Myxobolus cerebralis — миксозоен паразит, причиняващ вихрова болест при риби

Myxobolus cerebralis е малък миксозоен паразит, който паразитира в тъканите на риби, най-вече салмониди като сьомга и пъстърва, и е причинител на т.нар. вихрова болест (whirling disease). Паразитът образува устойчиви спори в хрущялните тъкани на рибата; тези спори са основният източник на инфекция за следващите носители и за околната среда.

Това заболяване е значителен проблем за рибовъдството, както и за естествените рибни популации. През последните 100 години M. cerebralis се е разпространил в по-голямата част от Европа (включително Русия), САЩ, Южна Африка и други страни, като в някои региони причинява масова смъртност и редуциране на популациите на млади риби. През 1980-те години бе доказано, че M. cerebralis има сложен жизнен цикъл с междинен гостоприемник — свободноживеещ червей от групата на тубифексите (Tubificidae) — и че спори, отделени от заразена риба, влизат в цикъл чрез тези червеи.

Жизнен цикъл

Жизненият цикъл на M. cerebralis включва две основни фази:

  • Във водната среда паразитът съществува като устойчива миоксоспора, която може да замърси седимент и да оцелее дълго време.
  • Червеите от семейство Tubificidae (например Tubifex tubifex) поглъщат тези спори; в тялото на червея спората се превръща в инфекциозна актиноспора (triactinomyxon), която по-късно се освобождава и може да инфектира риби чрез кожата или хрящовите тъкани.

Този цикъл прави контрола труден: дори ако заразените риби бъдат премахнати, устойчивите спори в седимента и заразените червеи могат да предизвикват нови огнища.

Симптоми и патология

Вихровата болест засяга най-вече млади риби (фрай, фингърлинги). Основните признаци и увреждания включват:

  • Характерно „въртене“ и неустойчиво плуване (оттук названието whirling disease);
  • Увреждане на хрущялите и костите — деформации на челюстта и гръбначния стълб, намален растеж;
  • Неврологични увреждания вследствие на бронзови и некротични промени в мозъчните и спинални тъкани при тежки инфекции;
  • Понякога почерняване на опашката („black tail“), анорексия и по-висока податливост към хищници.

Много от пострадалите млади риби умират или остават функционално нефункционални, което намалява възможностите им за оцеляване и размножаване.

Диагноза и мониторинг

Диагнозата обикновено се поставя чрез микроскопско изследване на хрущялни проби за наличие на спори, чрез хистопатология или молекулярни методи (PCR), които идентифицират ДНК на паразита. Мониторингът включва тестове на водата, седимента и популации на тубифекс-черва за ранно откриване.

Разпространение и икономическо значение

M. cerebralis е особено проблематичен в райони със студени и бавни води, където условията благоприятстват оцеляването на спори и на междинните гостоприемници. В някои области, особено в Северна Америка, паразитът е довел до локални сривове и дори до изчезване на цели кохорти от риби, което има сериозни екологични и икономически последици за риболовната индустрия и развъждането.

Контрол и превенция

Контролът е труден поради устойчивостта на спорите и ролята на свободноживеещите червеи. Основни мерки за превенция и намаляване на въздействието са:

  • Използване на обеззаразена или подземна вода в рибовъдни обекти, за да се намали контактът с повърхностни води, съдържащи спори и червеи;
  • Минимизиране на движението на живи риби и рибни продукти между водоеми и стопанства, за да се предотврати разпространение;
  • Управление на седимента и хабитата на червеите (например почистване на резервоарите, контрол на органичните отлагания), тъй като тубифексите предпочитат замърсени и богати на органика среди;
  • Отглеждане на по-устойчиви популации и селекция на генетично устойчиви линии на пъстърва/сьомга — в някои страни този подход дава обещаващи резултати;
  • Използване на биосигурност в размножителните и младежки отдели, мониторинг и бързо отстраняване на заразени индивиди.

