Капо: Затворнически функционери в нацистките концентрационни лагери
Капо или затворнически функционер е специален вид затворник в нацистките концентрационни лагери по време на Холокоста. Терминът „капo“ произлиза от италианската дума capo (главa) и се отнася до затворници, на които охраната е възложила определени управленски и контролни функции в лагерите. Капо са били назначавани от охраната на лагера — Schutzstaffel (SS) — и са изпълнявали най-различни задължения: надзор над други затворници, организация на работните команди, поддържане на реда в бараките, водене на регистри и документация и преразпределяне на провизиите.
Роля и видове капо
Функциите на капо варирали в зависимост от нивото и нуждите на лагера. Сред по-често срещаните видове бяха:
- Капо на работна команда (Arbeitskapo) — отговарял за организацията и дисциплината при задължителния труд.
- Началник на барака (Blockältester) — ръководел живота в отделна барака, разпределение на места и дневни задължения.
- Лагерен старейшина (Lagerältester) — един от по-висшите затворнически функционери, с отговорност за големи участъци от лагера.
- Капо за административни задачи — водели регистри, раздавали дрехи и храна, осъществявали връзка със SS по бюрократични въпроси.
Защо нацистите използвали капо
Нацистите използвали система от затворнически функционери по няколко причини. Като делегирали част от контрола върху затворниците на самите затворници, СС намалявали нуждата от голям брой външни пазачи и икономисвали ресурси — капо не получавали заплащане и повечето привилегии били материални (храна, цигари и др.). В същото време капосите служели като важен инструмент за поддържане на реда и дисциплината, което позволявало на малки екипи от есесовци да управляват големи лагери.
Животът и привилегиите на капо
Въпреки че формално оставали затворници и не получавали заплати, капосите обикновено имали значителни материални и административни привилегии в сравнение с останалите лишени от свобода. Не им се налагало да полагат тежкия физически труд, често получавали допълнително храна, цигари, алкохол, по-добри дрехи и понякога отделни стаи. Понякога им били предоставяни и по-добри контакти с външния свят чрез посредничеството на СС. Тази особена позиция обаче била условна: капосите трябвало да осигуряват спокойствието и удовлетворението на охраната. Ако не изпълнявали задълженията си — например не успявали да контролират други затворници или били заподозрени в бягство — можели да загубят привилегиите си и отново да бъдат третирани като обикновени или дори по-жестоко наказани затворници.
Насилие, злоупотреби и социална позиция
СС често предпочитали за капо лица с криминално минало или такива, които лесно можели да упражняват насилие и репресия. Такива капо — понякога описвани като членове на престъпни банди, занимаващи се с насилие — често малтретирали и тормозели другите затворници, като в много случаи СС директно или косвено толерирали и поощрявали това поведение. В същото време поведението на капосите не е еднозначно: имало е и такива, които използвали позицията си, за да помагат на съкилийниците си, да смекчават условията или да спасяват хора от по-лоша съдба. Моралните оценки на поведението им следователно са сложни и противоречиви.
Принуда, избор и вина
Важно е да се отбележи, че изборът да станеш капо често бил резултат от крайна принуда и стратегия за оцеляване. Много затворници приели ролята, за да увеличат шансовете си да преживеят, дори когато това означавало да участват в репресии срещу съкилийници. Тази динамика поставя трудни етични въпроси относно личната вина и отговорност при условия на системен терор.
Следвоенни последици
След края на Втората световна война някои бивши капо били разследвани и съдени за участие в престъпления срещу човечеството или за посегателства срещу други затворници. Правните и моралните оценки варирали: в някои случаи съдилищата признавали наличието на принуда и екстремни обстоятелства, в други — наказвали конкретни актове на насилие и злоупотреба с власт. Историческата и обществена оценка на ролята на капосите остава тема на изследване и дебат.
Влияние върху паметта и изследванията
Ролята на капо е обект на интензивно историческо проучване, свидетелства и дискусии в изследванията на Холокоста. Тя илюстрира как тоталитарните системи използват механизми на делегиране и вътрешно разделение за поддържане на контрол, както и сложните морални избори, пред които са поставени индивидите в условия на екстремна принуда.
Капосите не са еднородна група: техните действия, мотивации и последици варират значително в зависимост от личните обстоятелства, вида на лагера и позицията, която са заемали. Изследването на тази тема допринася за по-дълбоко разбиране на структурата и функционирането на нацистката система на потисничество.
Ръководител на капо в концентрационния лагер "Саласпилс", Латвия, с лентата на лагерния полицай (Lagerpolizist).
