Балади (Шопен)

Баладите на Фредерик Шопен са четири едночастни пиеси за соло пиано. Той ги композира между 1835 и 1842 г. Твърди се, че четирите балади са вдъхновени от полския поет Адам Мицкевич. Точното вдъхновение за всяка отделна балада обаче е неясно и не е съгласувано.

Баладите са създадени преди Шопен в литературата и италианската ренесансова музика. Но Шопен изобретява баладата като абстрактна музикална форма. Баладата е самостоятелна форма и не може да бъде включена в друга форма (например соната). След Шопен други композитори като Франц Лист и Йоханес Брамс също пишат балади.

Баладите се смятат за най-доброто от творчеството на Шопен и от романтичната музика. Баладите са трудни за свирене от пианистите, дори и след като са усвоили техническата трудност на нотите. Все още трябва да се овладеят творческите изразни средства.

И четирите балади са с продължителност от 8 до 12 минути. Те са в тройно време (три удара в такт) или в 6/4 или 6/8 време. Всяка от тях е самостоятелно произведение и не бива да се изпълнява групово на концерт. Дори Шопен не е правил това. Той е искал слушателите да намерят своя собствена интерпретация на музиката. Всяко произведение има своя собствена поезия, драма и история.

Четирите балади на Шопен са много популярни произведения и често звучат на концерти по целия свят. Направени са много записи на баладите от класически пианисти.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват баладите на Фредерик Шопен?

В: За кого се твърди, че е вдъхновил баладите?

В: Как Шопен измисля музикалната форма на баладата?

В: Кои други композитори са писали балади след Шопен?

В: Колко дълга е всяка от четирите отделни пиеси?

В: Каква е тактовата им характеристика?

Търсене по буква