В това японско име фамилията е Ogyū.

Огю Сорая (荻生 徂徠) (21 март 1666 г., Едо, Япония - 28 февруари 1728 г., Едо) е японски философ, който в много от трудовете си използва псевдонима Буцу Сораи. Описван е като най-влиятелния конфуциански учен по време на периода Токугава. Основната му област на изследване е как учението на Конфуций може да се използва в управлението и как то може да повлияе на реда в обществото като цяло. По онова време Япония има проблеми с правителството. Използван е икономическият модел на меркантилизма, но той не е бил успешен. Япония все още използваше старите институции, но те бяха станали слаби, защото членовете им бяха екстравагантни (прекомерни). Все пак тези институции са били доминиращи в обществото. Според Сорай те използвали учения като Пътя, за да оправдаят действията си.

Живот и кариера

Огю Сорая е роден в Едо (днешен Токио) в семейство на слуги на шинен-слой (самурайско обкръжение). В младежките си години изучава класическата китайска литература и конфуцианска мисъл, като с течение на времето се оформя като плодовит писател и учител. Възгледите му се развиват в контекста на спокойствието и стабилността на Токугава, но и на нарастващите социални и икономически напрежения в периода. Сораи пише множество трактати и коментари, в които формулира своята критика към тогавашните интелектуални тенденции и предлага практични идеи за реформи в управлението.

Основни идеи и метод

Сорая организира мисълта си като реакция срещу доминиращото в Япония тогава тълкуване на конфуцианството, което е силно повлияно от съчиненията на суншколиците (неоконфуцианците от династията Сун). Той отхвърля техния абстрактен морализъм и идеята, че основната цел е индивидуално нравствено усъвършенстване чрез самодисциплина. Вместо това Сорая:

  • подчертава значението на връщането към по-старите, класически тексове и практики, които според него дават по-директни указания за държавно управление и социален ред;
  • считаше, че е важно да се позволи на човешките емоции да се изразяват и да бъдат разбрани като естествена част от социалния живот, а не да се потискат в името на абстрактна морална чистота;
  • насърчава изучаването на китайската литература и античните източници, като средство за възстановяване на правилно разбиране на институциите, ритуалите и езика на класическите автори;
  • обърна внимание на ролята на ритуалите, законите и административните практики като основа за обществен ред, а не само на личната добродетел.

Методологически той използва историко-филологически подход — тълкува текстове чрез исторически контекст и езиков анализ, за да възстанови първоначалния смисъл на „мъдростта на предците“.

Школата Сорая и влияние

Учението на Сорая привлича множество ученици и последователи и оформя т.нар. школа Сорая. Тази школа става важна интелектуална тенденция в Япония през XVIII век и влияе върху публичната дискусия за управление, образование и морал. Нейните идеи се отразяват в споровете за природата на държавната власт, ролята на чиновниците и практическите механизми за поддържане на ред и благосъстояние.

Критика и противоречия

Сорая е остро критикуван от привържениците на неоконфуцианството, които го обвиняват, че пренебрегва моралната основа на обществените отношения и че намалява значението на личната нравствена реформа. Негови опоненти също виждат риск в отдаването на прекалено голяма роля на ритуалите и институциите, ако това не е съпроводено с ясни етически принципи. Въпреки това, критиките само подчертават колко остро и провокативно е било неговото мислене за епохата.

Наследство

Огю Сорая остава ключова фигура в историята на японската философия. Неговите идеи за значението на историческия текст, практическата политика и реализма в оценката на човешката природа повлияват по-късни поколения мислители и обществено-политически дебати в Япония. Школата Сорая допринася за по-широкото разнообразие на конфуцианското мислене в страната и за развитието на методи за историческо тълкуване и литературен анализ.

Въпреки че част от неговите възгледи остават спорни, приносът на Сорая — като критик на господстващите идеи и като застъпник за връщане към класическите източници — продължава да бъде предмет на изучаване и дискусия сред историците и специалистите по японска философия.