Пределна склонност към потребление (MPC): определение, формула и примери

В икономиката пределната склонност към потребление (MPC, на български често означавана като ПКП) измерва каква част от допълнителния (маргинален) разполагаем доход домакинство или индивид ще похарчи за потребление, а не ще спести. Концепцията на индуцираното потребление показва, че с увеличаване на разполагаемия доход (доход след данъци и трансфери) обикновено се увеличават и потребителските разходи. Делът от разполагаемия доход, който хората изразходват, се нарича склонност към потребление; пределната склонност към потребление показва колко от едно допълнително получено левче ще бъде похарчено.

Формула и изчисляване

Пределната склонност към потребление се дефинира формално като отношение на промяната в потреблението към промяната в разполагаемия доход:

MPC = ΔC / ΔYd

където ΔC е промяната в потреблението, а ΔYd е промяната в разполагаемия доход. Пример: ако едно домакинство получи един допълнителен долар разполагаем доход и пределната склонност към потребление е 0,65, тогава домакинството ще похарчи 65 цента и ще спести 35 цента от този долар. Ако ΔYd = 100 лв. и MPC = 0,8, то допълнителното потребление е ΔC = 0,8 × 100 = 80 лв., а спестяванията — 20 лв.

Основни свойства

Обхват: По теорията MPC обикновено лежи между 0 и 1 (0 ≤ MPC ≤ 1). Това означава, че от допълнителния доход хората харчат между 0% и 100% — при стойност 0 не харчат допълнително, при стойност 1 харчат всичко.
Изключения: Временни ситуации с вземане на заеми или използване на натрупани спестявания могат да направят наблюдаваното (краткосрочно) MPC > 1, т.е. харчат повече от допълнителния доход.
Разпределение по доход: ПКП обикновено е по-висока за по-бедните домакинства и по-ниска за по-богатите. Причината е, че по-бедните имат по-голяма необходимост да покрият текущи потребности и по-малка възможност за допълнителни спестявания.
Кейнсианска идея: Джон Мейнард Кейнс подчертава, че пределната склонност към потребление е по-малка от единица, което е основа за неговата теория за мултипликатора (въздействието на промяна в автономното търсене върху общия доход).

Връзка с мултипликатора и средна склонност към потребление

Пунктът, че MPC е по-малка от 1, прави възможен Keynes-овия мултипликатор, който се изразява като:

мултипликатор = 1 / (1 − MPC)

Например, при MPC = 0,65 мултипликаторът е 1 / (1 − 0,65) = 2,857. Това означава, че еднократен ръст в автономните разходи (като инвестиции или държавни разходи) ще доведе до общо по-голямо увеличение на дохода.

Средната склонност към потребление (APC) е делът на общото потребление в общия разполагаем доход: APC = C / Yd. APC и MPC са свързани, но MPC измерва реакцията към промяна в дохода, докато APC измерва текущото съотношение потребление/доход.

Примери и икономическо значение

Ако държавата увеличи разходите си с 100 млн. лв. и средният MPC е 0,75, мултипликаторът е 4, следователно общият ефект върху БВП може да бъде около 400 млн. лв. (в проста теория с фиксирана цена и без други изтичания).
Политиците използват знанието за MPC при планиране на фискални стимули: стимули под формата на трансфери към домакинства с висока ПКП имат по-голям непосредствен ефект върху потреблението и търсенето в икономиката.

Практически бележки

Оценките на MPC варират по държави, по периоди и по групи население; изследванията използват микроданни (домакинства) и макроданни за изчисляване на стойностите.
Краткосрочният MPC може да бъде по-висок при очакване за бъдещи приходи или при налични кредити; дългосрочното MPC обикновено намалява, тъй като хората коригират спестяванията си и потреблението си.

В заключение, пределната склонност към потребление е ключов инструмент за разбирането на поведението на потребителите и за моделиране на ефектите от фискалните политики. Знанието за MPC помага да се предвиди колко от промяната в дохода ще се превърне в допълнителен потребителски разход и колко ще се отиде в спестявания.

