Жакаранда (Jacaranda) — род от 49 вида цъфтящи растения (Bignoniaceae)

Жакаранда (Jacaranda) — род от 49 вида Bignoniaceae: впечатляващи лилави цъфтове, тропическа красота и декоративни дървета, разпространени в Америка, Азия и Океания.

Автор: Leandro Alegsa

Жакарандата е род от 49 вида цъфтящи растения от семейство Bignoniaceae. Произхожда от тропическите и субтропическите райони на Централна Америка, Мексико, Южна Америка (особено Аржентина, Бразилия, Перу и Уругвай) и Карибския басейн. Среща се и в Азия, особено в Непал. Среща се в цяла Америка и Карибския басейн. Внесена е и в Австралия, Нова Зеландия, Индия, Фиджи и части от Африка. Наименованието на рода се използва и като общоприето наименование.

Описание

Жакарандите са дървесни или храстовидни растения, обикновено със стройна корона. Височината варира според вида — от малки храсти до дървета, достигащи 5–20 m. Листата са перести или двуперести (бипинати), тънки и деликатни на вид. Цветовете са тубуларни, често събрани в гроздове; най-разпространените са в нюанси на лилаво-синьо, но има и бели или розови форми.

Най-популярни видове

  • Jacaranda mimosifolia — най-често засажданата декоративна форма, с големи лилавосини съцветия.
  • Jacaranda copaia — разпространен в Амазонската област, дърво с големи листа и тъмни цветове.
  • Jacaranda cuspidifolia — по-рядко срещан вид, характерен за определени региони в Южна Америка.

Цъфтеж и сезонност

Цъфтежът на жакарандата обикновено е през пролетта или ранното лято, в зависимост от климатичните условия. При някои се наблюдава и втори, по-слаб цъфтеж през годината. Цветната експлозия понякога покрива дървото почти изцяло и създава ефектен визуален спектакъл — падналите цветове оформят характерен лилав килим под короната.

Растежни предпочитания и отглеждане

  • Климат: предпочитат топъл, субтропичен до умерено-тропичен климат. Чувствителни са на силни студове и продължителни измръзвания.
  • Светлина: най-добре растат на пълно слънце; в полусянка цъфтят по-слабо.
  • Почва: предпочитат добре дренирани, умерено плодородни почви. Не толерират трайно застойно влагозадържане.
  • Поливане и поддръжка: редовно поливане при засаждане и в периоди на засушаване; впоследствие са относително устойчиви на суша. Подрязване за формиране и безопасност може да се извърши след цъфтеж.

Размножаване

Жакарандата се размножава лесно от семе — семената покълват бързо и дават бърз растеж в първите години. Може да се размножава и чрез зелени или дървесни резници, но този метод изисква повече грижи и опит. Семената обикновено нямат дълъг живот за посяване, затова се препоръчва пресна засяване.

Използване

  • Декоративно: най-често се засажда като улично или парково дърво заради впечатляващия си цъфтеж.
  • Дървесина: при някои видове дървесината се използва за леки дърводелски изделия; тя е относително мека и лесна за обработка.
  • Екологично: осигурява нектар и прашец за пчели и други опрашители по време на цъфтежа.

Проблеми и инвазивност

В някои региони, където е била интродуцирана (напр. части от Австралия и Нова Зеландия), жакарандата може да се държи инвазивно и да конкурира местната растителност. Освен това младите дървета могат да бъдат податливи на кореново гниене при лош дренаж и на повреди от насекоми като дървесни буболечки и хищни ларви.

Запазване и заплахи

В общи линии много видове жакаранда са широко разпространени, но някои специфични ендемични видове могат да бъдат застрашени от загуба на местообитание и обезлесяване. Защитата на естествените им местообитания и отговорното използване в градската растителност подпомагат дългосрочното им съхранение.

Културно значение

Жакарандата е символично дърво в много градове и държави заради впечатляващия си есенновесен цъфтеж; в някои места тя привлича туристи и е част от местната идентичност. В паркове и алеи често се използва за създаване на декоративни алеи и визуални акценти.

Растеж

Жакарандата може да бъде от храсти до големи дървета. Височината им варира от 2 до 30 м. (6,6 до 98,4 фута).

Род

Родът е разделен на два раздела - Jacaranda и Dilobos DC. Раздел Jacaranda (включващ сините жакаранди) има 18 вида. Среща се предимно в западната част на Южна Америка, Централна Америка, Мексико и Карибския басейн. Секция Dilobos, за която се смята, че е най-старата форма, има 31 вида. Среща се предимно в югоизточната част на Бразилия. Това включва долината на река Парана. Видът на дървесината в двете секции също е различен.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява жакарандата?


О: Жакарандата е род от 49 вида цъфтящи растения от семейство Bignoniaceae.

В: Откъде идва жакарандата?


О: Жакарандата произхожда от тропическите и субтропическите райони на Централна Америка, Мексико, Южна Америка (особено Аржентина, Бразилия, Перу и Уругвай) и Карибския басейн. Среща се и в Азия, особено в Непал.

В: Къде се среща жакарандата?


О: Жакарандата се среща в цяла Америка и Карибския басейн. Внесена е и в Австралия, Нова Зеландия, Индия, Фиджи и някои части на Африка.

В: Колко вида жакаранда има?


О: Съществуват 49 вида жакаранда.

В: Към кое семейство принадлежи жакарандата?


О: Джакарандата принадлежи към семейство Bignoniaceae.

В: Какво е общото име на жакарандата?


О: Общото име на жакарандата е същото като името на рода, а именно жакаранда.

В: Жакарандата среща ли се само в Централна и Южна Америка?


О: Не, жакаранда се среща и в Азия, Австралия, Нова Зеландия, Индия, Фиджи и някои части на Африка.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3