Малтусианство — теория на Томас Малтус за населението (Малтусианска катастрофа)
Малтусианство: теорията на Томас Малтус за експоненциален ръст на населението и риска от Малтусианска катастрофа — история, критика и влияние.
Малтусианството е съвкупност от идеи, разработени от преподобния Томас Робърт Малтус (1766–1834). Малтус е английски икономист и демограф, живял по време на индустриалната революция и служил като англикански свещеник. Неговите разсъждения за връзката между растежа на населението и наличността на ресурси са повлияли значително обществената политика и природонаучната мисъл през XIX век и по‑късно.
Основни идеи
През 1798 г. Малтус публикува книга, озаглавена "Есе върху принципа на населението" (An Essay on the Principle of Population). В нея той представя своя модел за растеж на населението и ресурсите. Накратко:
- Растежът на населението е експоненциален — според Малтус населението може да се увеличава по геометрична прогресия (например 2, 4, 8, 16 и т.н.).
- Растежът на хранителните запаси е аритметичен — производството на храни, по неговото виждане, расте по‑бавни темпове (например 1, 2, 3, 4 и т.н.).
- Оттук следва, че при липса на ограничения населението би надхвърлило възможностите за производство на храна, което води до бедност, глад и социални кризи — понятие, което по-късно е наречено малтусианска катастрофа.
- Малтус разграничавал два вида корекции: позитивни проверки (глад, болести, войни), които намаляват населението, и предпазни проверки (морален резерв, отлагане на брака, икономическа ограниченост), които ограничават раждаемостта.
Исторически контекст и обществена политика
Малтус пише в епоха на бурни икономически и социални промени и е свързан с дискусиите на Манчестърската школа. Появата на неговите идеи съвпада с дебатите за бедствената помощ и реформата на старите Poor Laws в Англия. В текста вече се споменава, че Партията на торите е имала патерналистични идеи и че Малтус е възразявал срещу безусловната благотворителност, защото според него тя щяла да увеличи броя на зависимите бедни.
Тези възгледи оказват влияние върху законодателни промени като Закона за изменение на закона за бедните от 1834 г., който цели да ограничи директната парична помощ и да стимулира работа чрез създаване на работнически домове. Критиците на закона го определят като "закон на Малтус", твърдейки, че той принуждава бедните към по‑ниски заплати и по‑тежки условия на живот; последвали са протести, бунтове и палежи на работещите домове.
Влияние върху науката и общественото мнение
Идеите на Малтус са били разпространени в редица прогресивни и интелектуални кръгове. Един от поддръжниците, споменат в оригиналния текст, е писателката Хариет Мартино, която е била сред познатите на Чарлз Дарвин. Влиянието на Малтус върху Дарвин е добре документирано: след като прочел есето на Малтус, Дарвин формулира идеята за „борба за съществуване“, която става ключова за теорията му за естествения отбор.
Според д-р Дан Ричъл от Центъра за историческо образование в Университета на Мериленд,
Големият страх на Малтус е, че "безразборната благотворителност" ще доведе до експоненциално нарастване на броя на бедното население, до увеличаване на разходите за издръжка на тази нарастваща армия от зависими хора и в крайна сметка до катастрофата на националния банкрут. Макар че оттогава малтусианството се отъждествява с проблема за общото свръхнаселение, първоначалната загриженост на малтусианците е била по-конкретно свързана със страха от свръхнаселение на зависимите бедни[2].
Критики
Теорията на Малтус е била и остава обект на остри критики:
- Карл Маркс е един от ранните критицизми, като в "Капиталът" посочва, че Малтус пренебрегва социалните и икономическите отношения на собственост и разпределение и че неговите изводи често повторят по‑ранни автори.
- Много други критици подчертават, че Малтус не е предвидил технологичния прогрес (напр. увеличаване производителността, нови селскостопански методи), който може значително да повиши предлагането на храни.
- От демографска гледна точка, появата на модела за демографски преход показа, че с икономическото развитие и урбанизацията раждаемостта често намалява сама по себе си, което противоречи на най‑строгите интерпретации на малтусианската прогноза за неконтролируем растеж.
Неомалтусианство и съвременни дебати
През XX век идеите на Малтус биват възстановени и развивани от неомалтусианци, които предупреждават за екологични и ресурсни лимити (например в работата на Пол Архърих и книгата "The Population Bomb" от 1968 г.). Дебатът се измести от строго икономическа гледна точка към въпроси за околната среда, устойчивото развитие и носимоспособността (carrying capacity) на Земята.
В съвременните анализи се вземат предвид още фактори като международна търговия, технологични иновации (например Зелена революция), политики за семейно планиране и миграция. Тези фактори показват, че потенциалните проблеми, които Малтус е предвиждал, могат да се смекчат, но и че локални или тематични Малтусови кризи (напр. водна или хранителна несигурност в региони) остават реални опасения.
Съвременна оценка
Днес мнозина признават, че основната интуиция на Малтус — че връзката между население и ресурси може да доведе до социални проблеми — е важна, но неговите прогнози за глобално неизбежно изчерпване са били прекалено опростени. Демографските тенденции показват, че темповете на растеж значително са намалели в много части на света, а в някои развити страни има опасения за демографски спад и застаряване на населението.
Малтусианството продължава да бъде релевантно като рамка за обсъждане на въпроси свързани с ресурси, екологична устойчивост и социална политика. Дебатите между оптимисти, които разчитат на технологиите и пазарните механизми, и пессимисти, които акцентират върху ограниченията на природата, са наследство от дискусиите, породени от Малтус и неговите критици.
Един от първите критика на малтусианската теория, както беше посочено по‑горе, е Карл Маркс, който я определя като повърхностна и недостатъчно социално ориентирана. В същото време, много хора днес все още вярват, че Малтус е бил прав в предупреждението си за потенциално неконтролиран растеж на човешкото население — особено в контекста на регионални кризи, ограничени ресурси и климатични промени.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Томас Робърт Малтус?
О: Томас Робърт Малтус е икономист, живял по време на индустриалната революция. Той е най-известен с книгата си "Есе за принципа на населението", в която описва Малтусианския модел на растеж.
В: Какво казва Малтус за растежа на населението?
О: Според теорията на Малтус нарастването на населението е експоненциално, докато предлагането на храна нараства само аритметично. Това означава, че ако няма ограничения за нарастването на населението, няма да е възможно да се произвежда достатъчно храна за всички и това може да доведе до "малтусианска катастрофа".
Въпрос: Какви са някои от идеите, развити в резултат на работата на Малтус?
О: Партията на торите имаше патерналистични идеи, като например благотворителност за бедните, които според Матус няма да проработят и само ще доведат до увеличаване на броя на бедните. Тези идеи се развиват в икономическите идеи на вигите, като например Закона за изменение на закона за бедните от 1834 г., който въвежда строеж на работнически домове въпреки бунтовете и палежите.
Въпрос: Кой подкрепя тези идеи?
О: Тези идеи са били широко разпространени в прогресивните социални кръгове и един от поддръжниците им е била писателката Хариет Мартино, в чийто кръг е бил и Чарлз Дарвин. Теорията на Дарвин също е била повлияна от работата на Матюс.
Въпрос: Какво мисли Карл Маркс за малтусианството?
О: Карл Маркс критикува Матусианството, че не е нищо повече от ученическо плямпане на други автори и постулира, че напредъкът в науката и технологиите ще позволи неограничено експоненциално нарастване на населението.
Въпрос: Днес хората все още ли са загрижени за пренаселеността?
О: Да, много хора днес все още вярват, че Матюс е бил прав за това, че нарастването на човешкото население излиза извън контрол.
обискирам