Архитектурата ARM е архитектура на компютърен процесор, често използвана във вградени системи и мобилни устройства като мобилни телефони, таблети и портативни конзоли за игри като Game Boy Advance. Процесорите ARM използват много малко електроенергия и отделят много малко топлина. Повечето ARM процесори работят с енергия от батерии и не се нуждаят от охлаждащ вентилатор. Операционната система Linux се използва най-често в процесорите ARM.

ARM (първоначално Acorn RISC Machine, по-късно Advanced RISC Machines) е базирана на принципите на RISC (Reduced Instruction Set Computer) — опростен набор от инструкции и оптимизиран хардуер, който позволява висока ефективност и ниска консумация на енергия. Това я прави подходяща за устройства с батерия, системи със сензори, IoT продукти и всякакви приложения, където важат ограничения за мощност и охлаждане.

Защо ARM е енергийно ефективна

  • Прост набор от инструкции: По-малко сложни операции в хардуера означават по-ниска нужда от транзистори и по-малка консумация.
  • Оптимизации за ниска мощност: много ARM ядра поддържат режими на ниска консумация, динамично управлениe на честотата и изключване на ненужни блокове.
  • System-on-Chip (SoC) дизайн: процесорните ядра често са интегрирани с памет, графика, контролери и периферия на един чип, което намалява загубите при комуникация и общата енергийна консумация.

ARM в модерните устройства

Днес ARM е доминираща архитектура в мобилния пазар — повечето смартфони и таблети използват ARM-базирани SoC. Освен в потребителската електроника, ARM чиповете са широко разпространени в:

  • вградени продукти и промишлени контролери (Cortex‑M серия);
  • смарт телевизори, рутери и мрежово оборудване;
  • автомобилни системи и инфотейнмънт;
  • портативни игрови конзоли и носими устройства;
  • сървъри и лаптопи — с напредъка на 64‑битовите ARM реализации (AArch64) някои производители започнаха да използват ARM и в по-големи компютърни платформи.

Основни технологии и разширения

  • 32‑битови и 64‑битови режими: класическите ARM (например ARMv7) са 32‑битови, а ARMv8 и по-нови предлагат 64‑битов режим (AArch64), който позволява адресиране на големи обеми памет и по-добра производителност при съвременни приложения.
  • NEON: SIMD разширение за ускорение на мултимедия и изчисления с плаваща запетая.
  • TrustZone: хардуерна технология за разделяне на безопасна и небезопасна среда (secure world) за по-добра сигурност.
  • big.LITTLE: архитектурна техника за комбиниране на "бързи" и "ефективни" ядра в един SoC, която балансира производителността и консумацията на енергия.
  • Виртуализация и хардуерна поддръжка за съвременни ОС: позволява стартиране на различни операционни системи и виртуални машини върху ARM платформи.

Лицензиране и производство

ARM Ltd (преди известна като ARM Holdings) не произвежда чипове сама, а лицензира архитектурата и дизайна на ядра на производители като Qualcomm, Samsung, Apple и други. Тези компании могат да използват готови ядра (Cortex‑A, Cortex‑M, Cortex‑R) или да разработят свои собствени съвместими решения, базирани на ARM инструкции.

Софтуер и съвместимост

ARM има богата екосистема от софтуер и инструменти. Освен Linux, на ARM се изпълняват Android (който използва Linux kernel), различни RTOS платформи за вградени приложения, BSD системи и дори десктоп/лаптоп операционни системи, адаптирани за ARM. Много популярни приложения и библиотеки вече имат поддръжка за ARM и AArch64, което улеснява преминаването към ARM базирани платформи.

Бъдещи тенденции

ARM продължава да се развива — с увеличаване на производителността, подобряване на енергийната ефективност и разширяване на използването в центрове за данни, персонални компютри и автомобилни системи. Комбинацията от ниска консумация и достатъчна изчислителна мощ прави ARM привлекателна не само за мобилни, но и за все по-широк кръг от приложения.

Като резултат от тези фактори, ARM остава една от водещите архитектури за вградени и мобилни устройства, а също така се утвърждава и в по‑големи компютърни системи.