Какво направиха капото
СС контролира концентрационните лагери. Въпреки това, всеки ден капосите помагат за функционирането на лагерите. Благодарение на тях лагерите работят с по-малък брой есесовски пазачи. Понякога до 10 % от затворниците в лагерите са били капо. Без капо есесовците, управляващи лагерите, нямаше да могат да поддържат нормалното функциониране на лагерите.
Капо често са мразени от другите затворници и са смятани за нацистки подръжници. Понякога другите затворници плюели по капо. Някои началници на бараки (blockälteste) тайно помагали на затворниците в бараките си да получават допълнителна храна или по-лесна работа. Други капо обаче помагали повече на СС, отчасти защото смятали, че това ще им помогне да оцелеят в лагерите.
Другите затворници наричат криминалните капо "професионални престъпници". Тези капо са известни с това, че са били жестоки и брутални към другите затворници. Всъщност това е причината СС да ги избере за капо. Според бивши затворници е по-вероятно капо, които са били престъпници, да са били полезни на СС. Капо, които са били изпратени в концентрационни лагери заради несъгласие с политиката на нацистите, е по-вероятно да са били полезни на другите затворници.
В своя Речник на лагера Оливър Лустиг пише:
Виченцо и Луиджи Папалетера пишат в книгата си "Зверовете са на пода", че всеки път, когато в Маутхаузен [концентрационен лагер] пристигал нов транспорт [затворници], капо Аугуст Адам избирал професорите, адвокатите, свещениците и магистратите и цинично ги питал: "Вие адвокат ли сте? Професор? Добре! ... Аз съм убиец. Имам пет присъди в досието си: една за непредумишлено убийство и четири за грабеж. Е, ето че съм командир. Светът се е преобърнал с главата надолу, разбрахте ли това? Имате ли нужда от долмек, от преводач? Ето го!" И той посочваше бухалката си, след което нанасяше удари. Когато беше доволен, сформираше [работна група] с избраните и ги изпращаше да почистят тоалетните.
Доминиране и терор
СС използва господство и терор, за да контролира многобройните затворници в лагерите, където има само няколко охранители от СС. Капосите са много важна част от тази система, в която затворниците са напълно контролирани и винаги трябва да се страхуват, че ще бъдат наранени или убити.
Нацистите използват много различни стратегии за психическо и физическо измъчване на затворниците и за да ги държат под контрол. Тези стратегии включват:
- Гладуване: Въпреки че затворниците са полагали тежък труд, не са получавали достатъчно храна, за да оцелеят.
- Изчерпване: Затворниците винаги са били слаби и изтощени (много уморени) от много тежка работа без достатъчно храна.
- Физическо насилие: Есесовците или капо можеха да удрят или нараняват затворниците по всяко време. Затворниците никога не са знаели кога ще бъдат бити, удряни с камшик или измъчвани.
- Унижение: Нацистите са управлявали концентрационните лагери по начин, който е бил унизителен, умишлено. Те са се отнасяли към затворниците така, сякаш те дори не са хора.
- Строги правила на лагера
- Ако един затворник направи нещо, което не се харесва на есесовците, цели групи затворници биват наказвани.
Капос помогна с всички тези неща. Тяхната работа включваше и подтикване на затворниците да работят по-усилено. Много капо, особено криминалните, можели да бъдат много жестоки към затворниците, особено когато наблизо имало охранители от СС, за да покажат, че си вършат работата и заслужават специално отношение. Те често биели затворниците, а някои дори ги убивали. Някои капо са упражнявали сексуално насилие над млади момчета и мъже.
Един от некриминалните капо е Йозеф Хайден. Той е австрийски политически затворник (човек, вкаран в затвора, защото не е съгласен с политическите убеждения на нацистите). Затворниците се страхували от него и го мразели. Той бил известен като садист - човек, който обича да наранява и измъчва хората. Докато е бил капо, е убил няколко души. През 1942 г. е освободен от концентрационния лагер Дахау и се присъединява към Waffen SS. Някои капо лично помагали на СС да убиват други затворници. От октомври 1944 г. нацистите започват да прехвърлят криминални капо в бригадата "Дирлевангер" на Waffen SS.
Капосите имат лоша репутация, защото помагат на нацистите и често са жестоки. В една книга за еврейските капо обаче се казва, че много капо са се чувствали по средата. Чувствали са се като жертви на нацистите, но в същото време са помагали на нацистите и са наранявали съкилийници. Много от тях са се чувствали виновни за това, което са направили, както по онова време, така и след края на Втората световна война.
