Манса Муса (около 1280 – около 1337) е император на Малийската империя през XIV век. Възкачва се на престола около 1312 г. и остава в историята като един от най-влиятелните и най-богатите владетели на Западна Африка. Той е първият широко известен в Европа и Близкия изток африкански владетел от този регион и често се споменава в съвременните публикации като един от най-богатите хора в историята — макар оценките за неговото богатство да варират и да са силно спекулативни.

Манса Муса е правнук на Сундиата Кейта, основателя на династията. Най-известният епизод от неговото управление е известният му хадж (1324–25 г.), когато той предприема поклонническо пътуване до Мека. Съвременните и по-късни източници описват огромен керванът, състоящ се от хиляди хора, придружители, помощници и слуги. В популярните разкази се споменават и стотици камили, носещи припаси и ценности, както и множество носители и роби, понякога с описания за златни жезли — тези числа трябва да се тълкуват с внимание, тъй като сред средновековните хроники често има преувеличения.

По време на пътуването си Манса Муса раздава големи количества злато, включително в градове като Кайро, където според хрониките внезапното предложение на големи количества метал довежда до временно понижение на цената му в икономиката. Ефектът върху пазара на злато в Египет и Източното Средиземноморие оставя впечатление за огромното му богатство и допринася за славата му в Европа и Близкия изток.

Манса Муса използва богатството и влиянието си за укрепване на столицата и търговските центрове на империята. Той превръща Тимбукту в център на търговията, науката и исляма в Западна Африка, подкрепяйки строителството на джамии, училища и библиотеки. Някои от сградиите и институциите, свързвани с неговото време, стават част от дългия културен и образователен подем в региона.

Манса Муса също активно подпомага разпространението на исляма в империята. Той е посвещен мюсюлманин и финансира изграждането на религиозни и учебни заведения; често се посочва, че при спирания по пътя на хаджа нареждал да се строят джамии, тъй като петъчната молитва е свещен ден за мюсюлманите. Той изпраща студенти и учени в центровете на ислямското образование в Северна Африка (напр. във Фес) и поканва архитект и учени от тези региони, за да подобри религиозната и образователната инфраструктура в Мали. Тези усилия са свързани с по-широкото влияние на учението на Корана.

След пътуването му сведенията за богатството и величието на Манса Муса достигат до европейските картографи и хронисти; един от най-известните образи на владетеля е на Каталонския атлас (края на XIV век), където той е изобразен държащ злато. С течение на времето, особено при политическото отслабване и разпадането на империята Мали, образът на Манса Муса в някои европейски източници се променя — понякога той е представян по карикатурен начин или като далечен „екзотичен“ владетел. Въпреки това историческите изследвания го признават за ключова фигура в утвърждаването на Западноафриканските държави и в разпространението на образованието и исляма в региона.

За личния му живот се знае по-малко; според някои източници Манса Муса е бил женен за Инари Кунате. Въздействието му върху политиката, икономиката и културата на Западна Африка е дълготрайно: благодарение на неговите инвестиции Тимбукту и други градове стават центрове на писмеността, търговията и научния живот в региона.

Относно богатството: модерните оценки за състоянието на Манса Муса варират значително и са силно приблизителни — някои източници го наричат „най-богатият човек в историята“, като оценките му в съвременни долари достигат стотици милиарди, но тези числа са чисто ориентировъчни и зависят от метода на преизчисление. По-важното е, че неговото управление демонстрира колко голямо икономическо и културно влияние е имал средновековният Западноафрикански свят.