Bad е албум на Майкъл Джексън. Издаден е през 1987 г. от Epic Records (стартът на кампанията бе през август 1987 г.). Албумът е търговски и критически успех: продаден е в десетки милиони копия по света (повече от 35 милиона според повечето източници) и е сред 20-те най-продавани албума на всички времена; в Обединеното кралство е класиран сред най-продаваните (деветият най-продаван албум там). Bad дебютира високо в класациите и заема първи места в редица държави, включително в САЩ (Billboard 200).

Албумът съдържа смесица от R&B, поп рок и соул, с елементи на фънк и поп, и представя по-агресивен, „тъмен“ имидж на Джексън в сравнение с предишни издания. Продуцент е Куинси Джоунс, като Майкъл Джексън също има важна роля в творческия процес и аранжиментите. По време на записите Джексън е бил склонен към голям брой демота — той искал албумът да съдържа тридесет песни, но Куинси Джоунс съкращава този брой до десет окончателни трака; в изданието на компактдиска като единадесета песен е добавена "Leave Me Alone".

От общо 11 песни в основната версия 9 са издадени като сингли, 10 имат музикални видеоклипове, а пет сингъла достигат до номер едно в класацията US Billboard Hot 100 — това е рекорд за най-много #1 сингъла от един албум за един изпълнител. Сред най-известните сингли са:

  • "I Just Can't Stop Loving You"
  • "Bad" — с емблематичен видеоклип, режисиран от Мартин Скорсезе
  • "The Way You Make Me Feel"
  • "Man in the Mirror"
  • "Dirty Diana"
Много от видеоклиповете и сценичните изпълнения от периода на Bad (например хореографията в "Smooth Criminal" и феноменалният „anti-gravity lean“) станаха част от поп-културния канон; клипът и кратките филмови сегменти от албума бяха включени и в кино проекта Moonwalker.

Критиката при излизането беше предимно положителна — албумът бе хвален за продукцията, разнообразието на стиловете и сценичната визия на Джексън. Rolling Stone поставя албума под номер 202 в класацията "500-те най-велики албума на всички времена"; албумът е включен и в книгата "1001 албума, които трябва да чуете, преди да умрете". Bad печели две награди Грами и получава множество други номинации и отличия.

Наследството на Bad е значително: албумът утвърждава Майкъл Джексън като глобална поп икона на следващото десетилетие, влияе върху начина, по който се правят мегакампании за албуми (плътно издаване на множество сингли и видеоклипове) и оставя трайна следа в музикалната и визуалната култура на края на XX век. В ревю за Rolling Stone бе отбелязано, че "Bad е по-добър запис от Thriller", което подчертава високите очаквания и контраста между двата големи албума в кариерата на Джексън.