NK клетка
Естествените клетки-убийци (или NK клетки) са вид лимфоцити, които имат решаващо значение за вродената имунна система. NK клетките осигуряват бърз отговор на клетки, заразени с вируси, или на бактериални клетки. Реакцията се осъществява около 3 дни след инфекцията. NK клетките реагират и на образуването на тумори.
NK-клетките са уникални: те имат способността да разпознават стресирани клетки в отсъствието на антитела и основен комплекс за хистосъвместимост (MHC). Това позволява много по-бърза имунна реакция.
При ранни експерименти с пациенти с рак и животни изследователите откриват така наречената "естествена" реактивност. Това означава, че определена популация от клетки изглежда е в състояние да убива туморни клетки, без преди това да е била чувствителна към тях. Първоначално мнозина смятаха, че тези наблюдения са артефакти. До 1973 г. обаче "естествената убиваща" активност е установена при голямо разнообразие от видове и се предполага съществуването на отделна линия клетки с тази способност.
Функция
За да контролират цитотоксичната си активност, NK клетките имат два вида повърхностни рецептори: активиращи и инхибиращи рецептори. Когато NK клетката е активирана, тя унищожава клетките, които са я включили.
Малките гранули в цитоплазмата им съдържат протеини и ензими, наречени гранзими. Те се освобождават в близост до клетката, която е предизвикала тяхното действие. Протеинът перфорин образува пори в клетъчната мембрана на целевата клетка, създавайки канал, през който могат да навлязат ензими и други молекули. Това убива целевата клетка. Детайлите варират в зависимост от това дали мишената е вирус, бактерия или туморна клетка.
Хипотеза
Клас I MHC i може да служи като инхибиращ лиганд за естествените клетки-убийци (NK). Намаляването на нормалните нива на повърхностните MHC от клас I - механизъм, използван от някои вируси и някои тумори за избягване на CTL отговорите - активира убиването на NK клетките. тези инхибиторни рецептори разпознават молекулите на MHC от клас I, което може да обясни защо NK клетките убиват клетки с ниски нива на молекулите на MHC от клас I. Това инхибиране е от решаващо значение за ролята, която играят NK клетките. Молекулите MHC клас I са основният начин, по който клетките показват вирусни или туморни антигени на цитотоксичните Т-клетки. Общата еволюционна адаптация към това, наблюдавана както при вътреклетъчните микроби, така и при туморите, е дългосрочното понижаване на тези MHC I молекули. Това прави клетките непроницаеми за действието на Т-клетките. Възможно е NK-клетките да са еволюирали като еволюционен отговор: загубата на MHC би лишила тези клетки от инхибиращия ефект на MHC и би ги направила уязвими за атаката на NK-клетките.
Функцията на NK клетките в адаптивния отговор
Адаптивният имунен отговор генерира клетки на паметта след първична инфекция. След това се появява бърз отговор на по-късни инфекции със същия антиген. По-рано се смяташе, че NK клетките не играят никаква роля в адаптивните имунни отговори, но сега изглежда, че играят.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват естествените клетки убийци?
О: Естествените клетки-убийци (или NK клетки) са вид лимфоцити, които имат решаващо значение за вродената имунна система.
В: Каква е функцията на естествените клетки-убийци?
О: NK клетките осигуряват бърз отговор на клетки, заразени с вируси, или на бактериални клетки. NK-клетките реагират и на образуването на тумори.
В: Кога се осъществява отговорът на естествените клетки убийци след инфекция?
О: Реакцията на естествените клетки-убийци настъпва около 3 дни след инфекцията.
В: Какво прави естествените клетки-убийци уникални?
О: Естествените клетки-убийци са уникални, защото имат способността да разпознават стресирани клетки в отсъствието на антитела и главен комплекс за хистосъвместимост (MHC).
В: Как уникалната способност на естествените клетки-убийци позволява по-бърза имунна реакция?
О: Уникалната способност на естествените клетки-убийци да разпознават стресирани клетки в отсъствието на антитела и главен комплекс на хистосъвместимост (MHC) позволява много по-бърза имунна реакция.
В: Какво е наблюдавано при първите експерименти с пациенти с рак и животни?
О: В ранните експерименти с пациенти с рак и животни изследователите откриват така наречената "естествена" реактивност, което означава, че определена популация от клетки изглежда е в състояние да убива туморни клетки, без да е сенсибилизирана към тях.
Въпрос: Кога беше предположено съществуването на отделна линия клетки с естествена способност за убиване?
О: Към 1973 г. е установена "естествена убиваща" активност при голямо разнообразие от видове и е предположено съществуването на отделна линия клетки с тази способност.
