Ариоданте — опера сериа от Георг Фридрих Хендел (премиера 1735)

Ариоданте (1735) — шедьовър на Георг Фридрих Хендел: опера сериа с балет, премиера в Ковънт Гардън, забравена и възстановена — история, музика и сцена

Автор: Leandro Alegsa

"Ариоданте" е опера сериа в три действия по музика на Джордж Фридрих Хендел. Либретото е базирано на части от "Орландо Фуриозо" на Лудовико Ариосто. Хендел включва в операта балетна музика за известната танцьорка Мари Сале.

Операта е представена за първи път в театър "Ковънт Гардън" в Лондон на 8 януари 1735 г. С нея се открива първият сезон на Хендел в Ковънт Гардън. Операта има голям успех. По време на премиерния си сезон е играна 11 пъти.

В крайна сметка тя е забравена. Партитурата е публикувана в началото на 60-те години. През 70-те години на ХХ век творбата е възстановена. Смята се, че това е една от най-добрите опери на Хендел.

Сюжет в кратце

Действието на "Ариоданте" разказва история за любов, ревност, измама и възмездие. Основните персонажи включват принца Ариоданте и неговата возлюбена Гиневра, както и злодея Полинезо и неговата спътница Далинда. Полинезо замисля коварен план, чрез който се опитва да съсипе честта на Гиневра и да раздели влюбените. Обвинена в неверност, Гиневра е изправена пред унижение и смъртна присъда, докато Ариоданте изпада в отчаяние. В крайна сметка истината излиза наяве, заговорът е разкрит и редът и справедливостта се възстановяват. Темите за честта, изкушението и спасяването са водещи в драматургията.

Музика и сценично решение

Музиката на "Ариоданте" съчетава типичните за Хендел изразни арии със силно драматични рецитативи и богата оркестрация. Оперната структура следва формата на opera seria — преобладават да капо арии, които позволяват на певците да демонстрират виртуозност и емоционален диапазон. Особено известна е арията на Гиневра "Scherza infida", в която се разкрива нейното страдание и вътрешна сила.

Хендел включва и значителни танцови сцени и балетна музика, писани специално за Мари Сале, което прави продукцията по-сценична и зрелищна. Оркестърът използва струнни и дървени духови инструменти, а рецитативите често са придружени от оркестър за усилване на драматичния ефект.

Изпълнения, възстановяване и съвременна рецепция

След първоначалния успех в XVIII век, както много други барокови опери, "Ариоданте" бива забравена през XIX век. През XX век интересът към бароковата музика и исторически информираното изпълнение довежда до възраждане на творбата — партитурата става по-достъпна, а през 60-те и 70-те години започват реставрации и първи съвременни продукции. Оттогава операта е включена в репертоара на много оперни сцени и фестивали по света.

В съвременните постановки често се използват контратенори или мецосопрани за ролите, които в оригинала са били изпълнявани от кастрати. Режисьорски прочити варират от традиционни барокови представления до модерни интерпретации, като музикалната стойност и драматичната сила на произведението остават високо оценени.

Значение и наследство

"Ариоданте" се смята за едно от върховите произведения на Хендел в жанра опера сериа. Комбинацията от драматично либretto, силни персонажи и музикална изобретателност прави операта привлекателна както за изпълнители, така и за публиката. Нейните арии и ансамбли продължават да се изпълняват в концертни програми, а запазената партитура служи като важен източник за изучаване на бароковото оперно изкуство.

За слушателите и зрителите

  • Ако търсите емоционално наситена барокова драма — "Ариоданте" предлага силни лични моменти и изразителни арии.
  • При съвременни постановки обърнете внимание на режисьорските решения и интерпретацията на ролите — те често разкриват нови измерения на текста и музиката.
  • За изпълнители — операта е възможност да се покаже както вокална техника, така и драматична убедителност.

Роли

  • Ариоданте, васален принц - мецосопран кастрат
  • Джиневра, дъщеря на шотландския крал, сгодена за Ариодант - сопран
  • Далинда, прислужница на Джиневра, тайно влюбена в Полинезо - сопран
  • Полинесо, херцог на Олбани - алт
  • Лурканио, брат на Ариоданте - тенор
  • Кралят на Шотландия - бас
  • Одоардо, любимец на краля - тенор

История

Джиневра е сгодена за Ариодант. Полинезо е влюбен в нея. Той използва Далинда, за да измами Ариоданте. Тя казва на Ариоданте, че Джиневра е любовница на Полинезо. Кралят се отрича от Джиневра. Съобщава се, че Ариоданте се е самоубил. След това Полинезо изпраща агентите си да убият Далинда, защото тя е единственият свидетел на заговора му. Ариоданте е жив. Той прогонва убийците. Полинезо иска да спечели благоволението на краля. Той предлага да защити честта на Джиневра в турнир. Той е ранен от Лурканио. Ариоданте научава за заговора на Полинесо от Далинда. Сега той се появява. Той се предлага за защитник на Джиневра. Полинезо признава вината си и умира. Джиневра е помилвана от краля.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой композира операта "Ариоданте"?


О: Джордж Фридрих Хендел композира операта "Ариоданте".

В: Какъв е изходният материал за либретото на "Ариоданте"?


О: Либретото на "Ариоданте" се основава на части от "Орландо Фуриозо" на Лудовико Ариосто.

В: Включва ли Хендел балетна музика в операта "Ариоданте"?


О: Да, Хендел включва балетна музика в операта "Ариоданте" за известната танцьорка Мари Сале.

В: Кога и къде е изпълнена операта "Ариоданте" за първи път?


О: "Ариоданте" е изпълнена за първи път в театър "Ковънт Гардън", Лондон, на 8 януари 1735 г.

В: Какъв е бил успехът на "Ариодант" по време на премиерния ѝ сезон?


О: Ариодантът има голям успех по време на премиерния си сезон и е игран 11 пъти.

В: Кога е публикувана партитурата на "Ариоданте" за първи път?


О: Партитурата на "Ариоданте" е публикувана в началото на 60-те години на ХХ век.

В: Забравена ли е операта "Ариоданте" след премиерния ѝ сезон?


О: Да, в крайна сметка "Ариоданте" е забравена, но през 70-те години на ХХ век е възстановена и сега се смята за една от най-добрите опери на Хендел.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3