователи на неговата школа.
Сорай е привърженик на самурайската класа. Докато повечето стари институции западат поради проблеми с ръководството, самураите, според него, са най-способни да решат този проблем със система от награди и наказания. Сораи виждал проблеми и с търговската класа по онова време: той ги обвинявал в заговор за блокиране на цените. Той обаче не подкрепял и по-ниските класи. Твърдял: "Каква възможна стойност може да има за обикновените хора да надхвърлят полагащото им се положение в живота и да изучават такива книги [като конфуцианските класици]?"
Ученията на Учителя Сорай
"Ученията на Учителя Сорай" е запис на учението на Сорай и обмяната на опит с учениците му. Текстът е редактиран от собствените му ученици и съдържа техните въпроси, последвани от неговите отговори. Произведението е издадено едва през 1724 г., но се смята, че всъщност е написано около 1720 г. В него той пише, че литературата не е предназначена толкова за обучение в морал или управление, а по-скоро просто позволява на човешките емоции да се развихрят. Оттук могат да се намерят отговори на предишните теми. Макар че Сорай се стреми да предефинира източниците на легитимността на Токугава, целта му очевидно е да укрепи авторитета на шогуната Токугава.
Критики
Някои учени критикуват работата на Сорай и смятат, че учението му е непрактично. Гой Раншу смята, че Сорай е бил мотивиран да надмине Ито Джинсай, друг водещ конфуцианец. Гои смятал, че Сорай е използвал аргументите на Ито до степен на абсурдност. Гои смятал, че ако учението на Сорай бъде следвано, то би нанесло големи щети на моралната философия. Друг учен, който критикува учението на Сорай, е Накай Чикузан, който също е запознат с опозицията на Гой срещу Огю Сорай. Гои пише своето противопоставяне на Сорай в есето си Hi-Butsu hen. Това есе е написано през 30-те години на XIX в., но е публикувано едва през 1766 г. Публикуваното есе е било редактирано от Чикузан и брат му. По-късно Накай написва свой собствен, силно емоционален отговор на убежденията на Сорай в съчинението си Hi-Chō (1785 г.). В това произведение той отхвърля идеята, че хората не могат да се усъвършенстват чрез морален избор. Той също така твърдял, че индивидите са в състояние да преценят дали външните идеи и действия са верни или справедливи. Отричането на тези морални норми, според него, би оставило само "обреди и правила", които да бъдат следвани.
Работи
- Правилник за обучение (Gakusoku, 1715 г.)
- Разграничаване на пътя (Bendō, 1717 г.)
- Ученията на Учителя Сорай (Sorai sensei tōmonsho, 1724 г.)
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Огю Сорай?
О: Огю Сорай е японски философ, който в много от трудовете си използва псевдонима Буцу Сорай. Той е определян като най-влиятелния конфуциански учен по време на периода Токугава.
В: Какво е изучавал?
О: Изучавал е как учението на Конфуций може да се използва в държавното управление и как то може да повлияе на реда в обществото като цяло.
Въпрос: Какъв икономически модел се е използвал по онова време?
О: По това време се използва икономическият модел на меркантилизма, но той не е успешен.
В: Какво отхвърля Сорай?
О: Сорай отхвърлил моралните принципи на конфуцианството в Сун и вместо това се обърнал към по-стари произведения.
В: Защо се опитва да укрепи китайската литература в Япония?
О: Опитал се да укрепи китайската литература в Япония, защото вярвал, че е важно да се даде възможност на човешките емоции да се изразят.
Въпрос: Как учението на Сорай става влиятелно? О: Учението му създава школата Сорай, която става влиятелна сила в японската конфуцианска наука.
обискирам