Малтусианството

Малтусианството е съвкупност от идеи, разработени от преподобния Томас Робърт Малтус. Малтус е икономист, живял по време на индустриалната революция.

През 1798 г. Матюс публикува книга, озаглавена "Есе върху принципа на населението" (An Essay on the Principle of Population). В нея той описва Малтусианския модел на растежа. Той пише, че нарастването на населението е експоненциално. Нарастването на хранителните запаси обаче е само аритметично. Това означава, че ако няма ограничения за нарастването на населението, няма да е възможно да се произвежда храна за всички. Това е известно като Малтусианска катастрофа. Малтус пише по времето на Манчестърската школа.

Партията на торите имаше патерналистични идеи, като например благотворителност за бедните. Малтус твърди, че това няма да проработи и ще доведе само до увеличаване на броя на бедните. Теорията е развита в икономическите идеи на вигите, като например Закона за изменение на закона за бедните от 1834 г. Неговите противници определят закона като "закон на Малтус, който има за цел да принуди бедните да емигрират, да работят за по-ниски заплати, да живеят с по-груба храна". Законът довежда до изграждането на работнически домове въпреки бунтовете и палежите.

По това време идеите са широко разпространени в прогресивните социални кръгове. Един от поддръжниците е писателката Хариет Мартино, сред чиито познати е и Чарлз Дарвин. Идеите на Малтус оказват значително влияние върху създаването на теорията на Дарвин.

Според д-р Дан Ричъл от Центъра за историческо образование в Университета на Мериленд,

Големият страх на Малтус е, че "безразборната благотворителност" ще доведе до експоненциално нарастване на броя на бедното население, до увеличаване на разходите за издръжка на тази нарастваща армия от зависими хора и в крайна сметка до катастрофата на националния банкрут. Макар че оттогава малтусианството се отъждествява с проблема за общото свръхнаселение, първоначалната загриженост на малтусианците е била по-конкретно свързана със страха от свръхнаселение на зависимите бедни[2].

Един от първите критици на малтусианската теория е Карл Маркс, който я нарича (в "Капиталът", вж. бележката под линия на Маркс за Малтус от "Капиталът" - препратка по-долу) "нищо повече от ученическа, повърхностна плагиатщина на Де Фо, сър Джеймс Стюарт, Таунсенд, Франклин, Уолъс" и други, които постулират, че напредъкът в науката и технологиите ще позволи неограничено експоненциално нарастване на населението.

Много хора днес все още вярват, че Матюс е бил прав, че нарастването на човешкото население излиза извън контрол.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Томас Робърт Малтус?

В: Какво казва Малтус за растежа на населението?

Въпрос: Какви са някои от идеите, развити в резултат на работата на Малтус?

Въпрос: Кой подкрепя тези идеи?

Въпрос: Какво мисли Карл Маркс за малтусианството?

Въпрос: Днес хората все още ли са загрижени за пренаселеността?

Търсене по буква