Нереида или Нептун II е луна на Нептун. Това е един от най-необикновените спътници в Слънчевата система поради много голямата си орбитална ексцентричност и неясния си произход.

Откритие и име

Жерар Кайпер, който я открива на 1 май 1949 г., предлага и името в доклада за откритието си. Наречена е на Нереидите, морски нимфи от гръцката митология. Понякога в литературата се среща и като S/1949 N 1 или просто Нептун II.

Орбита

Нереида има много издължена, про-градна орбита. Средният радиус на нейната орбитата е около 5 513 400 km, но поради силната ѝ ексцентрична орбита разстоянието ѝ от Нептун варира между приблизително 1 353 600 km (перицентър) и 9 623 700 km (апоцентър). Това води до ексцентричност от около 0.75 и до дълъг орбитален период — около 360 дни (близо до една нептунова година).

Дълго време Нереида бе най-ексцентричната известна луна в Слънчевата система; впоследствие някои открити след това спътници имат още по-ексцентрични орбити. Също така дълго време тя е била най-отдалечената известна луна на Нептун — оттогава тази чест са поели Халимед и Несо). В сравнение с други външни, нестабилни спътници, например Бестла (луна на Сатурн,), Нереида остава сред най-необичайните по орбитални характеристики.

Физични характеристики

  • Диаметър: около 340 km (около 170 km радиус), което я прави третата по големина луна на Нептун след Тритон и Протей.
  • Форма: почти сигурно неправилна (несферична) — наблюденията от Вояджър 2 я показват като несферичен обект, но с недостатъчна резолюция за детайли.
  • Повърхност и състав: съставът е слабо известен; от спектрални наблюдения се предполага смес от скали и замръзнали вещества (възможно замръзнала вода и органични материали), но албедото и точният състав остават с голяма несигурност.
  • Въртене и светлинни вариации: фотометричните наблюдения от Земята показват променлива яркост — в някои сезони големи амплитуди, в други почти едва доловими изменения. Това доведе до предложения за неправилно въртене, дълги ротационни периоди или дори хаотично въртене, но окончателната картина остава несигурна.

Произход и еволюция

Необичайната орбита на Нереида подсказва, че тя вероятно не е образувана заедно с Нептун от протопланетния диск, както вътрешните големи спътници. Основни теории за произхода ѝ включват:

  • залавяне на обект от външната част на Слънчевата система — например астероид или обект от пояса на Кайпер,
  • драматични гравитационни взаимодействия по време на захващането на големия спътник Тритон, когато преминаващите обекти и вече съществуващите спътници са били размествани и част от тях са получили екстремни орбити.

Комбинацията от залавяне, последващи сблъсъци и гравитационни смущения вероятно е оформила сегашните орбитални и физични характеристики на Нереида.

Наблюдения и бъдещи изследвания

Вояджър 2, която посети системата на Нептун през 1989 г., засне Нереида, но обектът бе твърде малък и твърде далече, за да се получат детайлни изображения. Снимките показват само несферична форма; при наличната резолюция не могат да се видят детайли на повърхността. След мисията, наземни телескопи и космически инструменти продължават да следят Нереида чрез фотометрия и спектроскопия, но много въпроси остават открити.

Бъдещи по-мощни обсерватории (например космически телескопи и евентуални бъдещи междупланетни мисии до външните планети) могат да предоставят по-добри данни за форма, ротация, повърхностен състав и произход на Нереида. Към момента тя остава обект с голям интерес за изследване поради своя необичаен орбитален и динамичен статус.

Ключови параметри (обобщение)

  • Откриване: 1 май 1949 г., Жерар Кайпер,
  • Диаметър: ~340 km,
  • Среден орбитален радиус: ~5 513 400 km,
  • Разстояние от Нептун: от ~1 353 600 до ~9 623 700 km,
  • Орбитална ексцентричност: ~0.75,
  • Орбитален период: ~360 дни,
  • Наблюдения: снимана от Вояджър 2 през 1989 г.; последващи наземни и космически наблюдения.

Въпреки значимите наблюдения, за Нереида се знае сравнително малко в сравнение с по-вътрешните и по-големи спътници на Нептун. Тя остава интересна цел за изясняване на процесите на захващане и динамичната еволюция на външните спътници в Слънчевата система.