Марчело Малпиги — откривател на капилярите и пионер на микроскопската анатомия
Марчело Малпиги — пионер на микроскопската анатомия: откривател на капилярите, разкрива структурата на белите дробове, кожа и вътрешни органи с революционни микроскопски наблюдения.
Марчело Малпиги (10 март 1628 г. - 29 ноември 1694 г.) е италиански лекар, който дава името си на няколко физиологични особености, като системата на Малпигиевите тръбички.
Въпреки че микроскопът е изобретен в началото на XVII век, той не се използва много, докато Робърт Хук не усъвършенства инструмента. Тогава Марчело Малпиги, Хук, Нехемия Грю и Антони ван Льовенхук са имали в ръцете си почти неизпитан инструмент, когато са започнали своите изследвания.
Работейки върху жаби и прилагайки екстраполация към хората, Малпиги демонстрира структурата на белите дробове, които преди това са били смятани за хомогенна маса от плът, и предлага обяснение за това как въздухът и кръвта се смесват в белите дробове. Малпиги използва микроскопа и при изследванията си на кожата, бъбреците и черния дроб. Например, след като разчленил тялото на чернокож мъж, Малпиги направил революционен пробив в изследването на произхода на черната кожа. Той открива, че черният пигмент е свързан със слой слуз, намиращ се точно под кожата.
Той е първият, който вижда капиляри при животни, и открива връзката между артериите и вените. Може би той е първият човек, който вижда това под микроскоп. Микроскопът позволява на Малпиги да открие, че копринената буба не използва бели дробове за дишане, а малки отвори в кожата си, наречени спиракули. Това се оказва вярно за всички насекоми.
Защото Малпиги е имал широки познания както за растенията, така и за животните, и е допринесъл за изучаването им. Кралското дружество в Лондон публикува два тома с неговите ботанически и зоологически трудове през 1675 и 1679 г. Друго издание следва през 1687 г., а допълнителен том - през 1697 г. В автобиографията си Малпиги говори за своя Anatome Plantarum, украсен с гравюрите на Робърт Уайт (1645-1703 г.), като за "най-елегантния формат в целия литературен свят".
Научни методи и подход
Малпиги е сред първите учени, които систематично прилагат микроскопа за анатомични изследвания. Той комбинира внимателно наблюдение под увеличително стъкло, детайлни дисекции и сравнително изучаване на различни видове (включително насекоми, влечуги, птици и бозайници). Този емпиричен, описателен подход поставя основите на микроскопската анатомия и хистологията — изучаването на тъканите и клетките.
Основни открития и приноси
- Капиляри и циркулация: Малпиги е първият, който наблюдава тънките капиляри и по този начин дава морфологично потвърждение на идеята за кръвообращението, предложена по-рано от Уилям Харви.
- Структура на белите дробове: Той описва белодробната тъкан като съставена от малки въздушни мехурчета (алвеоли), а не като еднородна маса, и обяснява как въздухът контактува с кръвта.
- Изследвания на кожата: Малпиги описва слоеве в кожата и връзката между пигментацията и по-дълбоки слоеве.
- Малпигиеви структури: На нему са кръстени няколко анатомични структури — Малпигиеви тръбички при насекоми (важни за отделителната функция), както и редица тъкани и клетъчни образувания в бъбреците и далакa (Malpighian corpuscles), открити благодарение на микроскопските наблюдения.
- Трахея и спиракули при насекоми: Откритията му показват, че насекомите дишат чрез система от тръбички и отвори (спиракули), а не чрез белодробни структури като при гръбначните.
- Ботанически анатомични наблюдения: В областта на растителната анатомия Малпиги описва вътрешната структура на растенията в трудовете си и поставя основите на растителната микроскопска анатомия.
Публикации и влияние
Малпиги публикува поредица от трудове, в които са включени подробни илюстрации и сравнения между различни видове. Неговите ботанически и зоологически изследвания са издадени с подкрепата на Кралското дружество в Лондон, което свидетелства за широка европейска известност и признание. Публикациите му вдъхновяват следващите поколения анатомисти и физиолози и ускоряват развитието на хистологията и ембриологията.
Значение и наследство
Днес Малпиги се счита за един от основоположниците на микроскопската анатомия и хистологията. Неговите наблюдения и имената, които носят някои анатомични структури, остават част от медицинската и биологичната терминология. Благодарение на него практиката на внимателното наблюдение и илюстрирането на микроскопични структури става стандарт в анатомичните науки.
Кратки факти
- Живот: 1628–1694 г.
- Основен инструмент: оптичен микроскоп
- Области на изследване: човешка и сравнителна анатомия, хистология, ботаника, зоология
- Наследство: термини като "Малпигиеви тръбички" и "Malpighian corpuscles" остават в употреба и до днес.
Малпиги остава пример за учен, който чрез технически прогрес (усъвършенстван микроскоп), внимателно наблюдение и систематична работа промени възприятията за вътрешната структура на живите организми и даде тласък на съвременната анатомия и физиология.
Marcello Malpighi
Opera omnia, 1687 г.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Марчело Малпиги?
О: Марчело Малпиги е италиански лекар, живял от 10 март 1628 г. до 29 ноември 1694 г. Известен е с това, че е дал името си на няколко физиологични особености, като например системата на Малпигиевите тръбички.
Въпрос: С какво Робърт Хук допринася за създаването на микроскопа?
О: Робърт Хук усъвършенства инструмента на микроскопа, като го прави по-полезен и достъпен за научни изследвания.
В: Какви открития прави Марчело Малпиги за белите дробове?
О: Работейки върху жаби и прилагайки екстраполация към хората, Марчело Малпиги доказва, че белите дробове не са хомогенна маса от плът, а по-скоро имат отделна структура, в която се смесват въздух и кръв.
В: Кои други органи е изследвал с помощта на микроскоп?
О: Освен че е изследвал белите дробове, Марчело Малпиги е използвал микроскоп и за изследване на кожата, бъбреците и чернодробните тъкани.
В: Какво революционно откритие прави за черната кожа?
О: След като прави дисекция на тяло на чернокож, Марчело Малпиги открива, че черният пигмент е свързан със слой слуз точно под кожата - това е революционно откритие по онова време.
В: Какво още е открил за животните под микроскоп?
О: Под микроскоп Марчело Малпиги открива капилярите при животните, както и връзката им между артериите и вените - вероятно един от първите хора, направили това. Той също така забелязва, че копринените буби дишат през малки дупчици в кожата си, наречени спиракули - което се оказва вярно за всички насекоми.
В: Как са публикувани ботаническите и зоологическите му трудове?
О: Кралското дружество в Лондон публикува два тома от ботаническите и зоологическите му трудове през 1675 и 1679 г.; друго издание следва през 1687 г.; а през 1697 г. излиза и допълнителен том.
обискирам