Ogyū Sorai | Японски философ, използвал псевдонима Буцу Сорай

Живот

Сорай е роден като втори син на самурай (воин), който е бил личен лекар на Токугава Цунайоши (徳川綱吉). Цунайоши става петият шогун. Сорай изучава версията на Джу Си на конфуцианството в Сун, а към 1690 г. става частен учител по китайска класика. През 1696 г. започва да служи на Янагисава Йошиясу, висш съветник на Цунайоши. Цунайоши умира през 1709 г. По това време Сорай престава да използва учението на Джу Си и започва да развива своя собствена философия и школа. На Сорай се приписва създаването на kō shōgi - необичайна форма на шахмата.

Учения

Сорай е автор на много влиятелни трудове, в които показва двата основни според него проблема на философията на конфуцианството в Сун. Първият е свързан със системата бакуфу-домейн, която през XVIII в. е в затруднено положение. Сорай се съмнявал, че е достатъчно всеки човек да иска да намери своето етично добро. Той твърдял, че разрешаването на политическата криза по онова време изисква нещо повече от усъвършенстване на моралните качества. Той също така виждал, че китайските царе мъдреци се занимавали не само с морала, но и със самото управление. Вторият момент, в който Сорай не бил съгласен с конфуцианството на Сун, бил, че според него то наблягало твърде много на морала и потискало човешката природа, защото тя се основавала на емоциите.

Сорай не смята, че тези два проблема са проблеми на самото конфуцианство. Той смятал, че конфуцианците от Сун тълкуват погрешно класическите произведения от Четирите книги и Петте класици. Според Сорай те са го правили, защото "не са познавали старите думи". Сорай се консултирал с древните съчинения, за да получи по-надеждни знания. Той заявява, че висшата форма на научно познание е историята. За него тези произведения били най-добрият източник, въпреки че настоящето непрекъснато се променяло. Сорай смятал, че изучаването на философията започва с изучаването на езика. В това отношение той бил силно повлиян от школата по древна реторика от периода Мин. Това направление разглежда периодите Цин и Хан като образец за проза, а периода Тан - като образец за поезия. Школата "Сорай" представя в "Избрано от поезията на Тан" в Япония, където тя става много популярна. Смята се, че този труд е редактиран от Ли Панлун (李攀竜 1514-70), който е основател на школата "Древна реторика". В резултат на това школата на Сорай днес е известна и като школата на Древната реторика (кобунджи 古文辞). Школата на Сорай разглежда Избрани стихове на Тан главно като средство за достъп до петте класики. По тази гледна точка тя се различава от другите конфуциански школи. Сорай също така обвинява други конфуцианци в Япония, като Хаяши Разан, че разчитат твърде много на източници от Сун, като Джу Си.

Сорай не е съгласен и с други учения на конфуцианството в Сун. Едно от тях е, че Пътят не е предварително определен принцип на Вселената, а по-скоро утвърждаване на хората: древните мъдреци са го описали в класическите произведения на конфуцианството. В тях се предвиждал Пътят, който се разделял на обреди (rei 礼) и музика (gaku 楽). Обредите давали социален ред, а музиката вдъхновявала сърцето. По този начин тя пряко позволявала протичането на човешките емоции - нещо, с което моралистичната философия на конфуцианството в Сун не била съгласна. Сорай отстоявал обратното и искал хората да се обогатяват чрез музиката и поезията. Той учел, че за литературата трябва да се полагат грижи, тъй като тя е важна част от човешкото изразяване. В резултат на това китайската писменост започнала да процъфтява в Япония и се превърнала в общоприета форма на изкуство. По този начин няколко велики китайски композитори от онова време са последователи на неговата школа.

Сорай е привърженик на самурайската класа. Докато повечето стари институции западат поради проблеми с ръководството, самураите, според него, са най-способни да решат този проблем със система от награди и наказания. Сораи виждал проблеми и с търговската класа по онова време: той ги обвинявал в заговор за блокиране на цените. Той обаче не подкрепял и по-ниските класи. Твърдял: "Каква възможна стойност може да има за обикновените хора да надхвърлят полагащото им се положение в живота и да изучават такива книги [като конфуцианските класици]?"

Ученията на Учителя Сорай

"Ученията на Учителя Сорай" е запис на учението на Сорай и обмяната на опит с учениците му. Текстът е редактиран от собствените му ученици и съдържа техните въпроси, последвани от неговите отговори. Произведението е издадено едва през 1724 г., но се смята, че всъщност е написано около 1720 г. В него той пише, че литературата не е предназначена толкова за обучение в морал или управление, а по-скоро просто позволява на човешките емоции да се развихрят. Оттук могат да се намерят отговори на предишните теми. Макар че Сорай се стреми да предефинира източниците на легитимността на Токугава, целта му очевидно е да укрепи авторитета на шогуната Токугава.

Критики

Някои учени критикуват работата на Сорай и смятат, че учението му е непрактично. Гой Раншу смята, че Сорай е бил мотивиран да надмине Ито Джинсай, друг водещ конфуцианец. Гои смятал, че Сорай е използвал аргументите на Ито до степен на абсурдност. Гои смятал, че ако учението на Сорай бъде следвано, то би нанесло големи щети на моралната философия. Друг учен, който критикува учението на Сорай, е Накай Чикузан, който също е запознат с опозицията на Гой срещу Огю Сорай. Гои пише своето противопоставяне на Сорай в есето си Hi-Butsu hen. Това есе е написано през 30-те години на XIX в., но е публикувано едва през 1766 г. Публикуваното есе е било редактирано от Чикузан и брат му. По-късно Накай написва свой собствен, силно емоционален отговор на убежденията на Сорай в съчинението си Hi-Chō (1785 г.). В това произведение той отхвърля идеята, че хората не могат да се усъвършенстват чрез морален избор. Той също така твърдял, че индивидите са в състояние да преценят дали външните идеи и действия са верни или справедливи. Отричането на тези морални норми, според него, би оставило само "обреди и правила", които да бъдат следвани.

Работи

• Правилник за обучение (Gakusoku, 1715 г.)
• Разграничаване на пътя (Bendō, 1717 г.)
• Ученията на Учителя Сорай (Sorai sensei tōmonsho, 1724 г.)