Военните планери (разновидност на обикновения планер) се използват от военните в различни страни за превоз на войници и тежко оборудване в зоната на военни действия. Използвани са основно по време на Втората световна война. Тези самолети без двигатели са били теглени във въздуха и през по-голямата част от пътя до целта от военни транспортни самолети. Един от най-популярните самолети за теглене е C-47 Skytrain или Dakota. Те могат да бъдат теглени и от бомбардировачи. Военните планери не се издигат. След като се освободят от влекача в близост до фронтовата линия, те трябва да се приземят на всеки удобен открит терен в близост до целта си.

Конструкцията на бойните планери обикновено е била проста и лека: рамки от дърво и метал, покритие от плат или ламинирано дърво, минимално оборудване и почти никаква броня. Така се намаляваше теглото и цената и се позволяваше пренасяне на големи натоварвания при относително ниска скорост на теглене. Сред известните типове планери от епохата са американският Waco CG-4, британският Airspeed Horsa и тежкият General Aircraft Hamilcar, предназначен за транспортиране на по-голяма техника. Поради конструкцията си, тези самолети често се разглеждат като „еднократни“ платформи в операциите — след кацане повечето планери не са възстановявани за повторна употреба.

Тактика и използване

Планерите са използвани за внезапни, концентрирани въздушно-десантни действия, при които е било необходимо да се достави не само персонал, но и тежко оборудване, което парашутите не могат да понасят лесно. Основните тактически характеристики са:

  • Теглене и освобождаване: планерът се издига, като го тегли влекачът — транспортен самолет или бомбардировач — и се освобождава на определена дистанция от целта.
  • Безшумен подход: след освобождаване планерът лети без двигател, което прави подхода тих и труден за откриване.
  • Прецизно приземяване: за разлика от парашутистите, които могат да се разпиляват по голяма площ, планерът може да приземи точкова група войници и оборудване близо до целта.
  • Наземни действия на екипажа: пилотите на планери обикновено слизат от платната и продължават да се бият като обикновени войници или да помагат за опазване и организиране на доставената техника.

Поради характерните трудности при кацане — неравни полета, липса на подготвени писти, вражески огън — много планери са претърпявали повреди, а щетите сред екипаж и товар често са били значителни. Поради това планерите са правени от сравнително евтини материали като дърво и плат, без броня и сложни системи, което е увеличавало уязвимостта им.

Предимства спрямо парашутистите

Планерите дават няколко важни предимства пред чистите парашутни десанти:

  • Възможност за доставка на по-големи и тежки единици оборудване — противотанкови оръдия, зенитни оръдия, джипове и дори леки танкове (например танкът Tetrarch), които увеличават бойната мощ на десантните сили.
  • Прецизно стоварване на групи войници и снаряжение в ограничен район, което улеснява бързото организиране на сила на земята.
  • Сравнителна тишина на подхождащите планери след освобождаване, което често осигурява елемент на изненада.

Обучение, екипажи и загуби

По време на Втората световна война Съединените щати разполагат с около 6000 обучени пилоти на планери. Много от тях са били специално подготвени за по-трудни приземявания и бой след кацане; някои кандидати за пилоти на планери са получавали втори шанс да летят след неуспешно обучение за пилоти на конвенционални самолети. Поради високорисковия характер на мисииите загубите при някои операции са били тежки — в някои случаи достигани до 40%.

Известни операции

Военните планери са използвани в редица значими операции през Втората световна война. Примери включват десантите по време на Нормандия (D-Day), където планери са участвали в захвата и подсилването на ключови позиции, и операцията Market Garden, при която използването на планери и парашутисти имаше решаваща роля, но доведе и до големи загуби в някои сражения. Планерните операции често са били провеждани нощем или в условия на ограничена видимост, за да се увеличи изненадата.

Експерименти и развитие

Съветският съюз също експериментира с начини за доставка на леки танкове по въздуха, включително Антонов А-40 — проект за планер с прилепени крила за временно летене с танк. Подобни опити показват желанието на военните сили да комбинират мобилност и огнева мощ при въздушно-десантните операции.

Замъгване на ролята и упадък

След Втората световна война и особено по време на Корейската война хеликоптерите започват да заменят планерите в много от ролите им. Хеликоптерите могат да доставят и изтеглят войски с по-голяма прецизност, да кацат и излитат от ограничени места и да извършват многократни мисии. С развитието на въздушно-транспортните средства и техниките за парашутно спускане на тежка техника (включително способността да бъдат сваляни с парашут леки бронирани машини) необходимостта от масови планерни формирования намалява значително.

Днес използването на планери е много ограничено — повечето въздушнодесантни задачи се изпълняват с хеликоптери, транспортни самолети и парашутни системи. Възможните съвременни приложения на планерите са предимно за специални операции, при които се търси изключителна тишина и изненада, но тези случаи са редки.

Наследство

Военните планери остават важна част от историята на въздушно-десантните операции. Те демонстрират иновациите и жертвоготовността на екипажите и войските, участващи в рисковите но стратегически важни мисии през Втората световна война. Уроците от използването на планери повлияват развитието на въздушните десанти, логистиката и дизайна на въздушно-транспортна техника в следващите десетилетия.