Беоулф — староанглийска епична поема: сюжет, автор и дати

Открий тайната на „Беоулф“ — староанглийска епична поема: сюжет, възможни автори и дати, единственият ръкопис и битките с Грендел, майката му и дракона.

"Беоулф" е староанглийска героична епична поема. Не е известно кой я е написал и няма съгласие за това кога е композиран текстът. Предположенията за датата на създаване варират — в по-старото изследване се споменава дори 608 г., а други оценяват творбата на края на IX, X или началото на XI век; няма единно мнение. Поемата е запазена само в един ръкописен източник — известният Nowell Codex (Cotton MS Vitellius A XV), написан около 1010 г. Ръкописът е частично увреден (в резултат на пожара в библиотеката на Котън през 1731 г.), но е оцелял и днес се съхранява в Британската библиотека. Дължината на Беоулф е 3182 реда. Толкин описва и илюстрира много от особеностите на староанглийската поезия в есето си "За превода на Беоулф" (1940 г.).

Кратък сюжет

Поемата разказва за подвизите на героя Беоулф. Сюжетът може да се обобщи в три основни епизода:

• Пристигането на Беоулф при даните и борбата му с чудовището Грендел, което тероризира залата Хеорот и обществената сцена.
• Отмъщението на майката на Грендел — подземна битка в нейната обител, в която Беоулф побеждава и нея.
• Късно в живота му — битка с неназован дракон, при която Беоулф е смъртно ранен; след гибелта му се описва неговото погребение и курганът над тялото му.

Освен тези централни сцени, поемата съдържа множество рамкови разкази, рецитативи и описания на родовата история, които поставят действието в скандинавския и геатски (геатите са народ, свързан с южноскандинавската област) контекст.

Главни персонажи

• Беоулф — геройът, войн и по-късно крал на геатите.
• Грендел — чудовище, нападащо Хеорот.
• Майката на Грендел — подводна създание, търсеща отмъщение.
• Драконът — последният противник на Беоулф.
• Хротгар — крал на даните, строител на Хеорот.
• Хигелаф — крал на геатите, роднина и благодетел на Беоулф.
• Уиглаф — верен воин, който подпомага Беоулф в битката с дракона.
• Други персонажи: Унферт, Веалтхеов и др., които допълват обществените и етични теми на поемата.

Език, поетика и стил

Беоулф е написан на староанглийски език и използва характерни за атоналната староанглийска поезия средства:

• алитерация като основен метричен елемент;
• четвъртова цезура (пауза в средата на реда);
• формулна лексика и повторения, характерни за устната традиция;
• поетични епитети и kennings (метафорични съчетания като "морска пътека" за „океан“);
• смесване на езически (героични) и християнски мотиви — ръкописният автор или преписвач често интерпретира нареденото във форма, привеждаща старите героични разкази в християнска рамка.

Авторство и датиране

Авторът е неизвестен; текстът вероятно произлиза от устната традиция и е сглобен в писмена форма от анонимен поет/преписвач. Датирането остава предмет на дебат. Някои учени поставят композицията в по-ранен период (VIII–IX в.), други предпочитат по-късни дати (края на X — началото на XI в.). Съвременните изследвания често сочат към края на X или началото на XI век като най-вероятен момент за окончателната редакция, макар че елементите на повествованието вероятно са по-стари.

Тематика и значение

Поемата разглежда вечни теми:

• героизъм и обществен дълг;
• взаимоотношения между вожд и неговите хора (гостоприемство, щедрост, вярност);
• победата над злото, но и неизбежността на смъртта и упадъка;
• конфликтът между лична слава и отговорността към общността;
• сложната връзка между езическите представи (wyrd — съдба) и християнската теология.

Като литературен паметник, Беоулф е ключов за разбирането на ранната англосаксонска култура, етика и историческа памет, макар че текстът не е пряко исторически документ за действителни личности и събития.

Ръкопис, предаване и влияние

Единственият ръкописен източник е от около 1010 г.; поради това всяко изследване трябва да отчита възможността за редакции и добавки през вековете. Поради своята въздействаща епическа сила и богатство от мотиви, поемата е вдъхновявала многобройни преводи, коментари и художествени интерпретации. Видни изследователи и творци, като Толкин, са анализирали поемата и са използвали нейните мотиви в собственото си творчество.

Преводи и издания

През XIX и XX век се появяват множество преводи на различни модерни езици — някои търсят поетична възстановка на староанглийската форма, други — прозодична или смислова преправка за съвременния читател. Съществуват и обширни коментари, филологични изследвания и критически издания на староанглийския текст.

Защо да прочетете "Беоулф"?

Това е едно от най-важните произведения на ранноанглийската литература: то съчетава вълнуващ приключенски разказ с дълбоки социални и философски размисли. Поемата дава уникално свидетелство за света на героите, за начина, по който те мислят за честта, лидерството и смъртта, и за еволюцията на европейската епическа традиция.

Въпроси и отговори

В: Какво е Беоулф?

В: Кой е авторът на "Беоулф"?

В: Кога е написан Беоулф?

В: Колко е дълъг "Беоулф"?

В: Кой е главният герой на "Беоулф"?

В: Кои са чудовищата, с които се бори Беоулф в поемата?

В: Какво прави Толкин, свързано с Беоулф?

Търсене по буква