Редици на Капо
В системата на капо са съществували различни видове капо, които са имали различни звания и различни задачи.
Най-високата, най-мощната длъжност, която може да получи един затворник, се нарича Lagerältester ("началник на лагер" или "старши на лагер"). Той (или тя) отговаряше директно пред коменданта (командира) на лагера. Lagerältester е трябвало да се грижи за това всичко в лагерите да върви гладко всеки ден.
Вторите по сила капо са Blockältester (началник на блок или казарма) и Stubenältester (началник на стая). Blockältester отговаряше за затворниците в бараката и следеше за спазването на правилата. Щубенелтестът отговарял за определена стая в бараката. Той е трябвало да принуждава затворниците да поддържат чистотата и реда в бараката. Той отговарял и за хигиената в стаята, например за унищожаването на въшките (които разпространяват болести като тиф).
Регистраторът (Blockschreiber) води регистрите. Например той следи за броя на затворниците по време на преброяването (когато затворниците са принудени да стоят и да бъдат преброявани отново и отново).
Работните бригади извън лагера се контролират от Vorarbeiter (бригадир), Kapo или Oberkapo (главен капо). Тези функционери принуждавали съкилийниците си да работят все по-усилено, удряли ги и ги биели, дори ги убивали.
Капо често може да помогне на други затворници, като ги настани в по-добри бараки или ги назначи на по-лесна работа. Понякога капо успяват дори да изключат други затворници от списъците за транспортиране, когато са били предвидени за изпращане в лагерите на смъртта. Някои капо успявали да осигурят на затворниците нова самоличност, за да ги предпазят от преследване Когато капо правели тези неща, те обикновено ги правели само за хора от собствената си група (например хора от същата държава или политическа партия). Не всеки капо е правил това, а тези, които са го правили, е трябвало да бъдат много внимателни. Ако капото разгневеше есесовците, като помагаше на други затворници, то губеше работата си и дори можеше да бъде изпратено в газовите камери, където да бъде убито. Хайнрих Химлер описва това в една своя реч:
В момента, в който стане капо, той вече не спи с [другите затворници]. Той е отговорен за изпълнението на работата, за това, че са чисти, че леглата са добре построени. [...] Така че той трябва да води хората си. В момента, в който станем недоволни от него, той вече не е капо, връща се към спането с мъжете си. И знае, че още първата нощ ще бъде пребит до смърт от тях.
Хайнрих Химлер, 21 юни 1944 г.
Капо, който е харесван от СС, може да направи лагерна "кариера" и да бъде повишен от капо в оберкапо и накрая в лагерник. Също толкова лесно обаче може да бъде изпратен в газовите камери, ако направи нещо, което не се харесва на есесовците.
Препаската на oberkapo
Свързани страници
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е капо?
О: Капо е специален вид затворник в нацистките концентрационни лагери по време на Холокоста, който е бил избиран от охраната на лагерите на СС, за да помага в управлението на лагерите.
В: Какви са били някои от задачите, изпълнявани от капо?
О: Някои капо са отговаряли за други затворници, които е трябвало да извършват принудителен труд, докато други капо са работили с документи и са водили документация в лагерите.
В: Защо нацистите са използвали капо?
О: Нацистите са използвали капо по много причини. Капо помагаха за управлението на лагерите, което означаваше, че лагерите не се нуждаеха от толкова много охранители от СС. Капосите помагали на есесовците да контролират останалите затворници, което давало възможност на малък брой есесовци да управляват големи концентрационни лагери. Освен това на капо не се плащало за работата им, така че това спестявало много пари на нацистите.
Въпрос: Какво специално отношение са получавали капо?
О: Въпреки че не са получавали заплащане, капо са били третирани по специален начин. Не им се налагало да полагат тежък труд и не били подлагани на физическо насилие като останалите затворници. Понякога са получавали допълнителна храна, цигари, алкохол, обикновени дрехи и самостоятелни стаи.
Въпрос: Как капо са запазвали специалното си отношение?
О: За да запазят специалното си отношение, капосите трябвало да поддържат щастието на охраната от СС. Ако те не контролирали достатъчно добре другите затворници, капосите губели работата си и отново ставали обикновени затворници.
В: Кои са били капо, често избирани от SS?
О: СС често избирали капо, които били членове на престъпни банди, занимаващи се с насилие.
В: Насилили ли са някога капо другите затворници?
О: Да, някои капо, особено тези, които са били членове на жестоки престъпни банди, често са малтретирали други затворници, а СС са позволявали това малтретиране.
