Маракайбо (езеро) — приливен залив и естуар във Венецуела
Маракайбо — голям приливен залив и езеро във Венецуела: канал към Карибско море, мост Урданета, 135 вливащи реки (вкл. Кататумбо) и уникална смесица от солена и сладка вода.
Езерото Маракайбо (на испански: Lago de Maracaibo) е голям соленоводен приливен залив (или приливен естуар) във Венецуела. То често се описва като "вход на Карибско море" и по навик е наричано езеро, вместо залив или лагуна. На север то се свързва с Карибско море чрез канал с дължина около 55 km, по който вливат приливите и морската вода.
Езерото носи името на град Маракайбо, разположен на източния бряг на канала. В района на града каналът достига ширина около 8,5 km, над който преминава прочутият мост на генерал Рафаел Урданета — един от най-дългите мостове в страната и важна транспортна връзка между северния бряг и градските райони.
География и хидрология
Езерото има приблизителни размери около 160 km по дължина и 110 km по ширина (приблизително 99 x 68 мили), с обща площ от порядъка на десетки хиляди квадратни километри, и в него се вливат около 135 реки. Най-голямата от тях е река Кататумбо, с дължина около 500 km; други значими притоци са реките Ескаланте и Чама. Заради обширния принос на сладководни потоци в южната част се наблюдава градиент на солеността: в северните части преобладава солена вода, докато в южната част водата е предимно сладководна. Озовите води са относително плитки в сравнение с открито море, което влияе на циркулацията и брегови процеси.
Климатични и атмосферни явления
Областта на Маракайбо е известна с характерен тропически климат и с едно уникално метеорологично явление — прочутите мълнии на Кататумбо, които се наблюдават в делтата на река Кататумбо при устията ѝ в езерото. Тези постоянни гръмотевични бури са резултат от специфично взаимодействие между ветрове, влажност и топография и привличат вниманието на учени и туристи.
Икономическо значение
Езерото Маракайбо и неговата околност са от голямо икономическо значение за Венецуела. Бреговете на езерото и прилежащият басейн са богати на нефтени находища и образуват една от най-важните петролни зони в страната — резервите в басейна на Маракайбо играят ключова роля в историята на венецуелската нефтодобивна индустрия. Водите и крайбрежията се използват също за риболов, корабоплаване и пристанищна дейност в град Маракайбо и по-малки пристанища.
Екология и проблеми на околната среда
Интензивната индустриална дейност, разливите и добивът на нефт са довели до замърсяване на водите и крайбрежните местообитания. Урбанизацията и земеползването в басейна на езерото водят до увеличен натиск върху екосистемите — промени в качеството на водата, натрупване на отпадъци, евентуална евтрофикация и загуба на местообитания за водни и крайбрежни видове. Защитата на езерото изисква балансиране на икономическите нужди с мерки за опазване и по-добър контрол на замърсителите.
Транспорт, мостове и населени места
Мостът на генерал Рафаел Урданета е основна връзка между двата бряга и улеснява движението на хора и стоки към град Маракайбо и околните региони. На бреговете на езерото има и други населени места и промишлени центрове, чието развитие е тясно свързано с пристанищните и петролни дейности.
Биологично разнообразие и острови
В езерото и крайбрежните му зони се срещат разнообразни водни и крайбрежни видове риби, птици и растения. В езерото има множество острови, някои от които са обитавани или използвани за селско стопанство и риболов, други имат по-изолирана природна стойност.
Културна и историческа значимост
Регионът около езерото Маракайбо има богата история — от предколумбови общности до колониални и съвременни градски центрове. Градът Маракайбо е важен културен и икономически център в северозападна Венецуела, а езерото остава ключов елемент в идентичността и развитието на региона.
Езерото Маракайбо е комплексна природна система с висока икономическа, екологична и културна стойност. За да се запази неговата жизнеспособност и значението му за бъдещите поколения, са необходими устойчиво управление, екологичен мониторинг и международно сътрудничество при справянето с предизвикателствата, свързани с индустриалната активност и климата.
