Апоптоза | контролираната смърт на клетката

Откриване

Феноменът на програмираната клетъчна смърт е описан за първи път от Карл Фогт през 1842 г. През 1885 г. анатомът Валтер Флеминг дава по-точно описание на процеса.

Средностатистическият възрастен човек губи между 50 и 70 милиарда клетки всеки ден в резултат на апоптоза. Средностатистическият възрастен човек има повече от 13 трилиона клетки, от които най-много 70 милиарда умират всеки ден. Това означава, че около 5 от всеки 1000 клетки (0,5 %) умират всеки ден поради апоптоза. При едно средностатистическо човешко дете на възраст между 8 и 14 години на ден умират около 20-30 милиарда клетки.

Последователност на събитията при апоптоза

Когато една клетка умира чрез апоптоза, околната тъкан не се уврежда.
 1. Ензимите разрушават цитоскелета на клетката.
 2. Цитоплазмата става плътна, с плътно разположени органели
. 3. Повърхностната мембрана на клетката образува "кърпички".
 4. Хроматинът се сгъстява и ядрената обвивка се разкъсва. ДНК се разпада на фрагменти.
 5. Клетката се разпада на везикули, които се поемат от фагоцитоза.

Контрол на клетъчния цикъл

Апоптозата е нормалният край на живота на клетката. Във всеки един момент в една област може да има твърде много клетки и ДНК, кодираща апоптоза, ще се активира в някои от тези клетки и те ще умрат безопасно. Това е важно за цялостното функциониране на организма. Ако например се ускори производството на чернодробни клетки и те никога не умрат, черният дроб вече няма да функционира правилно. В крайна сметка чернодробните клетки биха поели контрола над тялото на организма. Апоптозата се осъществява с помощта на лизозомите. Лизозомите се разкъсват, когато клетката е стара или увредена, и изпускат храносмилателни ензими по цялата клетка, които я разграждат и по този начин я убиват.

Рак

Раковите клетки не се подлагат на апоптоза, поради което са такъв проблем. Те непрекъснато се размножават, докато органът-приемник или тялото на организма не може да функционира повече. Това се случва, защото кодирането на апоптозата е мутирало, както и други кодирания. Това води до бързо митотично делене на нежеланите клетки. Това е раково разрастване.

Нобелова награда

Нобеловата награда за физиология или медицина за 2002 г. е присъдена съвместно на Сидни Бренър, Х. Робърт Хорвиц и Джон Е. Сълстън "за откритията им, свързани с генетичната регулация на развитието на органите и програмираната клетъчна смърт". Сидни Бренър, сър Джон Сълстън и Робърт Хорвиц получават Нобеловата награда за работата си върху генома и клетките на кръглия червей Caenorhabditis elegans. C. elegans е първото животно, чийто пълен геном е секвениран.

Свързани страници

• Ограничение на Hayflick