Химични или лекарствени средства за ерадикация на паразита в природни води в момента са ограничени и често неефективни при мащабна употреба.

Изследвания и бъдещи подходи

Научните изследвания се фокусират върху по-доброто разбиране на взаимодействието между паразит, рибни и червейни гостоприемници, развиване на генетично устойчиви породи и потенциални ваксини/имунологични методи. Ефективните стратегии ще съчетаят екологичен мениджмънт, биосигурност и селекция за устойчивост.

Справянето с M. cerebralis често струва повече пари, отколкото борбата с повечето други паразити от неговата група (които се наричат "миксозои"). Хората обаче не се разболяват от вихрова болест — заболяването засяга само риби.

M. cerebralis се е наложил, особено в Северна Америка. Той е причинил изчезването на цели кохорти от риби в засегнатите водоеми и продължава да бъде предмет на внимание за рибовъдите, природозащитниците и научната общност.

Форма

M. cerebralis има много стадии, вариращи от единични клетки до по-големи спори. Учените все още не са изследвали добре всички стадии.

Стадий на триактиномиксон

M. cerebralis има много разнообразни стадии, вариращи от единични клетки до сравнително големи спори, като не всички от тях са подробно проучени. Видът M. cerebralis, който може да напада риби, се нарича "Triactinomyxon" и има негова снимка вдясно. Има три "опашки", всяка от които е дълга около 200 микрометра, и още една част, която е дълга около 150 микрометра (μm). Това парче има 64 клетки.[2] Има и три подобни на харпуни оръжия, които могат да атакуват рибата.[3] Те се изстрелват в рибата, като правят дупка, в която могат да влязат 64-те клетки. Тези клетки правят още клетки, които отиват в хрущяла близо до мозъка на рибата.

Миксоспорен стадий

Видът M. cerebralis, който излиза от рибата, се нарича "миксоспора". Те са кръгли и дебели в средата като леща или изпъкнала леща. Те са с диаметър около 10 микрометра и са съставени от шест клетки. Две от тях са за оръжията на харпуна, две са за защита на миксоспората и две са за влизане в червея, след като оръжията направят дупка. Миксоспорите от M. cerebralis много приличат на миксоспорите от други видове, които понякога се намират в кожата, мускулите или мозъка на рибите, и затова е трудно да бъдат различени.

Схема на структурата на спора на триакционмиксонния стадий на Myxobolus cerebralisZoom
Схема на структурата на спора на триакционмиксонния стадий на Myxobolus cerebralis

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Myxobolus cerebralis?


О: Myxobolus cerebralis е малък миксозоен паразит, който се храни с вътрешностите на риби като сьомга и пъстърва, причинявайки вихрова болест.

В: Къде се среща Myxobolus cerebralis?


О: Myxobolus cerebralis се среща в по-голямата част от Европа (включително Русия), Съединените щати, Южна Африка и други страни.

В: В какво трябва да живее Myxobolus cerebralis, за да може да живее в риба?


О: Myxobolus cerebralis трябва да живее в червей, преди да може да живее в риба.

В: Как Myxobolus cerebralis заразява рибите и червеите?


О: Myxobolus cerebralis заразява както рибите, така и червеите, като пробива дупка в тях и поставя част от себе си вътре.

В: Какво представлява вирусната болест и на кого вреди най-много?


О: Болестта се причинява от Myxobolus cerebralis и вреди най-много на младите риби. Тя може да увреди костите и нервите и да затрудни рибите да плуват направо и да си набавят храна.

Въпрос: Засяга ли вихровата болест хората?


О: Не, вирусната болест не засяга хората, а само рибите.

В: Myxobolus cerebralis причинявала ли е значителен спад в популацията на рибите?


О: Да, Myxobolus cerebralis се е утвърдил, особено в Северна Америка, и е причинил намаляването на цели кохорти риби.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3