Фон

Математически функцията M P C {\displaystyle {\mathit {MPC}}} ${\mathit {MPC}}$ се записва като производна на функцията на потреблението C {\displaystyle C} $C$ по отношение на разполагаемия доход Y {\displaystyle Y} $Y$ , т.е. моментният наклон на кривата C {\displaystyle C} $C$ - Y {\displaystyle Y} . $Y$

M P C = d C d Y {\displaystyle {\mathit {MPC}}={\frac {dC}{dY}}} ${\mathit {MPC}}={\frac {dC}{dY}}$

или приблизително,

M P C = Δ C Δ Y {\displaystyle {\mathit {MPC}}={\frac {\Delta C}{\Delta Y}}} ${\mathit {MPC}}={\frac {\Delta C}{\Delta Y}}$ , където Δ C {\displaystyle \Delta C} $\Delta C$ е промяната в потреблението, а Δ Y {\displaystyle \Delta Y} $\Delta Y$ е промяната в разполагаемия доход, който е създал потреблението.

Пределната склонност към потребление може да бъде намерена чрез разделяне на промяната в потреблението на промяната в дохода или M P C = Δ C / Δ Y {\displaystyle {\mathit {MPC}}=\Delta C/\Delta Y} ${\mathit {MPC}}=\Delta C/\Delta Y$ . MPC може да се обясни с прост пример:

Доходи	Потребление
120	120
180	170

Тук Δ C = 50 {\displaystyle \Delta C=50} $\Delta C=50$ ; Δ Y = 60 {\displaystyle \Delta Y=60} $\Delta Y=60$ Следователно M P C = Δ C / Δ Y = 50 / 60 = 0,83 {\displaystyle {\mathit {MPC}}=\Delta C/\Delta Y=50/60=0,83} ${\mathit {MPC}}=\Delta C/\Delta Y=50/60=0.83$ или 83%. Например, да предположим, че получавате бонус заедно със заплатата си и той е в размер на 500 долара в допълнение към нормалната ви годишна заплата. Сега имате 500 долара по-голям доход, отколкото преди. Ако решите да похарчите 400 USD от това пределно увеличение на дохода за нещо, вашата пределна склонност към потребление ще бъде 0,8 ( 400 USD / 500 USD {\displaystyle \$400/\$500} ). $\$400/\$500$

Свързани страници

Средна склонност към спестяване
Средна склонност към потребление
Кейнсианска икономика

Още четене

Hall, Robert E.; Taylor, John B. (1986 г.). "Потребление и доходи". Macroeconomics: Theory, Performance, and Policy. Ню Йорк: W. W. Norton. pp. 63-67. ISBN 0-393-95398-X.
Линдауер, Джон (1976 г.). "Функции на потреблението". Макроикономика (трето издание). Ню Йорк: Wiley. pp. 40-43. ISBN 0-471-53572-9.
Wonnacott, Paul (1984). "Функцията на потреблението". Макроикономика (трето издание). Homewood: Irwin. стр. 58-62. ISBN 0-256-02497-9.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява пределната склонност към потребление (ПСК)?

О: Пределната склонност към потребление (MPC) е мярка, която количествено определя индуцираното потребление, което представлява идеята, че увеличаването на личните потребителски разходи става с увеличаване на разполагаемия доход след данъци и трансфери.

В: Как работи MPC?

О.: MPC измерва частта от по-големия доход, която човек харчи. Например, ако едно домакинство получи един допълнителен долар разполагаем доход и пределната склонност към потребление е 0,65, то домакинството ще похарчи 65 цента и ще спести 35 цента от този долар.

Въпрос: Кой предложи МПК?

О: Джон Мейнард Кейнс предлага МПК.

Въпрос: По-малко от единица ли е MPC?

О: Да, според Джон Мейнард Кейнс МПК е по-малък от единица.

Въпрос: Различава ли се МПК между богатите и бедните хора?

О: Да, обикновено MPC е по-висок при по-бедните хора, отколкото при богатите.

В: Какво се случва, когато едно домакинство спечели допълнителен долар разполагаем доход?

О: Ако пределната склонност към потребление за това домакинство е 0,65, тогава то ще похарчи 65 цента и ще спести 35 цента от този долар.

В: Могат ли домакинствата да похарчат повече от допълнителния си долар, без да вземат заем?

О Не, домакинствата не могат да похарчат повече от допълнителния си долар, без да вземат пари назаем от друг източник.