Мълнията Catacumbo се появява на мястото, където река Catacumbo се влива в езерото Маракайбо
Икономическо значение
В повечето части на езерото водата е много плитка. Поради тази причина е изграден канал, който позволява на океанските кораби да стигат до пристанищата Маракайбо и Кабимас.
През 1914 г. в езерото, близо до Кабимас, е открит суров петрол. В околния басейн Маракайбо се намират големи запаси от него; езерото е основен център на печалба за Венецуела. Почти една четвърт от населението на Венецуела живее в басейна около езерото.
Гръмотевични бури
Езерото Маракайбо не е много дълбоко - средната му дълбочина е едва 5 метра. Най-голямата му дълбочина е 45 метра (148 фута). Водата му е много топла, обикновено 30 °C (86 °F). През деня от езерото се изпарява много вода. През нощта въздухът около езерото се охлажда по-бързо, отколкото въздухът над езерото. Това води до образуване на облаци. Заради разликата в температурата често се появяват гръмотевични бури. В района около езерото пасат големи стада говеда. Много често те биват поразявани от мълнии. Мълнията може да удари и някое от многото съоръжения за добив на нефт в езерото, които често се запалват.
Това метеорологично явление е известно като мълния Catatumbo. То се случва редовно на езерото Маракайбо и предизвиква повече мълнии от всяко друго място на планетата.
Екологични проблеми
Околната среда на езерото има няколко проблема. Част от езерото е заразено с патешкото водорасло Lemna. Патиците са растения, които плуват свободно във водата. Проблемът с Lemna е, че тя се разпространява много бързо. Покритието ѝ във водата може да се удвои за 48 часа. Растенията могат да бъдат отстранени само физически. В средата на 2004 г. около 18 % от езерото е било покрито с нея.
Патешката трева не е токсична за рибите, но при разлагането си отнема кислород от езерото. Това убива рибите. Въпреки че според официални лица плевелът все още не е навредил на рибата, той вреди на местната риболовна индустрия. Растението запушва двигателите на малките лодки, което прави невъзможно за рибарите да пускат плавателните си съдове.
Патиците също така застрашават местната екосистема, тъй като засенчват езерото: Другите растения в езерото не получават достатъчно светлина и загиват. При определени условия плевелът може да концентрира тежки метали и бактерии като Salmonella и Vibrio cholerae - бактерията, която причинява холера. Въпреки че причинява много проблеми, плевелът може да има и някои ползи: Патиците могат да се използват за храна на домашни птици или за производство на хартия.
Езерото има и други проблеми. В него се изпускат непречистени отпадни води, а нефтените сондажи причиняват замърсяване със суров нефт.
Голяма част от брега на езерото е замърсена с отпадъци
Фалшиво цветно изображение, което показва замърсяването на езерото: Тъмните петна в синкавата зона са петролни разливи
Въпроси и отговори
В: Какво представлява езерото Маракайбо?
О: Езерото Маракайбо е голям соленоводен приливен залив (или приливна естуарна зона) във Венецуела.
В: Какво свързва езерото Маракайбо с Карибско море?
О: Езерото Маракайбо се свързва с Карибско море чрез канал с дължина 55 км.
В: Защо езерото Маракайбо често се нарича езеро, а не залив или лагуна?
О: Въпреки че езерото Маракайбо е приливно и отливно, то често се нарича езеро поради големия си размер и уникалните си характеристики.
В: Как се нарича градът от източната страна на протока, който свързва езерото Маракайбо с Карибско море?
О: Градът от източната страна на канала се нарича Маракайбо.
В: Коя е най-голямата река, която се влива в езерото Маракайбо?
О: Най-голямата река, която се влива в езерото Маракайбо, е река Кататумбо, която е дълга 500 км.
В: Северната част на езерото Маракайбо солена или сладководна вода е?
О: Северната част на езерото Маракайбо е със солена вода.
В: Има ли острови в езерото Маракайбо?
О: Да, в езерото Маракайбо има много острови.
обискирам